О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
гр.София, 25.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 262/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на [община] против решение № 1487/03.12.2010 год. по гр.дело № 1622/2010 год. на Варненски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 1292/14.04.2010 год. по гр.дело № 9744/2007 год. и са уважени установителните искове за собственост. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото счита, че въззивният съд не е провел косвен контрол за законосъобразност на решението на ПК по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, с оглед конститутивното му действие. Поддържа се също становище, че въззивният съд не е обсъдил всички релевантни по делото факти и доказателства, което било нарушение на чл.188, ал.1 и чл.189, ал.2 ГПК/отм./ и противоречи на решение № 1323/1999 год. по гр.дело № 612/1999 год. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Я. А., О. Л. и Ю. Л., със съдебен адрес [населено място], [улица] изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят да им се присъдят разноските за настоящето производство.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за основателни по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 1292/14.04.2010 год. по гр.дело № 9744/2007 год. и да признае за установено по отношение на [община], че ищците са собственици на реална част с площ 792 кв.м. от имот * по ПНИ на м.А. [населено място], целият с площ от 854 кв.м., при граници за частта, посочени в скицата на в.лице на л.40 от въззивното дело и на реална част, с площ 1346.4 кв.м. от имот № * по ПНИ на същата местност, целият от 1529 кв.м., при граници за частта, посочени в скица на в.л., на л.40 от въззивното дело, въззивният съд е обосновал правни изводи за основателност и доказаност на установителните искове, в тази им част. Позовал се е на решение № 152/08.12.1993 год. на ПК [населено място], според което е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на овощна градина от 14 дка, находяща се в параграф 4, без конкретен номер на имота, нито парцел от кадастралния план, изработен 1977 год., като е посочено, че имотът включва пл.№ *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и част от пл.№ *. Със същото решение е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници на овощна градина от 7 дка, в същата местност, включваща пл.№ *, *, *, * и част от пл.№ *, на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, който отказ е влязъл в сила. Приемайки, че претендираният от ищците имот № * не е сред посочените в реституционното решение № 152/08.12.1993 год. имоти, които се възстановяват съдът е приел, че решението ги легитимира, като собственици на реална част от имот № * с площ 792 кв.м., целият от 854 кв.м., с граници, описани на л.40 от заключението на вещото лице. По отношение на претендирания имот № * съдът е обсъдил заключението на техническата експертиза, приемайки, че той се ситуира в имоти № *, *, *, * и територия, която не е обособена като имот, съобразно кадастралния план от 1977 год. и тъй като тези имоти не били посочени в решение № 152/08.12.1993 год. нито в позитивната му част, нито в частта, с която е постановен отказ, но се ситуира в имоти, собственост на техния наследодател, то и по отношение на този имот, представляващ част от 1346.4 кв.м. установителният иск за собственост бил основателен и доказан.
К. съд счита, че въпросът за конститутивното действие на решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ както и на решенията по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници /каквото е решение № 152/08.12.1993 год. на ПК [населено място]/, или в нови реални граници с план за земеразделяне, е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС на РБ, което представлява основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1487/03.12.2010 год. по гр.дело № 1622/2010 год. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на [община], с вх.№ 1273/14.01.2011 год.
Делото да се докладва на председателя на второ г.о. ВКС на РБ за насрочване в открито съдебно заседание, след внасяне на държавна такса в размер на 1 099 лева в едноседмичен срок от съобщението до касатора, по сметка на ВКС на РБ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: