О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 992
гр.София, 20.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 689/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Й. А. А. от[населено място] против решение от 24.08.2009 год. по гр.дело № 4568/2004 год. на С. градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 20.06.2004 год. по гр.дело № 5481/1995 год. на С. районен съд и не е уважена възлагателната му претенция по чл.288, ал.3 ГПК/отм./.
Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото счита, че е постановено в противоречие с практиката на ВКС и в същото време съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона. Касаторът е бил конституиран в входа на делбеното производство, по реда и условията на чл.120 ГПК/отм./ и поставя на разглеждане въпроса, доколко фактите, предмет на доказване на починалия сънаследник и негов баща А. А., направил искане по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ са относими и само за починалия съделител или касаят и него, в качеството му на правоприемник. Касаторът счита, че материалноправният въпрос за съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт е решен в противоречие с т.8 от ТР № 1 от 19 май 2004 год. на ОСГК.
Ответниците по касационната жалба П. Д. А. и Г. Д. М. от[населено място] изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни по следните съображения: за да аргументира недопустимост на възлагането по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./, поискано от един от съделителите А. А. на откритото, със смъртта на общия наследодател през 1932 год. наследство, въззивният съд е изложил подробни съображения, че съсобствеността на наследниците на А. Р. върху изградената през 1969 год. сграда е възникнала по пътя на приращението – по смисъла на чл.92 ЗС, като съсобственици на дворното място, а не по наследство, т.е. възникнала е от смесен фактически състав – наследяване от А. Р. на правото на собственост върху дворното място и приращение, съобразявайки се със задължителните указания в т.8 на ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС. Касаторът не се позовава на друга съдебна практика, тълкуваща различно задължителните указания в тълкувателното решение или разрешаваща по различен начин понятието „повече от един юридически факт”, какъвто факт настоящата инстанция счита и приращението, като едно от основанията за придобиване на правото на собственост. Материалноправната норма на чл.92 ЗС се намира в Глава VІІІ от Закона за собствеността „Придобиване и изгубване правото на собственост”, в която освен правната сделка са посочени и други начини, определени в закона – между които е и приращението по чл.92 ЗС, регламентирано в Раздел 4 на Глава VІІІ ЗС.
По тези съображения касационната инстанция счита, че решеният от въззивния съд материалноправен въпрос е съобразен с ТР № 1/2004 год. на ОСГК и не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице. Безспорно е установено, че предмет на делото за делба е имот, останал в наследството на общия наследодател А. Р., починал през 1932 год. между неговите наследници, между които е бил и бащата на касатора – А. А., своевременно направил възлагателна претенция по чл.288, ал.3 ГПК/отм./.
В хода на делбеното производство той е починал и неговият наследник /касаторът Й. А./ е встъпил в процеса, съгласно чл.120 ГПК/отм./ и той се е ползвал от процесуалните действия на своя наследодател, включително и от искането по чл.288, ал.3 ГПК. В този смисъл въззивният съд е дал отговор на поставения материалноправен въпрос от касатора – по отношение на кого следва да са налице предпоставките на чл.288, ал.3 ГПК/отм./, посочвайки неговия наследодател – съделителят А. А., направил възлагателната си претенция, т.е. предпоставките по чл.288, ал.3 ГПТ/отм./ следва да са налице по отношение на него. Касаторът не твърди, нито се позовава на нееднакво приложение на нормата на чл.288, ал.3 ГПК/отм./, поради нейната неяснота, или непълнота, което да налага тълкуването й според точния смисъл на разпоредбата, затова касационният съд счита, че не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 24.08.2009 год. по гр.дело № 4568/2004 год. на С. градски съд, по касационната жалба на Й. А. А. от[населено място], с вх.№ 49461/28.09.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: