О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр.София, 17.02.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1113/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. Ж. П. от [населено място] против решение от 05.07.2011 год. по гр.дело № 1037/2011 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 22.03.2011 год. по гр.дело № 12322/2009 год. на Варненски районен съд и е изнесена на публична продан ? ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], с площ 307 кв.м., с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], ведно с изградената едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 43 кв.м., с идентификатор № * и лятна кухня до същата сграда, с идентификатор № *, на стойност 54 000 лева и са отхвърлени искането на Е. Ж. П. за поставяне в негов дял на процесния недвижим имот, и искането на П. В. П. за поставяне в неин дял на процесния недвижим имот, на основание чл.349, ал.2 ГПК.
Касаторът се позовава на всички основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, но в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат конкретни доводи и аргументи единствено за хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото счита, че правният въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК и възможността неподеляемото жилище да бъде поставен в дял на някой от съделителите е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика в ТР № 1/2004 год., т.8 на ОСГК на ВКС на РБ.
Срещу същото въззивно решение е постъпила касационна жалба и от П. В. П. от [населено място], която се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, защото счита, че процесуалноправният въпрос, изразяващ се в правомощията на съда да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и изложи доводите си, е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 24/28.01.2010 год. по гр.дело № 4744/2008 год. на ВКС на РБ, І-во г.о., постановено по реда и условията на чл.290 ГПК /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ и в противоречие с решение № 221/15.04.2002 год. по гр.дело № 677/2001 год. на ВКС на РБ, І-во г.о./основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
Ответниците по касационната жалба Ж. В. Г., М. В. М., А. Т. Ч., Р. Т. Ч. и Ц. Ж. К., всички от [населено място], не изразяват становище по нея.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното:
По касационната жалба на Е. Ж. П.: за да потвърди първоинстанционното решение, с което процесният недвижим имот е изнесен на публична продан, въззивният съд е приел за доказана неговата неподеляемост, съгласно представената СТЕ, както и определената от нея пазарна цена, в размер на 54 000 лева, като е обсъдил и направените от съделителите Е. П. и П. П. възлагателни претенции. Изследвайки възникналата съсобственост между страните, на основание наследствено правоприемство от В. Ж. Д., починал на 10.06.2004 год. – за съделителите Е. Ж. П., Ц. Ж. К., Ж. В. Г., П. В. П. и М. В. М., а за А. Т. Ч. и Р. Т. Ч. – на основание обективираната в НА № */18.12.2008 год. сделка, съдът е обосновал извода, че съсобствеността не е възникнала в резултат единствено на наследяване, а в резултат на повече от един юридически факт, т.е. налице е хипотезата на смесена съсобственост, при която способът за извършване на делбата, чрез поставяне в дял на неподеляемия недвижим имот е неприложим, съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС. Този извод е мотивирал съда да приеме, че изследването на предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК и конкретно дали Е. и П. П. са живели в процесното жилище при „откриване на наследството”, респ. дали притежават друго такова е ненужно, т.е. ирелевантно към направения извод, досежно способа за извършване на делбата.
К. съд намира за неоснователни доводите за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото посоченият от касатора правен въпрос по кой от способите следва да се извърши делбата, при хипотезата на смесена съсобственост е намерил своя отговор в ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС и в този смисъл, прилагайки разпоредбата на чл.348 ГПК, а не разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК, въззивният съд се е съобразил със задължителните указания в цитираното тълкувателно решение, което се цитира и от самия касатор, в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
По касационната жалба на П. П.: поставеният от касаторката процесуалноправен въпрос, в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не е от значение за конкретното дело, защото той не е формирал решаващата воля на съда. Доказателствата, които въззивният съд е приел за ирелевантни към фактическия състав на чл.349, ал.2 ГПК са неотносими към правния въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и се изразява в наличие на смесена съсобственост и способът, при който следва да се извърши делбата в този случай. В този смисъл съдебната практика, цитирана от касаторката не може да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, защото не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно – произнасянето на съда е по друг правен въпрос, чието разрешаване е било от значение за конкретния спор.
Водим от горните съображения, касационният съд счете, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по касационната жалба на П. В. П., затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 894/05.07.2011 год. по гр.дело № 1037/2011 год. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на Е. Ж. П. от [населено място], с вх.№ 25771/09.08.2011 год.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 894/05.07.2011 год. по гр.дело № 1037/2011 год. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на П. В. П. от [населено място], с вх.№ 26227/12.08.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: