О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
гр.София, 30.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1621/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. К. М. от [населено място] против решение № 504/25.10.2010 год. по гр.дело № 788/2010 год. на Русенски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 1184/30.06.2010 год. по гр.дело № 3328/2008 год. на Русенски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска й за делба на УПИ *, * в кв.201.1 по кадастралния план на [населено място], с площ 625 кв.м. Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото счита, че след като районният съд е уважил иска й за делба, а въззиният – го е отхвърлил, то „очевидно един и същи съд издава две противоречиви решения”, а освен това въззивното решение противоречи и на решение № 504/24.09.1995 год. по гр.дело № 376/1996 год. на І ГО ВС, което прилага към изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба В. Т. Р. и Н. П. И. от [населено място] не изразяват становище по нея, а ответниците В. Т. Р. и К. В. Р., представляван от законния си представител В. Т. Р. от [населено място] възразяват по основателността на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и претендират да им бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение, с което е допусната делба на процесния недвижим имот и да постанови въззивния си акт, с който е отхвърлил иска за делба, въззивният съд е приел, че в имота има множество сгради, принадлежащи на отделни собственици, каквито са страните по делото, а обстоятелството, дали дворното място е разделено на две/както е понастоящем/ или е един общ парцел е без значение, тъй като всеки собственик остава собственик на идеалната си част, независимо от обединяването или разделянето на парцела, както и реален собственик на сградата, която притежава. Позовавайки се на постоянната и непроменена практика на ВКС, изразена в ППВС № 2/1982 год., решение № 305/1991 год. на І ГО и други съдът е приел за недопустима делбата на съсобствено дворно място, в което отделни собственици са лични собственици на построени в него жилищни сгради, какъвто бил настоящия случай.
Съгласно задълженията, които вменява разпоредбата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК и задължителните указания в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, защото материалноправният или процесуалноправният въпрос е общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Твърдението на касаторката, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, без да го уточни и мотивира и без да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Обстоятелството, че районният съд е мотивирал правни изводи за допустимостта на делбата, а въззивният съд е изложил съображения за нейната недопустимост не може да бъде квалифицирано като някое от регламентираните в трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК основания, защото се касае до съдебни актове, постановени в различните стадии на един и същи процес. Позоваването на решение № 504 по гр.дело № 376/1996 год. на І ГО не е достатъчно да мотивира извод за наличие на противоречие с решението на въззивния съд, защото касаторката не е посочила материалноправния или процесуалноправния въпрос, разрешен от въззивния съд, обратно на разрешения в цитираното решение на ВС, още повече, че то като изолиран случай не формира съдебна практика.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, затова постави в тежест на касаторката направените от ответниците В. и К. Р. разноски за настоящето производство, в размер на 500 лева и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 504 от 25.10.2010 год. по гр.дело № 788/2010 год. на Русенски окръжен съд, по касационната жалба на Р. К. М. от [населено място], с вх.№ 11224/06.12.2010 год.
ОСЪЖДА Р. К. М. от [населено място] да заплати на В. Т. Р. и К. В. Р., представлявани от законния си представител В. Т. Р., и двамата от [населено място], разноските за настоящето производство, в размер на 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/