О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр.София, 13.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 933/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на [фирма], с адрес за призоваване М. П. против решение № ІІ-32/31.05.2011 год. по гр.дело № 236/2011 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен негаторния иск по чл.109 ЗС, предявен от ищеца [фирма]. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, защото счита, че по материалноправните въпроси, изразяващи се в „отричане на доказана собственост и извършените от ответника действия, ограничаващи собствеността на ищеца” въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разрешение по гр.дело № 67/2010 год. на Хасковски окръжен съд, и създадената практика по въпроса за придобиването на собственост по чл.30, във вр. с чл.33 ЗППДОбП/отм./. По релевираното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се навеждат и доводи за процесуалноправния въпрос от значение за спора, изразяващ се в анализ и преценка на доказателствата, свързани с нормата на чл.236, ал.2 ГПК и в тази връзка на съдържанието на мотивите, които следва да отразяват не само изброяване на установените по делото факти, но и отричащи ги разсъждения, включително и преценка на направено от страната признание на факт. Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът аргументира с обстоятелството, че мотивите следва да съдържат и доводи, защо съдът не приема установеното от в.лица, както и отговор на въпроса дали съдът дължи обсъждане на признание на факт по чл.175 ГПК, които въпроси имали значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на поддържаните доводи по двете основания касаторът цитира съдебна практика в решение от 10.01.2011 год. по гр.дело № 67/2010 год. на Окръжен съд-Хасково, решение № 155 по т.дело № 917/2006 год. на ТК ВКС, определение № 604 по гр.дело № 26/2010 год. на ВКС, решение № 113 по гр.дело № 1062/2010 год. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване и констатира следното: за да отмени първоинстанционното решение, с което искът по чл.109 ЗС, предявен от ищеца [фирма] против [фирма] е уважен и да се постанови въззивно решение за отхвърлянето му, въззивният съд е приел отсъствие на доказателства за придобитото право на собственост върху процесната сграда-„С.-б. Д.”, при което не е налице първата предпоставка за уважаване на негаторния иск, обсъждайки, като доказан и факта, че трето лице, чуждо на правния спор е изградило процесната ограда и по този начин се е достигнало до препятстване достъпа до имота, т.е. не е налице и втората предпоставка от фактическия състав на негаторния иск.
Твърдението на касатора, че постановеното решение е в противоречие с даденото разрешение в решение от 10.01.2011 год. по гр.дело № 67/2010 год. на Окръжен съд-Хасково, с което била създадена вече практика по въпроса за придобиването на собственост по чл.30, във вр. с чл.33 ЗППДОбП/отм./ не следва да бъде обсъждано от касационния съд, с оглед на релевираните в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на данни решението на Окръжен съд-Хасково да е влязло в сила. Съгласно разясненията, направени в т.3 на ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. При отсъствие на данни, че цитираното решение на Окръжен съд-Хасково е влязло в сила не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която хипотеза е насочена към преодоляване на противоречива практика на съдилищата и само при констатация за наличие на такова противоречие, с решението си по чл.291, ал.1 ГПК, ВКС ще определя занапред практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна и постановява решението си по делото, съобразно тази практика: оставя в сила обжалваното въззивно решение или го отменя и постановява решение по съществото на гражданскоправния спор, съобразно възприетата за правилна практика.
Останалите цитирани от касатора съдебни актове не могат да бъдат преценени и подведени под основанията за допускане на касационно обжалване, на които се позовава касаторът, поради непосочване на друг правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/.
От изложението в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационният съд не може да конкретизира и уточни правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, тъй като в него се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, изразена в необоснованост на мотивите и изводите на съда, относно съществуването, или не на доказателства за правнорелевантни факти. Проверката за законосъобразността на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по чл.290, ал.1 ГПК, защото основанията за допускане на касационно обжалване, в производството по чл.288 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение и изразяващи се, като нарушения на чл.281, т.3 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. и като констатира, че ответникът не е изразил претенция за присъждане на направените от него разноски в настоящето производство не присъди такива и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № ІІ-32 от 31.05.2011 год. по гр.дело № 236/2011 год. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на [фирма], представлявано от управителя К. В. С., И. д.-чрез Н. А. В. и в качеството му на упълномощен от И. д. на д.-у. на к. М.”П.”, с адрес М.-П., с вх.№ 9827/27.07.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: