О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
гр.София, 06.02.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1045/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. И. Т. от [населено място] против решение № 743 от 07.06.2011 год. по гр.дело № 2349/2010 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2946/28.07.2010 год. по гр.дело № 5036/2007 год. на Варненски районен съд и искът по чл.109 ЗС е отхвърлен. Касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото счита, че по материалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и изразяващ се в това „Може ли да се приеме, че премахването на стени и промяна на конструкция на сграда, извършени без разрешение за строеж, без одобрени технически книжа, за които има и съставени влезли в сила заповеди и съдебни решения за премахване на незаконен строеж, са законни на основание, че са извършени по проект, съставен преди повече от 35 години” не е налице съдебна практика, което е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторката се позовава и на второто основание, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото счита, че процесуалноправният въпрос и изразяващ се в това „Чрез какви доказателствени средства следва да се установи наличието на незаконността на строеж и каква е материалната сила на официалните свидетелстващи документи” въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика в решение № 1310/17.11.2008 год. по гр.дело № 4248/2007 год. на ВКС, ІV-то г.о. и решение № 237 от 16.03.2006 год. по т.дело № 805/2005 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро т.о.
Ответниците по касационната жалба М. Г. К. и С. О. К., и двамата от [населено място], изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да потвърди първоинстанционното решение, с което искът на Н. Т. е отхвърлен по чл.109 ЗС, въззивният съд е споделил правните изводи за неоснователност на негаторния иск, поради недоказаност на обстоятелствата за извършени от ответниците действия, противоречащи на закона и създаващи пречки за ищцата да упражнява правото си на собственост. Обсъждайки подробно всяко едно от доказателствата, съдът е възприел, като компетентно заключението на СТЕ, с вх.№ 6162/24.02.2011 год./на л.47-48 на В./, защото като „обективно и безпристрастно дадено е в съответствие с останалите доказателства по делото”, и според което „Стената между помещение № 1 и № 2 по скицата на л.76 по проекта от 20.07.1976 год., както и стената между помещения № 3 и № 2, оцветени с червено на скицата на л.76 по проекта от 20.07.1976 год. …. са предвидени за премахване, съгласно одобрения проект от 20.07.1976 год. за Д. на БДС”. Мотивиран е извод, че фактическото им премахване, което безспорно към момента е извършено, се основава на законова разпоредба и не би могло да съставлява неоснователно по смисъла на чл.109 ЗС действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост.
С оглед правомощията на касационния съд в производството по чл.288 ГПК и съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК, от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК може да се уточни и конкретизира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и изразяващ се в значението на издадения от административните органи одобрен проект за построяване и преустройство за „Д. на БДС” от 20.07.1976 год., в хипотезата, когато това преустройство накърнява правата на трети лица, които не са титуляри на административни актове, както и за възможността в исковото производство по чл.109 ЗС да се извърши косвен съдебен контрол на административния акт и относно неговата материална законосъобразност, ако засегнатият собственик не е могъл да участва в административната процедура по издаване на административните актове по строителството. По този правен въпрос е налице единна съдебна практика, постановена в производството по чл.290 ГПК, а именно: решение № 873/17.12.2010 год. по гр.дело № 175/2010 год. на ВКС, решение № 127/12.05.2011 год. по гр.дело № 484/2010 год. на ВКС, решение № 226 по гр.дело № 347/2009 год. на ВКС и решение № 324 по гр.дело № 1320/2009 год. на ВКС, която практика не е съобразена от въззивния съд.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 743 от 07.06.2011 год. по гр.дело № 2349/2010 год. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на Н. И. Т. от [населено място], с вх.№ 24734/29.07.2011 год.
Делото да се докладва на председателя на второ г.о. на ВКС на РБ, за насрочване в открито съдебно заседание, след внасяне на държавна такса за касационното производство от касаторката Н. И. Т., в размер на 40 лева по сметка на ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: