О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр.С.,14.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1239/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Л. М. Й. от[населено място] против решение № 60/20.05.2010 год. по гр.дело № 70/2010 год. на Р. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 343/29.12.2009 год. по гр.дело № 999/2006 год. на Р. районен съд, в частта, с която пазарната стойност на имота е определена в размер на 83 000 лева, отхвърлен е иска на Л. М. Й. по сметки до размер на 250 лева, като неоснователен и е осъден да заплати държавна такса в размер на 320 лева върху уважения размер на подобренията и вместо него е постановено, че пазарната стойност на имота е 83 500 лева, като е осъдена М. К. С. да заплати на Л. М. Й. сумата от 250 лева, представляваща стойността на подобренията в съсобствения имот, както и законната лихва върху сумата 8 250 лева, считано от 09.07.2009 год. до окончателното изплащане, а е оставил в сила обжалваното решение в отхвърлителната му част. Касаторът се позовава на общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1 ГПК, защото счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с цялата практика на ВКС, относно начина на обезщетяване на съсобственик, извършил подобрения в съсобствен имот, приемайки, че е приложима хипотезата на чл.30, ал.3 ЗС, вместо да уреди правоотношенията, съобразно чл.72 и 74 ЗС, каквото разрешение е дадено[населено място] № 6/27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на ВС и е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. К. И. от [населено място] не изразява становище по основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и ги намира за неоснователни по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения: в производството след допускане на делбата на процесния апартамент, с влязло в сила решение и при равни права за двамата съделители касаторът Л. Й. е предявил искане по сметки за извършени от него подобрения в имота през 2003 год., за сумата 15 000 лева, впоследствие искането е увеличено, в размер на 15 900 лева и изразяващи се в конкретни разходи. С оглед признанията на ответницата, че подобренията са извършени от ищеца с негови средства в период, когато съсобствениците при равна права са живеели на фактически начала в имота, с нейно знание и без противопоставянето й, въззивният съд е приел, позовавайки се на ТР № 85/1968 год. и ТР № 6/1974 год., по силата на които ищецът е владелец на своята идеална част и държател на частта на ответницата, то правоотношенията между тях се регламентират от разпоредбата на чл.60 и сл.ЗЗД, поради което и вземането му е в размер на по-малката сума между тази на направените разходи и тази, с която се е увеличил делът на другия съсобственик, вследствие на подобренията.
Правните изводи на въззивния съд за неприложимост на материалните норми на чл.72 и чл.74 ЗС към спорното правоотношение са съобразени с цитираното от касатора Постановление № 6/1974 год. на Пленума на ВС, защото съгласно безспорно установеното от страните обстоятелство за съвместното упражняване на фактическата власт върху имота като съсобственици, с равни права по времето на извършване на подобренията, макар и само от касатора и с негови средства, то последният е само държател, а не владелец на идеалната част на другия съсобственик.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 60/20.05.2010 год. по гр.дело № 70/2010 год. на Р. окръжен съд, по касационната жалба на Л. М. Й. от[населено място], с вх.№ 3049/24.06.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: