О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр.София, 06.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 691/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. Д. Т. от [населено място] против решение от 16.12.2011 год. по гр.дело № 1440/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 17.12.2007 год. по гр.дело № 7095/2006 год. на Софийски районен съд и установителният иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлен. Касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, защото счита, че правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а именно по какъв ред и как ще следва да бъде компенсирана Държавата, или нейния съответен правоприемник за подобрения, извършени в реституирани имоти, при условие, че такива подобрения не могат да съществуват самостоятелно, след възстановяване на собствеността и кой и как би следвало да оцени тези подобрения, е разрешен от въззивния съд в противоречие с влязлото в сила решение, постановено на 09.11.2010 год. по гр.дело № 3911 по описа за 2008 год. на Софийски градски съд и се нуждае от тълкуване с оглед правната норма на чл.3 ЗВСНМРСА. Касаторката счита, че създадената противоречива съдебна практика, поради неточното тълкуване на правната норма на чл.3 ЗВСНМРСА ще бъде преодоляна по реда на чл.290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. П. АД, [населено място] и С. О., [населено място] не изразяват становище по нея.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което установителният иск на ищцата за правото й на съсобственост в процесния недвижим имот е отхвърлен, въззивният съд е приел отсъствие на предпоставките на чл.3 ЗВСНМРСА, тъй като била налице възможност за възстановяване на първоначалното състояние на имота, без значителни затруднения и това е стопански оправдано.
В настоящето производство касаторката цитира влязлото в сила решение от 09.11.2010 год. по гр.дело № 3911/2008 год. на СГС, с което след отмяната на първоинстанционното решение от 12.06.2008 год. по гр.дело № 7096/2006 год. на СРС, с което установителният иск по чл.1, във вр. с чл.3 ЗВСНМРСА е отхвърлен за съседния магазин, е постановено въззивно решение, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че ищците, между които е и Н. Д. Т./касаторката/, са съсобственици на 66.96% /с разпределени квоти за всеки от ищците/ и 33.04% – за [фирма] върху имот-магазин с галерия над него, застроен на 45.87 кв.м., разположен непосредствено до входа на сградата на [улица], съседен на процесния магазин. Обсъждайки заключението на в.л., че преустройството, по отношение на магазина и галерията е значително, тъй като е променило част от конструкцията на тавана на магазина, както и на останалите три съседни магазина, един от който е процесния, която е под на галерията и възстановяването на подовата конструкция между магазина и галерията е свързано със значителни строителни затруднения, съдът е приел, че собствеността върху магазина, продаден по ПМС № 60/1975 год. се е трансформирала в нов имот, за да обоснове приложението на чл.3 от реституционния ЗВСНМРСА, определяйки идеална част от новообразувания имот за всеки от съсобствениците, съответстваща на цената на недвижимия имот към новообразувания имот по време на влизане в сила на закона – 22.12.1991 год.
При съпоставяне на двата идентични спора, по отношение на единият от които има влязло в сила решение, касационният съд счита, че на материалноправния въпрос в кои случаи извършеното преустройство на имоти по чл.1 ЗВСНМРСА или от тях и други обекти е довело до образуването на нов имот и в кои случаи е възможно да се възстанови първоначалното положение без значителни затруднения за собствениците и това е стопански неоправдано, за да се трансформира собствеността в съсобственост, е дадено различно разрешение.
Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационен контрол.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 16.12.2010 год. по гр.дело № 1440/2008 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на Н. Д. Т. от [населено място], с вх.№ 14236/18.02.2011 год.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на второ г.о. на ВКС на РБ, след внасяне на държавна такса по сметка на касационния съд, в размер на 610,24 лева в едноседмичен срок от съобщението до касаторката.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: