О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
гр.София, 11.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 628/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. Р. М. от [населено място] против решение от 16.12.2010 год. по гр.дело № 619/2010 год. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 13.08.2009 год. по гр.дело № 6313/2008 год. на Софийски районен съд, в обжалваните му части, в които искът за делба е отхвърлен по отношение на М. Р. М. и В. К. Г. и е допусната делбата и по отношение на тези лица, определяйки други делбени квоти.
Касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото счита, че съдът се бил произнесъл по материалноправния въпрос, досежно действителността на завещанието, приемайки същото за недействително, въпреки експертизите. В подкрепа на твърденията си цитира решение от 08.11.2005 год. по гр.дело № 302/2005 год. на ВКС, І-во г.о., в което било прието, че завещанието е валидно дори да има две дати. Останалите доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаят отменителни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
От ответниците по касационната жалба Н. Б. Т., К. Б. Г., В. Б. В., Б. В. Б., В. К. Г. и М. Р. М., всички от [населено място], последните двама изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят да им се присъдят направените за настоящето производство разноски.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение, с което искът за делба е бил отхвърлен по отношение на М. Р. М. и В. К. Г. е да постанови въззивния си акт, с който е допуснал делбата на процесния недвижим имот и по отношение на тях, съобразявайки наследствените им квоти, въззивният съд е приел, че саморъчно завещание от 22.12.1993 год., в полза на Р. М., една от наследниците на завещателя Р. П. е нищожно, тъй като при направеното оспорване на факта, че не е написано ръкописно от завещателя, съделителката Р. М. не е доказала императивното изискване на чл.25, ал.1, изр.1, предл.1 ЗН, че е спазена особената форма за действителност на завещанието, което е било в нейна тежест. Обсъждайки заключението на единичната и тройна графологически експертизи, според които предоставеният им сравнителен материал е недостатъчен, въззивният съд е приел за недоказано авторството на ръкописния текст в процесното саморъчно завещание. В този смисъл позоваването на касационното решение № 601/08.11.2005 год. по гр.дело № 302/2005 год. на ВКС, І-во г.о. е неотносимо към заявеното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото не е налице противоречие в разрешаване на идентични материалноправни въпроси. Въззивният съд е констатирал отсъствие на едно от изискванията на материалноправната норма на чл.25, ал.1, изр.първо от ЗН, а именно саморъчното завещание да е изцяло написано ръкописно от самия завещател, което изискване не е доказано от ползващата се от него Р. Р., и независимо наличието на другите изисквания на нормата – означена е датата, когато е съставено и е подписано от завещателя, неустановеното авторство на ръкописния текст е довело до нищожност, поради неспазената форма на завещанието. Цитираното ТР № 2/2004 год. на ОСГК също е неотносимо към заявените основания за допускане на касационно обжалване, защото касаторката го сочи, като аргумент за порочност на въззивното решение, изразена в неговата необоснованост, както и като постановено при съществени процесуални нарушения. Изложените оплаквания представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК и тяхното обсъждане по същество е недопустимо в производството по чл.288 ГПК, затова касационният съд не дължи произнасяне по тях.
По изложените съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, затова постави в тежест на касаторката направените от ответниците В. К. Г. и М. Р. М. разноски за настоящето производтво, в размер на 800 лева, по договор за правна защита и съдействие № 01211082/07.04.2011 год., ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 16.12.2010 год. по гр.дело № 619/2010 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на Р. Р. М. от [населено място], с вх.№ 14771/21.02.2011 год.
ОСЪЖДА Р. Р. М. от [населено място] да заплати на В. К. Г. и М. Р. М. от [населено място] разноските за настоящето производство, в размер на 800/осемстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: