О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр.София, 11.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Е. ТАШЕВА
гражданско дело под № 781/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на „И. КО”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С. против решение от 13.05.2009 год. по гр.дело № 717/2006 год. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 26.05.2005 год. по гр.дело № 156/2004 год. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което установителните искове за собственост са отхвърлени.
В изложението към касационната жалба касаторът се позовава на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото счита, че доводите на въззивния съд, относно нищожността на процесната спогодба, „поради заобикаляне на закона” са както неправилни, така и постановени в противоречие с практиката на ВКС, относно правната същност на понятието „заобикаляне на закона”, като основание за нищожност на договорите. В подкрепа на твърденията си касаторът цитира решение № 698 по гр.дело № 167/2004 год. на ТК ВКС, решение № 1063 по гр.дело № 4782/2007 год. на ІІ-ро г.о. и решение № 984 по гр.дело № 271/2004 год. на ТК на ВКС.
Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, относно неприложението на разпоредбата на чл.48, ал.3 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, който въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и представлява друго основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът се позовава и на обстоятелството, че обжалваното решение е в противоречие с т.1, изр.2 от ТР № 1/17.05.1995 год. на ОСГК, съгласно която не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Обжалваното решение противоречи и на т.1 от ТР № 6/10.05.2006 год. по гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС и тъй като тези тълкувателни решения са задължителни за правоприлагащите органи, то е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба С. П. М., С. Н. К., Н. П. П., А. П. П. и З. Б. М., всички от гр. С. изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответницата З. Б. М. претендира да й бъдат присъдени разноските за настоящето производство, за което представя пълномощно и договор за правна защита.
Касационният съд обсъди доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение, с което установителният иск за собственост на „И. КО”ЕООД върху УПИ ХVІІІ-65, 566, СО от кв.229 по плана на гр. С., м. ”Л.”-1 ч. от 2001 год. е уважен, по отношение на ответниците и да постанови въззивно решение, с което го е отхвърлил, въззивният съд е изразил правни изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за правните последици на спогодбата, на която ищцовото дружество/касаторът/ основава правото си на собственост, от значение за изхода на конкретното дело, приемайки ги за ненастъпили и констатирайки, че спогодбата е нищожна, поради заобикаляне на закона, което води до липса на гражданскоправния елемент на сложния фактически състав за придобиване на общинска собственост. Изводът е обоснован с оглед на императивната норма на чл.35, ал.1 ЗОС, чието значение законодателят е предвидил, с цел да се избегне евентуалното ощетяване на общинското имущество. Сключената спогодба между С. община и търговското дружество, изразяваща се в постигане на съгласие за погасяване на парично задължение на общината срещу прехвърляне на общинска собственост в полза на дружеството, вместо имотът да бъде продаден чрез търг или конкурс, за да се получи възможно най-високата цена, с която паричното задължение може да бъде погасено, е приета за нищожна от въззивния съд, защото заобикаля нормата на чл.35, ал.1 ЗОС /редакция преди изменението с ДВ, бр.101 от 2004 год./.
Неоснователен е доводът на касатора, че в конкретния случай, целта на сключената, на основание чл.365-367 ЗЗД спогодба от 10.03.2003 год. е прекратяване изцяло на правния спор между страните във връзка с погасяване на признат от съда паричен дълг. Сключената спогодба няма отношение към приключилото с влязло в сила решение на АС при БТПП от 20.07.2000 год. по в.а.дело № 16/1999 год., по което е издаден изпълнителен лист на 16.10.2000 год. и е образувано изп.дело № 3190/2000 год. по описа на С. при СРС. Следователно, спогодбата е сключена не с цел взаимни отстъпки, каквито е следвало да се направят в хода на съдебния спор, възникнал поради неизпълнение на парично задължение от страна на С. община. С постигнатата спогодба е извършено разпореждане с общинско имущество, но без да се спази императивната норма на чл.35, ал.1 ЗОС, която изисква осъществяване на съответна процедура – с провеждане на търг или конкурс. Процедурата обаче не гарантира настъпването на вещноправни последици за взискателя по паричния дълг – търговското дружество-касатор, а именно прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот, към която цел и двете страни са се насочили, за да постигнат противоправен резултат. В същия смисъл са и цитираните от касатора касационни решения, в които е направено тълкуване на понятието „заобикаляне на закона”, съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД, което има предвид сключване на позволена сделка, с която се цели постигане на определен противоправен резултат.
По тези съображения, касационният съд счита, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото материалноправния въпрос, посочен от касатора е решен съобразно съдебната практика.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото въззивният съд е отказал да приложи разпоредбата на чл.48, ал.3 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на СОС/отм./, приета с решение № 2 по Протокол № 10/03.04.2000 год., аргументирайки се с обстоятелството, че се съдържа в нормативен акт от по-ниска степен, който противоречи на чл.35, ал.1 ЗОС. Изводът на въззивния съд е обоснован от разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗНА, според която ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Правната норма е императивна и ясна. Тя не се нуждае от тълкуване, нито касаторът поддържа твърдения за създадена противоречива съдебна практика, относно нейното приложение, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отношение на заявеното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е посочен материалноправния или процесуалноправния въпрос, от значение за конкретното дело, който е формирал решаващата воля на съда, но решен от въззивния съд в противоречие с т.1, изр.2 ТР № 1/1995 год. на ОСГК и т.1 от ТР № 6/2006 год. на ОСГК, поради което касационният съд не може да извърши преценка доколко са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение само въз основа на твърдението на касатора, че обжалваният съдебен акт им противоречи, още повече за материалноправната легитимация на ответниците не е формирана решаващата воля на съда.
Водим от горните съображения и като констатира, че ответницата З. Б. М. е направила разноски за настоящето производство, в размер на 500 лева, ги постави в тежест на касатора касационният съд счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 13 май 2009 год. по гр.дело № 717/2006 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на „И. КО”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., с вх.№ 39305/24.07.2009 год.
ОСЪЖДА „И. КО”ЕООД, гр. С. да заплати на З. Б. М. от гр. С. разноските за настоящето производство в размер на 500/петстотин/лева.
ОПЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: