О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
гр.София, 30.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 510/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на К. П. Б. от[населено място] против определение № 15358/08.11.2010 год. по ч.гр.дело № 12659/2010 год. на С. градски съд, с което е оставено в сила разпореждането на С. районен съд, 43 състав, постановено на 26.08.2010 год. по гр.дело № 55698/2009 год. и исковата му молба, уточнена с молба от 01.03.2010 год., за установяване, че към 21.09.2007 год. е бил собственик на 245/525 ид.части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ VІІ-2113, 2297 от кв.159 по плана на[населено място], м. ”Р.” е процесуално недопустима, затова производството в тази му част е прекратено.
Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, защото счита, че процесуалноправният въпрос, изразяващ се в допустимостта на установителния иск за признаване на право на собственост към минал момент, когато се цели отмяна на нотариален акт, издаден по реда на обстоятелствена проверка, е решен в противоречие с ТР № 178/30.06.1986 год. на ОСГК, който въпрос е решаван и противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касационната жалба В. Л. И. и Б. С. Б. от[населено място] и [фирма], със седалище и адрес на управление[населено място], не изразяват становище по нея.
Касационният съд обсъди основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: ищецът К. Б. е предявил два установителни иска за собственост, видно от исковата си молба, с вх.№ 62398/14.12.2009 год. и направеното към нея уточнение, депозирано с молба от 01.03.2010 год. И по двете установителни претенции ответници са В. И. и Б. Б., и [фирма].
Предмет на първия установителен иск за собственост е обема от права, притежавани от ищеца според твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, изразяващи се в 245/525 ид.части от УПИ VІІ-2113, 2297 от кв.159 по плана на[населено място], м. ”Р.”, целият с площ от 525 кв.м./по нот.акт/ и съседи: Д. Ц., селскостопанска земя, С. И. и улица, който обем от права е съществувал към 21.09.2007 год., датата на сключване между ответниците на нотариалната сделка покупко-продажба на урегулиран поземлен имот № VІІ-2113, 2297. Ищецът е сезирал съда и с претенция, в тази връзка, на основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариалните актове № 134 от 10.06.1994 год. и нот.акт № 34/16.03.2007 год., с които праводателите по сделката покупко-продажба на УПИ № VІІ-2113, 2297 са се легитимирали с право на изключителна собственост върху недвижимия имот.
Наред с този установителен иск за собственост ищецът е претендирал и установяване на правото си на собственост върху същия имот, който към датата на предявяване на исковата молба е имал площ от 400 кв.м., с оглед на новонастъпилите регулационни промени и създаването на нова улица, видно от приложена скица на имота, но вече в редуциран нов обем на съсобственост, изразяващ се в твърдяните 155/400 ид.части.
Доколкото във въззивното определение се разглежда процесуалноправния въпрос за недопустимостта на установителния иск за собственост към минал момент – 21.09.2007 год., но само във връзка с отсъствието на правен интерес, който е абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на този иск, касационният съд счита, че въззивният съд не е обсъждал правния въпрос, посочен от касатора.
Процесуалноправният въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда се изразява в отсъствието на правен интерес от установяване на правото му на собственост към минал момент.
Наличието на правен интерес е абсолютна предпоставка за допустимостта на установителните искове, независимо дали с тях се цели да се установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, или на едно право, без ограничение във времето, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивния съд.
Касационният съд счита, че по този установителен иск, който има за предмет искане, основание и страни, по отношение на недвижим имот, идентични с искането, основанието и страните върху същия недвижим имот, по отношение на който вече са настъпили регулационни промени поради новосъздадената улица и отразили се единствено върху неговата площ, претендираните права в размер на 245/525 ид.части, придобити по силата на нот.акт № 160/1992 год. ще имат единствено преюдициално, но не и самостоятелно значение, поради отсъствие на правен интерес за правилното решаване на предявения установителен иск за редуцираното право на собственост, съществуващо в заявения му обем от 155/400 ид.части към настоящия момент.
По изложените съображения ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 15358 от 08.11.2010 год. по ч.гр.дело № 12659/2010 год. на С. градски съд, по частната касационна жалба на К. П. Б. от[населено място], с вх.№ 86798 от 02.12.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: