1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1093
гр. София,22.112010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 18 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1197 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма][населено място] срещу решение № 968/30.06.2010 г. по в. гр.дело № 846/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 118/14.01.2010 г. по гр.дело № 4925/2009 г. на Пловдивския районен съд в частта му, с която е осъден касатора да преустанови бездействието си по поддържане на собствената си паянтова едноетажна сграда с избени помещения, попадаща във вътрешната част на УПИ I.-461 в кв.28 по плана на[населено място], Ц. г. ч. с административен адрес [улица], което бездействие пречи на ищеца Г. Й. К. да упражнява правото си на собственост върху първия етаж, таванско и избено помещение от двуетажната, с партер сграда, построена в УПИ V – 469 в кв.28 по плана на[населено място], Ц. г. ч., като извърши ремонт на същата с цел да се преустанови проникването на влага вътре в нея и по калканния й зид, долепен до сградата в УПИ V – 469 в кв.28 и с оглед премахване на опасността от падаща мазилка и тухли от фасадата на първата сграда/едноетажната сграда на ответното дружество/. Касаторът мотивира доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд е разрешил правните въпроси – 1. по приложението на чл.188 ГПК/отм./, за нарушение на изискванията от съда за всестранен анализ на доказателствата по делото в тяхната цялост и взаимна връзка, без да им приписва съдържание, каквото те нямат, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решение № 1477/13.08.99 г. по гр.дело № 129/99 г. на ВКС IV г.о., решение № 1065/28.11.08 г. по гр.дело № 4244/07 г. на ВКС I. г.о., решение № 237/19.02.2001 г. по гр.дело № 1521/00 г. на ВКС V г.о., решение № 2981/09.05.2000 г. по адм.дело № 5921899 г. на ВАС IV о. 2. по приложението на чл.109 от ЗС, за фактическия състав на чл.109 от ЗС – за наличието на действия, респ. бездействие от страна на ответника, които да е установено да пречат на ищеца да упражнява в пълен обем своето право на собственост, че действието, съответно бездействието на ответника следва да имат негативни последици за ищеца, които ответника следва да отстрани. Според касатора обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът Г. Й. К. не е подал отговор по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Прието е от въззивния съд, че ищецът Г. К. е съсобственик на недвижимия имот – първи етаж, таванско и избено помещение от двуетажна с партер сграда, построена в УПИ V – 469 в кв. 28 по плана на[населено място], Ц. г. ч. с административен адрес[населено място], [улица]. За да направи извода съдът е взел предвид приложения констативен нотариален акт № 193/2004 г., с който ищецът е признат за собственик на основание давностно владение на описания недвижим имот. С влязло в сила на 16.12.2009 г. решение от 19.11.2007 г. по гр.дело № 159/2006 г. на Пловдивския районен съд е допуснато да се извърши съдебна делба между ищеца и трети, неучастващи по делото лица К. Г. К., Б. П. В., С. Г. К. върху процесния имот – целия първи етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, изградена в УПИ V – 469 в кв.28 по плана на[населено място], таванско помещение от 51 кв.м. и избено помещение в западната част на избения етаж с площ от 25.90 кв.м. ведно със съответните идеални части от общите части на сградата при делбени части – 1/3 ид.част общо за К. Г. К. и Б. П. В. в режим на СИО, 1/3 ид.част за ищеца Г. К. и 1/3 ид.част за С. Г. К.. Със същото решение е отменен.акт № 193/2004 г., с който ищецът е признат за собственик на процесния имот за разликата над 1/3 ид. част.
Прието е от съда, че касаторът-ответник по иска се легитимира като собственик на недвижимия имот – паянтова едноетажна сграда с избени помещения, попадаща във вътрешната част на УПИ I. – 461 в кв.28 по плана на[населено място], Ц. г. ч. с административен адрес[населено място], [улица], която е на калкан със сградата на ищеца на основание договор за продажба на недвижим имот, извършен с н. акт № 8/2006 г.
Възоснова на изслушана СТЕ съдът е приел, че сградата, собственост на касатора е полусъборена, с неукрепени ограждащи зидове, пропаднала дървена покривна конструкция и с разрушена част от вътрешната носеща конструкция. Прието е, че на първия процесен етаж е установено наличие на влага и мухъл в помещенията, граничещи с калканния зид, които са резултат от вода, просмукваща се от съседната полусъборена сграда, собственост на ответника. С оглед възприетото заключение на вещото лице съдът е направил извода, че бездействието на ответника по поддържането на собствената му сграда пречи на ищеца пълноценно да ползва собствения си имот. При тези съображения съдът е приел иска за основателен.
Неоснователни са доводите на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по правния въпрос по приложението на чл.188 ГПК/отм./. Правният въпрос касае разпоредбите на чл.235,ал.2 ГПК в сила от 01.03.2008 г., тъй като исковата молба е постъпила в районен съд[населено място] на 23.04.2009 г. Касаторът не се позовава на задължителна практика на ВКС – това са тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговски колегии на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Поради това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал. 1, т. 1 ГПК по поставения правен въпрос.
По същ ия правен въпрос в изложението са цитирани решения на състави на ВКС, поради което следва да се извърши проверка за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съдът намира, че правният въпрос не е решен в противоречие с разрешението, дадено в приложените решения на ВКС. С решение № 1065/28.11.2008 г. по гр.дело № 4244/2007 г. на ВКС I. г.о. е прието, че разпоредбите на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ задължава съда да подложи на анализ и обсъждане всички гласни и писмени доказателства и да основе решението си на установените обстоятелства и закона. Прието е, че нарушението на това задължение е основание за отмяна на обжалваното решение по чл.218б,ал.1,б.”в”,пр.2 ГПК/отм./. В този смисъл е и даденото разрешение с решение 237/19.02.2001 г. по гр.дело № 1521/2000 г. на ВКС V г.о., както и в останалите цитирани решения. С обжалваното решение съдът е обсъдил всички доказателства по делото, изслушаната съдебнотехническа експертиза и доводите на страните и е изложил свои фактически и правни изводи по съществото на спора т.е. правният въпрос е решен в съответствие с посочените решения на състави на ВКС. Посоченото решение № 2981/09.05.2000 г. по адм.дело № 5921/99 г. на ВАС е извън обсега на чл.280,ал.1 ГПК.
По поставения въпрос за фактическия състав на чл.109 от ЗС касаторът не е посочил при наличие на коя от предпоставките, визирани в чл.280,ал.1, т.1,2-ра или 3-та ГПК е решен, съответно не е цитирал задължителна практика на ВКС, нито съдебни решения на състави на ВКС, съответно влезли в сила решения на първоинстанционен или въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Поради това съдът намира, че не се установява наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК по този правен въпрос. В изложението са мотивирани доводи за неправилност на изводите на въззивния съд относно основателността на исковата претенция, което е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.4-та на ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитието на правото, когато правните норми са непълни, неясни или противоречи, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.235,ал.2 ГПК и чл.109 ЗС са ясни, пълни и непротиворечиви. По приложението им е налице трайно установена и непротиворечива съдебна практика.
С оглед на изложеното касационно обжалване по поставените правни въпроси не следва да се допусне по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 968/30.06.2010 г. по в.гр.дело № 846/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: