О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София 11.03.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр. д. № 446 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от В. Х. М. от[населено място], [община] срещу определение № 258 от 21.09.2010 г. по в. ч. гр. дело № 448/2010 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 484/12.08.2010 г. по гр.дело № 324/2010 г. на М. районен съд. С последното е отхвърлена като неоснователна молбата от 05.08.2010 г. на жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещ иск с пр.осн.чл.72 ЗС и чл.55 ЗЗД, който ще предяви срещу В. А. Р. чрез налагане на мярка по реда на чл.397,ал.1,т.3 ГПК – спиране изпълнението по изп.дело № 26/2008 г. на Районен съд[населено място] и в частност насрочен за 09.08.2010 г. въвод във владение на недвижим имот, находящ се в[населено място].
По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и се допусне поисканото обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане посочената обезпечителна мярка.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба, подадена от В. Х. М. е процесуално недопустима по следните съображения:
Определението от 21.09.2010 г. по в. ч. гр. дело № 448/2010 г. на С. окръжен съд е постановено по подадена частна жалба от В. М. срещу определение от 12.08.2010 г. по гр. дело № 324/2010 г. на М. районен съд, с което е оставено без уважение искането му за допускане на обезпечение на бъдещ иск с пр.осн.чл.72 от ЗС и чл. 55 ЗЗД срещу В. А. Р.. С посоченото определение С. окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция и е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск е оставена без уважение.
Съгласно разпоредбите на чл.274, ал. 3 ГПК две групи определения подлежат на касационно обжалване при наличие на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1 ГПК. Първата група са определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, а втората група са определения на въззивните съдилища, постановени в други производства, с които се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на тези производства.
Определението, постановено от въззивния съд по повод частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск е оставена без уважение не прегражда по-нататъшното развитие на делото и поради това не е от категорията на тези, визирани в чл.274,ал.3,т.1 ГПК съдебни актове, нито е от категорията съдебни актове, визирани в чл.274,ал.3,т.2 ГПК и не подлежи на касационно обжалване на основание посочената правна норма.
Определението, постановено по молба за допускане на обезпечение не отговаря на изискванията на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, тъй като обезпечението на иска – предявен или бъдещ иск има за цел да защити и съхрани застрашеното материално гражданско право, което е или предстои да бъде предмет на делото, чрез налагане на обезпечителни мерки и така да гарантира изпълнението на решението по съществото на спора. Обезпечителните мерки, които се налагат по реда на обезпечителното производство целят да се запази непроменено фактическото и правно положение в хода на висящия исков процес относно спорното право. Обезпечителното производство е винаги функционално свързано с исковия процес и доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото и с изпълнителния процес.
Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство. Процесуалният закон не установява забрана искането за допускане на обезпечение да бъде направено повторно в хода на производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение на делото. При предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Като взема предвид изложеното и даденото тълкуване в ТР № 1/21.07.2010 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че определенията на съда по обезпечение на иска – предявен или бъдещ иск подлежат на двуинстанционно разглеждане. Само когато въззивният съд допусне обезпечението определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК – чл.396,ал.2,пр.3 ГПК.
В настоящият случай определението на С. окръжен съд от 21.09.2010 г. по в.ч.гр. дело № 448/2010 г. не подлежи на касационно обжалване, поради това, че като въззивен съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на Районен съд[населено място] и го е потвърдил.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу определение на въззивен съд, което не подлежи на касационно обжалване и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане подадената частна жалба с вх. № 4261/05.10.2010 г. от В. Х. М. от[населено място], [улица], общ. М. срещу определение № 258 от 21.09.2010 г. по в. ч. гр. дело № 448/2010 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 484/12.08.2010 г. по гр.дело № 324/2010 г. на М. районен съд, като процесуално недопустима и прекратява производството по ч.гр.дело № 446/2010 г. на ВКС II г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: