О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр.София, 06.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Е. ТАШЕВА
гражданско дело под № 866/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. М. А. от гр. В. и Л. М. А. от гр. С. против решение № 3/17.02.2010 год. по гр.дело № 379/2009 год. на Р.ски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 239/25.09.2009 год. по гр.дело № 615/2008 год. на Р.ски районен съд и искът по чл.108 ЗС е отхвърлен. Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото считат, че по поставените от тях въпроси, по които се очертава приложното поле на касационното обжалване, се дължат отговори, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба О. не изразява становище за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът по чл.108 ЗС е отхвърлен, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност.
Основният материалноправен въпрос, разгледан от въззивния съд и имащ значение за изхода на конкретното дело, както и за формиране на решаващата му воля е свързан с приложимостта на придобивната давност към недвижимия имот, бивша собственост на наследодателите на ищците и реституиран по силата на ЗВСОНИ/ДВ, бр.15/1992 год./. Обсъждайки възражението на ответника Община Р. за изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 1997 год. до предявяване на иска за собственост на 21.02.2008 год., въззивният съд е отговорил утвърдително, приемайки за ирелевантен твърдения от ищците факт, че при отчуждаването на имота по ЗОЕГПНС наследодателите им не са получили обезщетение.
Материалноправната разпоредба на чл.79, ал.1 ЗС, приложима към реституираните имоти, съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/доп. ДВ, бр.107/1997 год./ е точно изтълкувана от въззивния съд, според смисъла й. Процесният имот, от момента на отчуждаването му за изграждане на кооперативен пазар, завършило през 1960 год., е бил част от реализираното мероприятие и се ползва и понастоящем по предназначение за задоволяване на обществените нужди на населението на общината. Десетгодишната придобивна давност, започнала да тече, в полза на ответника Община Р., след отпадане на забраната за това /чл.5, ал.2 ЗВСОНИ-доп.ДВ, бр.107/1997 год./ е изтекла към момента на предявяване на иска за собственост, т.е. собствеността върху имота, реституирана на наследниците-ищци, по силата на закона – ЗВСОНИ/ДВ, бр.15/1992 год./ е придобита от ответника, след 21.11.1997 год., поради изтичане на десетгодишна придобивна давност, до предявяване на иска на 21.02.2008 год. В тази връзка касаторите-ищци не се позовават на факта, че поради неяснота в тълкуването на двете материалноправни норми се е създала порочна и противоречива съдебна практика, което да налага формирането на нова съдебна практика по конкретните разпоредби, по реда на чл.290 ГПК и чл.124 З., поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С това се дава отговор и на поставения от касаторите въпрос следва ли при незавършен фактически състав на отчуждаването – липса на обезщетение за чужд имот, съдът да приеме същото за валидно, както и на въпроса следва ли при доказано право на собственост и при наличие на трите материалноправни предпоставки страната да остане без защита на собствеността, чието обсъждане е неотносимо към приложението на придобивната давност, поради тяхната ирелевантност.
Третият въпрос, поставен от касаторите и изразяващ се в това следва ли при наличие на цитирани дела между страните да се приеме, че е налице безспорно давностно владение, е некоректно поставен, защото установените по делото факти, видно от заключението на техническата експертиза, доказват отсъствие на идентичност между процесния имот и имота, предмет на приключилите административни производства по адм.дело № 133/2000 год. на Окръжен съд-Русе и адм.дело № 10854/2001 год. на ВАС.
Така поставеният от касаторите въпрос, следва ли при доказателства за служебна ангажираност на адвоката, за което последният е представил доказателства, съдът да нарушава правото на защита на страната, като разгледа делото в негово отсъствие, не сочи дори за нарушение на процесуалната норма на чл.142, ал.2 ГПК, което нарушение би било отменително основание, но по чл.281, т.3 ГПК.
Процесуалната норма задължава съда да отложи делото ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, каквото препятствие не е съществувало във въззивното производство. Освен служебната ангажираност на адв. Й. М. по друго дело в друг съд касаторите не са заявили, че не могат да се явят, поради съществуването на препятствие, което не могат да отстранят, ето защо и този довод не представлява основанието, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 3/17.02.2010 год. по гр.дело № 379/2009 год. на Р.ски окръжен съд, по касационната жалба на И. М. А. от гр. В. и Л. М. А. от гр. С., с вх.№ 1602/01.04.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: