О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр.София, 02.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 23/2011 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [община] против определение № 485/14.12.2010 год. по ч.гр.дело № 372/2010 год. на Т. окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата й против определение № 2455/22.10.2010 год. по гр.дело № 859/2010 год. на Т. и е отхвърлена молбата на [община] за изменение на решение № 410/20.09.2010 год., в частта за разноските.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без обаче да конкретизира въпросите и без да аргументира останалите предпоставки на визираната процесуална хипотеза. В изложението към частната касационна жалба, депозирана на основание чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат единствено оплаквания за неправилност на съдебния акт, за който се настоява да бъде отменен, поради незаконосъобразно приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба Р. Н. Р. и В. Н. В. от[населено място] не изразява становище по нея.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване и констатира следното: по иска на Р. и В. В. срещу [община], с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е образувано исково производство пред районен съд-Т., под № 859/2010 год. и е постановено решение на 20.09.2010 год., с което искът е уважен, като ответникът е осъден да заплати разноски на ищците, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 305 лева. С молба, с вх.№ 9005/29.09.2010 год. ответникът е поискал изменение на съдебния акт, в частта за разноските, на основание чл.248, ал.1 ГПК, по която молба е образувано съдебно производство и е постановено определение в закрито съдебно заседание на 22.10.2010 год., с което е отхвърлена молбата за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. Определението е обжалвано от ответника [община] и в производството по чл.274 и сл.ГПК въззивният съд е оставил без уважение частната жалба.
В настоящето производство по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба срещу въззивното определение касаторът не е посочил правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което е общото основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, както и отсъствието на аргументи за наличие на останалите предпоставки, съдържащи се в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно твърдения за непълно, или неточно тълкуване на процесуалната норма на чл.78, ал.2 ГПК, довело до противоречие в приложението й и налагащо създаване на съдебна практика, чрез тълкуването й според точния й смисъл налага извода, че съдебният акт на въззивния съд не следва да се допусне до касационен контрол, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 485/14.12.2010 год. по ч.гр.дело № 372/2010 год. на Окръжен съд Т., по частната касационна жалба на О.[населено място], с вх.№ 4721/21.12.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: