О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
гр.София, 11.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 115/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. Д. Р. от [населено място], [община] против решение № 228/29.09.2010 год. по гр.дело № 358/2010 год. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 254/20.04.2010 год. по гр.дело № 1048/2009 год. на Районен съд-Хасково и исковете по чл.108 ЗС са уважени. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в процесуалната разпоредба на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото счита, че въззивният съд „се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното приложение на закона и които са решени в противоречие с константната практика на ВКС и ВС на РБ…”.
Ответницата по касационната жалба М. Г. Б. от [населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да й бъдат присъдени разноските за настоящото производство.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения:
Твърденията на касатора,че съдът се е произнесъл по недопустим иск, довело и до недопустимост на съдебните актове, не кореспондира с обстоятелствата по делото. Съгласно задължителните указания в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК даденото разрешение с ТР 1/2001 год. на ОСГК, т.10, при задължителното касационно производство следва да намери приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби, какъвто не е случаят. Процесуалните разпоредби, чието нарушаване води до недопустимост на решението са чл.2, чл.10, ал.1, чл.25, ал.1, чл.95, ал.1, чл.100, ал.3, чл.224 ГПК/отм./, както и нормите на чл.7, ал.1, чл.189, чл.208, ал.1 ГПК/отм./, чието нарушаване опорочава валидността на решението, респ. съответните норми в ГПК в сила от 01.03.2008 год./според ТР № 1/2001 год. на ОСГК, което се цитира и от касатора/. Аргументите на касатора, че съдът е сезиран не с ревандикационен иск по чл.108 ЗС, а с иск по чл.187 ЗЗД, или с иск по чл.79 ЗЗД не намират правното си основание в съдържанието на исковата молба и нейният петитум. Исковата молба съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът-сключен между страните договор за покупко-продажба на 14.11.2008 год., с нот.акт № */2008 год., по силата на който ищцата е придобила собствеността върху процесните недвижими имоти, върху които не може да упражнява владение, защото владението се упражнява от ответника-несобственик. В този смисъл не е налице нередовна искова молба, по смисъла на чл.100, ал.1 във вр. с ал.3 ГПК/отм./, респ. чл.129, ал.1 във вр. с ал.4 ГПК, защото исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и по-конкретно на т.4 и т.5 ГПК и претенцията, квалифицирана от съда по чл.108 ЗС е допустима, с оглед изложените от ищцата обстоятелства, а доколкото касаторът е направил възражение по валидността на договора за покупко-продажба и участието си в него, като страна-продавач, представляван от пълномощник, то съдилищата са се произнесли, приемайки го за неоснователно и недоказано. По изложените съображения касационният съд счита и служебно произнасяйки се по допустимостта на въззивното решение, която констатира и по повод на направените от касатора доводи, че цитираните от него съдебни актове № 2224 по гр.дело № 1120/1984 год. на ВС, решение № 1207 по гр.дело № 631 по описа за 1966 год. на ВС, решение № 635 по гр.дело № 66/1998 год. на ВКС, решение № 115 по гр.дело № 4/1987 год., ТР № 104/1967 год. на ОСГК, ТР № 2/2004 год. на ОСГК на ВКС и решение № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС не само не са в противоречие на въззивното решение, а напротив, последното е съобразено с тях. Предметът на делото или спорното право на собственост е очертан от ищеца, чрез основанието и петитума на иска. Съобразно с диспозитивното начало предметът на иска, въведен в процеса, чрез правното твърдение на ищеца, се определя от последния и нито ответникът/касатор/, нито съдът могат да внесат в него някакви промени. Само ищецът може да го измени, чрез изменение на иска, каквито процесуални действия не са предприети в хода на процеса. В тази връзка и позоваването на останалата съдебна практика е неприложима към довода за недопустимост на съдебния акт, изразяващ се в задължителното участие на съпруга на ищцата, с оглед разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, според която освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
Останалите доводи, изложени от касатора, като „материално-правни въпроси”, без конкретно посочване на правните въпроси от значение за изхода на делото, за да се прецени тяхната относимост към цитираните хипотези по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, представляват основания за касационно обжалване, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК с оглед на твърдението, че „Съдът не е изпълнил задължението си по чл.235, ал.2 ГПК, във вр. с приложението на материалноправната разпоредба на чл.40 ЗЗД”.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, затова постави в тежест на касатора направените от ответницата разноски за настоящето производство, в размер на 500 лева и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 228 от 29.09.2010 год. по гр.дело № 358/2010 год. на Хасковски окръжен съд, по касационната жалба на Р. Д. Р. от [населено място], [община], с вх.№ 9410/01.11.2010 год.
ОСЪЖДА Р. Д. Р. от [населено място], [община] да заплати на М. Г. Б. от [населено място] разноските за настоящето производство, в размер на 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: