О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1202
Гр. София 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 810/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Й. И. Й. от [населено място] против решение № 1`768/31.03.2011 г. по гр.дело № 2829/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.03.2008 г. по гр.дело № 2487/2006 г. на Софийски районен съд, 71 с-в, в обжалваната част по искането за делба и разноските. Касаторката поддържа доводи за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, защото счита, че основният правен въпрос в конкретния казус „какви са правата на собственика, в чиито патримониум са възстановени правата на имот по развалена алеаторна сделка по вина на приобритателя по нея, ако междувременно от прехвърлянето на собствеността на имота – предмет на сделката имотът е бил застроен по сделка, сключена от неизправния приобритател до постановяване на съдебното решение за развалянето й „ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В тази връзка касаторката счита, че въззивният съд неправилно бил приложил разпоредбите на чл.92 ЗС, вместо да бъдат приложени нормите на справедливостта и морала и праводателката по алеаторната сделка, каквото качество е имала касаторката, следва да получи правата в обема, в който те са определени за неизправната приобритателка.
Срещу същото въззивно решение, но в частта, с която е допуснат до делба апартамент № 4, с площ 53,16 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], с прилежащо мазе № 4 и гараж № 3, с площ 18,64 кв.м., находящ се в@@8@[жк], е постъпила касационна жалба и от Д. Л. Д. от [населено място]. Касаторката твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, защото правният спор, предмет на касационното производство обхващал широк кръг от обществени отношения, които по същността си касаят трансформация на притежаваните в съсобственост с трети лица идеални части от процесния имот в реални части от правото на строеж, при наличие на влязло в сила решение, н което е развален, поради неизпълнение договор за издръжка и гледане. В тази връзка обсъждайки и качеството си на трето добросъвестно лице, придобило процесните имоти на собствено правно основание-договор за покупко-продажба касаторката излага аргументи за неправилността на въззивното решение.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното:
По касационната жалба на Й. И. Й.: съображенията в изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не сочат на предпоставките по чл.280, ал.1 т. 3 ГПК. „Точното прилагане на закона” се изразява в разкриване на точния смисъл на правната разпоредба, чрез тълкуването й. За да определи правата на съделителите, включително и тези на касаторката, като възстановени права за имот по развалена алеаторна сделка, който междувременно е бил застроен, въззивният съд е приложил правните норми на чл.88 ал.1 и ал. 2 ЗЗД, както и действието на приращението, намиращо приложение и в случаите на разваляне на договор по чл.87 ЗЗД, по отношение на изградените преди развалянето постройки, позовавайки се и на съдебна практика в цитираното решение № 420 от 8.07.2005 г. по гр.дело № 98/2005 г. на ВКС на РБ, І-во г.о. Доводите за неправилното приложение на разпоредбите на чл.92 ЗС представляват нарушение на закона по чл.281 т.3 ГПК и засягат съдебното производство по конкретната касационна жалба, при разглеждането й по същество, докато точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК се отнася до изменение на задължителна практика и практика по отделните казуси, с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. В заявеното от касаторката основание не се поддържат аргументи и съображения за непълнота и неяснота на приложените правни норми, нито се цитира съдебна практика, която да се нуждае от изменение.
По тези съображения касационният съд счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по заявеното от касаторката основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, защото правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение не е от значение за точното прилагане на закона, и разглеждането му няма да допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, нито за развитието на правото, доколкото приложените правни норми са ясни и непротиворечиви.
По касационната жалба на Д. Д.: твърденията, че фактическата обстановка по правния спор, предмет на касационното производство, която обхваща широк кръг от обществени отношения, касаещи същността на трансформацията на притежаваните в съсобственост с трети лица идеални части от процесния имот в реални части от правото на строеж представляват материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на конкретното дело, но касаят правилността на обжалваното решение и възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд. Това са общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281 т. 3 ГПК и са различни от основанието за допускане на касационно обжалване, посочено от касаторката в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, в което отсъстват аргументи за необходимостта от тълкуване на непълни, неясни и противоречиви правни норми, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По тези съображения касационният съд счете, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по касационната жалба на Д. Л. Д., затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1768 от 31.03.2011 г. по гр.дело № 2829/2008 г. на Софийски градски съд, по касационната жалба на Й. И. Й. от [населено място], с вх. № 35978/20.04.2011 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1768 от 31.03.2011 г. по гр.дело № 2829/2008 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на Д. Л. Д. от [населено място], с вх. № 42371/11.05.2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: