О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр.София, 06.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Е. ТАШЕВА
гражданско дело под № 780/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. Л. Ф. от гр.П. против решение № 134/16.03.2010 год. по гр.дело № 141/2010 год. на П. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1045/22.12.2009 год. по гр.дело № 2114/2009 год. на Районен съд П. и искът по чл.109 ЗС е отхвърлен.
Касаторът се позовава на всички основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани от разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, без да излага обстоятелства и аргументи, подкрепящи съответните хипотези на процесуалната норма. Изложението към касационната жалба, съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплаквания за нарушение на материалните норми на чл.38, 40 и 109, ал.1 ЗС и разпоредбите на строителните правила и норми, както и нарушение при обсъждане на доказателствата по делото.
Ответниците по касационната жалба Н. В. Ф., Ц. Ф. Б. и М. Н. М. от гр.П. не изразяват становище по твърдяните основания за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което негаторният иск на С. Ф., изразяващ се в претенция срещу ответника да преустанови ползването на собствения му вход в двуетажната жилищна сграда, находяща се в ПИ 1109, кв.192 по плана на гр.П. е отхвърлен, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за неговата неоснователност и недоказаност. Обсъждайки статута на двуетажната сграда, като етажна собственост, в която страните притежават самостоятелни жилищни обекти, въззивният съд е констатирал, че последните се обслужват от единственото за сградата стълбище и съответния вход към него/процесният/, което по смисъла на чл.38 ЗС е обща част и като такава следва да се ползва от всички етажни собственици, носители на съответната идеална част от него, съгласно чл.40 ЗС. Обстоятелството, че съгласно нот.акт № 23/1975 год. ищецът бил придобил и правото на собственост върху самостоятелен вход от сградата не променя предназначението му, като обща част, обслужваща двуетажната сграда, защото след извършеното преустройство, изразяващо се в пристрояване на първия и втория етаж и от двете страни, вторият външен самостоятелен вход от север, с открита площадка е премахнат и процесният самостоятелен вход е единствената обща част, по която се достига до всички самостоятелни обекти на собственост.
Касаторът развива оплаквания за допуснати нарушения от въззивния съд, които представляват отменителни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението към касационната му жалба не е посочен правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, като само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, поради което касационният съд счете, че отсъствието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК формира извода, че по отношение на въззивното решение не следва да се допусне касационно обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 134/16.03.2010 год. по гр.дело № 141/2010 год. на П. окръжен съд, по касационната жалба на С. Л. Ф. от гр. П., с вх.№ 1881/20.04.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: