О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
Гр. София, 02.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 536/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. С. Х.-С. от [населено място] против решение № 54/11.01.2011 г. по гр.дело № 2674/2010 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2745/14.10.2009 г. на ПРС по гр.д.№ 1637/2008 г. в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], че ищецът М. К. К. е собственик, на основание покупко-продажба, обективирана в НА № */4.03.1996 г. върху апартамент № 12/39, разположен на четвъртия етаж вх.”А”, бл. 272-А в[жк], [населено място], със застроена площ от 93.39 кв.м. и е заличена вписаната върху описания апартамент законна ипотека, в полза на [фирма], за сумата 70 000 лв., както и в частта с която е уважен иска по чл.108 ЗС спрямо ответницата Б. Д. Я. да отстъпи собствеността и предаде владението на М. К. К. върху същия апартамент и е отменен нот.акт за собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № */2.02.2007 г. на нотариус Н. С. Х.. Касаторката се позовава на всички основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т. 3 ГПК, защото счита, че по материалноправния въпрос, свързан с приложението на института на придобивната давност, уреден в чл.79 ЗС и конкретно в хипотезите, в които собствеността върху един имот може да бъде придобита по давност при наличие на предходен титул на собственост на трето лице, както и за приложението на института „погасителна давност”, в хипотезата на чл.115 и чл. 116 ЗЗД, а и по процесуалноправния въпрос за доказателствената стойност на нотариалните актове, издаден по реда на чл. 483 ГПК /отм./ и разпределение на доказателствената тежест при предявяване на ревандикационен иск по чл.108 ЗС, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, а тези въпроси били от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В подкрепа на изложените доводи цитира съдебна практика.
Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място], Б. Д. Я. от [населено място], И. А. Д. и М. П. Д. от [населено място] и третото лице В. П. от [населено място] не изразяват становище по нея.
Ответникът по касационната жалба М. К. К. от [населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и претендира да му бъдат присъдени направените за настоящето производство разноски.
Срещу същото въззивно решение, но в частта с която е прекратено производството по жалбата на [фирма], [населено място] досежно обжалването на първоинстанционното решение № 2745/14.10.2009 г. на ПРС по гр.дело № 1637/2008 г., в частта, с която е осъдена Б. Д. Я. да отстъпи собствеността и предаде владението на М. К. К. върху апартамент № 12/39 в бл. 272-А вх.”А” в[жк] [населено място], на четвъртия етаж и с площ 93.39 кв.м. и е отменен нот.акт за собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № */2.02.2007 г. на нотариус Х. е постъпила частна жалба от [фирма], [населено място]. Жалбоподателят моли за отмяната на неправилния съдебен акт, с който се прекратява производството по въззивната му жалба, относно иска по чл.108 ЗС и за отмяната на нотариалния акт, защото правния му интерес произтича от обстоятелството, че по този начин е лишен от възможността да обжалва негативния за него съдебен акт. Жалбоподателят счита, че са налице и основания за касационно обжалване, тъй като в диспозитива на постановеното въззивно решение имало противоречие и непълнота, по отношение на съдържанието му, че в останалата част решението е влязло в законна сила и настоява за отмяната му и в тази част, като неправилно и незаконосъобразно, на основание чл.281 т. 3 ГПК, във вр.с чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. В изложението си, депозирано по чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът посочва правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е общото основание за допускане на касационно обжалване, но счита, че лишаването на кредитори от възможност да обжалват решения в частта им, когато се отменят нотариални актове, първични спрямо учредената в негова полза законна ипотека е въпрос от особена важност за сигурността на гражданския оборот и затова следва да се създаде съдебна практика за защита на добросъвестните кредитори.
Ответниците по частната и касационна жалба на [фирма], [населено място], Б. Д. Я. от [населено място], И. А. Д. и М. П. Д. от [населено място] и третите лица В. П. и Н. С. Х.-С. от [населено място] не изразяват становище.
Ответникът М. К. К. от [населено място] изразява становище за неоснователност на частната жалба, както и за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част и настоява за присъждане на разноски за настоящето производство.
По касационната жалба на Н. С. Х.-С.:
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в частта с която е признато за установено, по отношение на [фирма], че ищецът М. К. К. е собственик на основание покупко-продажба, обективирана в нот.акт № */4.03.1996 г. върху апартамент № 12/39 и е заличена вписаната върху апартамента законна ипотека, както и в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС спрямо ответницата Б. Д. Я. върху същия апартамент и е отменен нот.акт за собственост върху недвижимия имот, издаден по обстоятелствена проверка № */2.02.2007 г. на нотариус Х. и констатира следното: за да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на касационното обжалване, въззивният съд е обсъдил обстоятелството, че ответницата Я. не е направила изрично възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност, като алтернативно е обсъдил и неоснователността му, приемайки за заявена защитната позиция на страната, защото кратката петгодишна давност не е изтекла, предвид разпоредбата на чл. 84 ЗС във вр.с чл. 115 „ж” ЗЗД, съобразявайки и влязлото в сила решение по гр.дело № 4346/99 г. на ПРС /считано от снабдяването на Я. с нот.акт по обстоятелствена проверка № */2007 г. до предявяване на ревандикационната претенция на ищеца/.
Касационният съд счита, че както по отношение на посочения материалноправен въпрос, така и по отношение на процесуалноправния въпрос, въпроси, намиращи се във функционална зависимост, не са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК, защото при формиране решаващата воля на съда, от значение за изхода на конкретното дело е отсъствието на изискуемите се от правната норма на чл.79 ЗС, във вр.с чл.84 ЗС срокове за придобиване по давност на недвижим имот. Обстоятелството, че ищецът е придобил чрез покупко-продажба от ответницата Я. процесния апартамент се установява от нот.акт № */1996 г., от който момент праводателката е придобила качество на държател, демонстрирайки промяната му с предявяване на иска по чл. 26 ЗЗД, на 28.10.1999 г. и отхвърлянето му с влязлото в сила решение, на 28.08.2006 г. С оглед на трайната съдебна практика, включително и на решения, на които се позовава касаторката изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване на право на собственост, в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваването от него на изтичането й, чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявения иск, или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка, каквото действие е предприела ответницата Я. през 2007 г. /нот.акт по обстоятелствена проверка № */2007 г./. В този смисъл са постановени редица съдебни актове, издадени по реда и условията на чл.290 и сл.ГПК /, Р. № 291 по гр.дело № 859/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г.о., Р. № 195 по гр.дело № 86/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г.о., Р. № 578 по гр.дело № 1188/2009 г. на ВКС І-во г.о., Р.№ 477 по гр.дело № 909/2009 г. на ВКС ІІ-ро г.о. и др.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, относно поддържания от касаторката довод, че разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос за доказателствената сила на констативния нотариалепн акт по чл.483 ал.2 ГПК /отм./ противоречи на решение № 163 по гр.дело № 2769/2008 г., постановено по реда и условията на чл.290 и сл.ГПК, с което се приема, че този нотариален акт е официален удостоверителен документ и има посочената в чл.143 ГПК /отм./ доказателствена сила. Въззивният съд не е отрекъл доказателствената сила на представения от ответницата нот.акт, издаден по обстоятелствена проверка, оспорен още в исковата молба от ищеца, като придобивно основание, съгласно чл. 154, ал. 3 ГПК /отм./, защото тежестта за опровергаване на придобивното основание е била именно негова, и по отношение на което е направил многобройни доводи за ненастъпил вещноправен ефект на давността, които са приети от въззивния съд за основателни и доказани. Констатациите на нотариуса в издадения от него констативен акт по обстоятелствена проверка са оспорени от ищеца, като носител на доказателствената тежест и затова въззивния съд е обявил за ненастъпил вещноправния му ефект, като разсъжденията му че не са били налице предпоставките за издаването му от нотариуса, поради липса на доказателства за собствеността на Я. са именно в този смисъл.
Цитираната от касаторката съдебна практика, с изключение единствено на Р. № 202 по гр.дело № 47/2008 г. на П., за което отсъстват данни че е влязло в сила, а същото е и неотносимо към спора, само подкрепят изводите на касационния съд за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК, като по последната хипотеза не се съдържат доводи и аргументи, съгласно задължителните указания в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ.
По изложените съображения касаторката дължи на ответника М. К. К. направените за настоящето производство разноски, в размер на 3000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 24022 от 12.04.2011 г.
По касационната жалба на [фирма] [населено място]:
Касационният съд констатира неоснователност на доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: Касационният съд е сезиран с частна жалба срещу въззивно решение № 54/11.01.2011 г. „както изцяло, така и в частта му с която се прекратява производството по жалбата на [фирма] [населено място] досежно обжалването на решение № 2745/от 14.10.2009 г. на ПРС постановено по гр.дело № 1637/2008 г., в частта му, с която е осъдена ответницата Б. Д. Я.…. да отстъпи собствеността и предаде владението на М. К. К.…. върху апартамент № 12/39….. и е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № */2.02.2007 г. на Нотариус Х.-С. рег. № *”. В изложението към „Частна жалба” касаторът твърди, че е налице основанието по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, защото Пловдивският окръжен съд се е произнесъл с въззивно решение по съществен материалноправен въпрос, който е от голямо значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и тъй като по предмета на съдебния спор липсва достатъчно произнасяне и практика на ВКС и на съдилищата, то с разрешението, което е дал въззивният съд и прекратил производството лишава кредиторите от възможността да обжалват решенията в частта им, с която се отменят нотариални актове, издадени по реда и условията на ГПК.
Поддържаните доводи в изложението не дават основания на касационния съд да приеме, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, за наличие на които следва да се съобрази със задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ. Според задължителното тълкуване на поддържаната от касатора хипотеза по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалването въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Въззивното производство е прекратено, по отношение на касатора частично, поради липса на правен интерес, относно предмета на въззивната му жалба, срещу първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск на М. К. по чл.108 ЗС срещу ответницата Б. Я. е уважен и е отменен, издаденият в нейна полза нотариален акт по обстоятелствена проверка. Ищецът е предявил установителен иск за собственост срещу ответника [фирма] и ревандикационен иск срещу ответницата Б. Я.. Двамата ответника се намират в различно процесуално правоотношение, защото исковете предявени срещу тях нямат за предмет общи права или задължения, които почиват на едно и също основание, т.е. когато произтичат от един и същи юридически факт, не са обвързани от фактическите констатации на съда и не притежават процесуалната легитимация на взаимообвързани ответници по чл.215 и чл.216 ГПК. В този смисъл правилен е извода на въззивния съд за отсъствие на правен интерес от обжалване на въззивното решение в тази му част, защото съгласно чл.26 ал. 2 ГПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
В останалата част така наименованата „Частна жалба има за предмет оплаквания срещу въззивното решение, с което се потвърждава първоинстанционното решение, в частта с която е признато по отношение на [фирма], че ищецът М. К. е собственик на апартамент № 12/39 и е заличена вписаната върху описания апартамент законна ипотека в полза на [фирма] за сумата 70 000 лв., но в изложението, депозирано по чл.284, ал.3 т.1 ГПК не е посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Водим от горните съображения настоящата инстанция постави в тежест на касатора направените от ответника М. К. разноски за настоящето производство, в размер на 2 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 24011/2.03.2011 г., както и допълнителна държавна такса по сметка на ВКС на РБ, в размер на 30 лв., затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 54/11.01.2011 г. по гр.дело № 2674/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, по касационната жалба на Н. С. Х.-С. от [населено място], с вх. № 4767/28.02.2011 г.
ОСЪЖДА Н. С. Х.-С. от [населено място] да заплати на М. К. К. от с.гр. сумата 3000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето производство.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 54/11.01.2011 г. по гр.дело № 2674/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, в обжалваната част, по касационната жалба на [фирма], [населено място], с вх. № 2436/1.02.2011 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/11.01.2011 г. по гр-дело № 2674/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта имаща характер на определение, с което е прекратено производството по жалбата на [фирма], [населено място] досежно обжалването на решение № 2745/14.10.2009 г. на ПРС, 14 с-в, постановено по гр.д.№ 1637/2008 г., с която е осъдена ответницата Б. Д. Я. да отстъпи собствеността и владението на М. К. К. върху апартамент № 12/39, разположен на четвъртия етаж, във вход А, блок 272-А, находящ се в[жк] [населено място], със застроена площ от 93.39 кв.м., и е отменен нот.акт за собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № */2.02.2007 г. на нотариус Х..
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на М. К. К. от [населено място] разноските за настоящето производство, в размер на 2 500 лева представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати допълнителна държавна такса в размер на 30 лв., по сметка на ВКС на РБ, за касационното производство, по чл.288 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: