О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
гр.София, 29.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 16/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление-гр.В. против решение от 12.10.2010 год. по гр.дело № 438/2010 год. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 21.04.2010 год. по гр.дело № 2654/2009 год. на Врачански районен съд и отрицателният установителен иск против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] е отхвърлен. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, защото счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК отсъства конкретика на материалноправните и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, но от съдържанието на касационната жалба може да се уточни и квалифицира правния въпрос – за значението на вписването на исковата молба, при което се цитира ТР № 3/19.07.2010 год. на ОСГК и решение № 631 по гр.дело № 247/2009 год. на ВКС, ІІ-ро г.о.
От ответниците по касационната жалба: [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], последният изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск за собственост на [фирма] против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], касаещ процесният недвижим имот, с идентификатор *, с площ 1908 кв.м., по кадастралната карта на [населено място], въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Съдът е обсъдил писмените доказателства, според които приел, че между ТПК”Х. Б. В.” и праводателя на ищеца – [фирма] е съществувал дългогодишен съдебен спор за собствеността на недвижим имот /част от който е процесният/, представляващ парцел *, пл.№ * кв.11 по плана на [населено място], целият от 23170 кв.м., заедно с намиращите се в този парцел първи и втори етаж от административно-производствена сграда, който съдебен спор е завършил с влязло в сила решение, постановено по делото на Софийски апелативен съд, с което е уважен ревандикационният иск срещу [фирма] и са отменени на основание чл.431, ал.2 ГПК констативни нот.актове № */2001 год., № */2001 год., № */2001 год. и др. Обсъден е като неоснователен довода на касатора, в качеството му на ищец по настоящия спор и придобил от [фирма], с нот.акт за покупко-продажба № */2005 год. процесния имот и изразяващ се в обстоятелството, че влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд, с което се признава за установено правото на собственост, в полза на ТПК”Х. Б. В.” не може да му се противопостави, защото исковата молба по този спор била вписана на 12.06.2006 год., т.е. след реализиране на разпоредителната сделка с имота /нот.акт № * от 12.12.2005 год./. Въззивният съд е мотивирал съображения за оповестителния характер на вписването, имащо значение за придобитите от трети лица вещни права след него, които не могат да се противопоставят на ищеца, но в конкретния случай придал значение на факта, че представляващите двете дружества [фирма], [населено място]-Г. И. П. и [фирма]-И. Г. П. са син и баща, както и фактът, че И. Г. П. е бил член на Съвета на директорите и по тази причина между двамата е съществувала известност за съдебния спор между ТПК”Х. Б.”В. и [фирма] за собствеността на недвижим имот УПИ * пл.№ * кв.11 по плана на [населено място].
В този смисъл позоваването на касатора на ТР № 3 по гр.дело № 3/2009 год. на ОСГК не е в противоречие със становището на въззивния съд, който не отрича оповестителната функция на вписването по чл.114, ал.1, б.”в” ЗС, във вр. с чл.112, б.”з” и чл.114, ал.2 ЗС, придавайки значимост на факта на узнаването на спора за недвижимия имот с третото лице – ТПК”Х. Б.” В., предявило ревандикационна претенция, срещу праводателя му – [фирма], поради факта на родствената обвързаност между представителите на дружеството–праводател и дружеството-правоприемник по разпоредителната сделка, сключена между тях през 2005 год.
Нещо повече, касационният съд счита, че позоваването с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение, № 631/23.11.2009 год. по гр.дело № 247/2009 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., имащо задължителна сила за съдилищата, се отрича оповестително-защитното действие на вписването за придобитите от трети лица вещни права след вписването, които не могат да се противопоставят на ищеца, когато, какъвто е конкретния случай, се касае до приобретател на права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени чрез уважаване на иска, защото приобретателят не е трето лица, по смисъла на закона. Същият се явява частен правоприемник на спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящия процес е обвързан от силата на пресъдено нещо, на постановеното срещу праводателя му съдебно решение, съгласно чл.121, ал.3 ГПК/отм./, какъвто е конкретния случай за касатора.
По изложените съображения ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на регламентираните за това предпоставки в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 12.10.2010 год. по гр.дело № 438/2010 год. на Врачански окръжен съд, по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], с вх.№ 7808 от 17.11.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/