О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр.София,25.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 523/2011 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш., всички от [населено място], против определение от 12.09.2011 год. по ч.гр.дело № 9343/2011 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение от 30.05.2011 год. по гр.дело № 22333/2009 год. на СРС и е върната въззивната им жалба. Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото считат, че по въпроса по какъв начин се удостоверява връчването на съобщения, както и при конкуренция между получено съобщение за изготвен съдебен акт и отбелязване в работната книга на служителя на Служба „Връчване на призовки и съдебни книжа” от друга страна, на кое писмено доказателство съдът следва да даде превес при извършване на преценката си за действителната дата на връчване. В подкрепа на довода за наличие на противоречие между обжалваното определение и съдебната практика, произнесла се по тези въпроси касаторите цитират съдебни актове на ВКС на РБ.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК.
Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: за да остави в сила определението на районния съд за връщане на въззивната жалба срещу постановеното решение по гр.дело № 22333/2009 год. на СРС, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за нейната просроченост, мотивирайки се с аргумента, че е налице подправка в описната книга за призовкаря, обслужващ 36 район, относно връчените съобщения и книжа под № 39, защото под поставения бял забелващ коректор датата е била „07”, която дата приел за действителната, на която е извършено връчване на съобщението, а не отразената в него 14.03.2011 год. Правните изводи за доказателствената сила на удостоверителните от връчителя факти в съобщението, отречена от въззивния съд и признаващи приоритет на доказателства, събрани от районния съд след постановяване на съдебния му акт, с решение по спора противоречат на цитираната от касаторите съдебна практика, която е единна, относно приложението и тълкуването на чл.44, ал.1, изр.1 ГПК и обвързващата доказателствена сила на удостоверените от връчителя факти в съобщението, а последното и като единствено допустимо доказателствено средство за удостоверяване на връчването.
Постановеното от районния съд решение № 881/22.12.2010 год. е връчено на дата, с неясно изписване на цифрата, отнасяща се за м.март 2011 год., при което е направено допълнително отразяване от връчителя „чете се 14.03.2011 год.”. За действителността на това връчителят отново е положил подписа си и е изписал името си. За получател на съобщението се е подписала пълномощника на касаторите/имащи качество на ищци/, която е потвърдила, че е получила съобщението, с приложения към него препис от решението на посочената от връчителя дата – 14.03.2011 год. Извън своите правомощия съдът, в закрито съдебно заседание е предприел процесуални действия за установяване на действителната дата на връчване на съобщението, с изискване на обяснения от връчителя, изискване на извлечение от описната книга на призовкарски район № 36 и дори с назначаване на графологическа експертиза.
С определение, постановено отново в закрито съдебно заседание на 30.05.2011 год. районният съд е обсъдил събраните не по надлежния ред от него доказателства, в отсъствие на страните и след постановяване на съдебния си акт, без да има открито производство, инициирано от някоя страна, приемайки в нарушение на чл.44, ал.1, изр.1 ГПК за дата на връчване на съобщението именно „07”, която е различна от отразената в съобщението „14.03.2011 год.” и мотивира извод, че постъпилата въззивна жалба е просрочена.
В този смисъл се е произнесъл и въззивния съд, сезиран с частна жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба.
К. съд намира за неправилно въззивното определение, което следва да се отмени и делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на постъпилата в срок въззивна жалба, защото счита, че съобщението съдържа всички изискуеми се от чл.44, ал.1 ГПК реквизити, касаещи самото удостоверяване – дата и начин на връчване и отбелязване на качеството на лицето, на което се връчва съобщението. Връчителят е единственото овластено от закона-чл.42 ГПК-длъжностно лице, което извършва и удостоверява връчването, както и обстоятелствата, при които то е извършено, или се счита за извършено. Разписката за осъщественото връчване, подписана от връчителя е официален свидетелствуващ документ, който доказва пълно връчването и всички обстоятелства, релевирани в него, между които е датата на връчване, „14.03.2011 год.”, т.е. двуседмичният срок за обжалване е спазен, защото въззивната жалба е постъпила на 23.03.2011 год.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 12952/12.09.2011 год. по ч.гр.дело № 9343/2011 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш. от [населено място] против определение от 30.05.2011 год. по гр.дело № 22333/2009 год. на Софийски районен съд и въззивната им жалба е върната и
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивна жалба, с вх.№ 1013609/23.03.2011 год., подадена от Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш. против решение от 10.02.2011 год. по гр.дело № 22333/2009 год. на Софийски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: