О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 18.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 40 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С разпореждане №446,постановено на 07.10.2010г. от С. окръжен съд подадената от Д. С. Р. като настойник на С. С. А. касационна жалба вх.№2494/13.09.2010г., подадена чрез СОС до ВКС срещу решението на СОС №375/007.2010г., постановено по гр.д.№1200/2009г. е върната на основание чл.286,ал.1,т.2 ГПК поради неизпълнение в срок на дадените от съда указания за привеждането й в съответствие с изискванията на процесуалния закон.
Разпореждането е обжалвано от С. А. чрез неговия пълномощник адв.Л. Г. с оплаквания,че е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и подадената от него касационна жалба бъде разгледана по същество. Поддържа,че в определения от съда срок е представено пълномощно за приподписване на касационната жалба и своевременно е поискано удължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса. Изложени са съображения,че съобщението за внасяне на държавната такса следва да бъде изпращано лично до страната,а не до нейния пълномощник,като в настоящия случай поради невъзможност да се свърже с клиента адвокатът не е успял своевременно да внесе държавната такса и именно поради тази причина е поискал удължаване на срока за внасянето й.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците по жалбата Ю. Г. Б.-П. и П. Т. П. изразяват становище,че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284,ал.2 ГПК касационната жалба се приподписва от адвокат,а съгласно разпоредбата на чл.284,ал.3,т.1 и 4 към жалбата следва да бъдат приложени и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК,както и документ за внесена държавна такса. В случая подадената на 13.09.2010г. касационна жалба не е отговаряла на тези изисквания,с оглед на което с разпореждане от 15.09.2010г. въззивният съд е дал на жалбоподателя точни указания за отстраняване на констатираните нередовности в едноседмичен срок. Разпореждането е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 27.09.2010г. и до изтичането на предвидения в закона и изрично посочен в самото разпореждане едноседмичен срок,т.е. до 05.10.2010г. указанията не са били изпълнени,поради което правилно съдът е приел,че на основание чл.286,ал.1,т.2 ГПК касационната жалба следва да бъде върната.
Неоснователни са наведените в частната жалба доводи,че съдът е следвало да продължи срока за внасяне на дължимата държавна такса по причина,че упълномощеният от жалбоподателя адвокат,който е получил разпореждането с дадените от съда указания не е успял да се свърже с клиента си,както и съображенията,че указанията за внасяне на държавната такса е следвало да бъдат изпратени лично на страната С. С. А.,в случая на неговия настойник.
Действително задължението за внасяне на дължимата държавна такса е на страната,а не на нейния пълномощник,поради което следва да й бъде съобщавано лично. В настоящия случай обаче Д. С. Р., настойник на С. С. А. е напуснал посочения от него в исковата молба адрес и с оглед изричното изявление в молба от 23.12.2009г. съобщенията по делото са били изпращани на посочения в молбата съдебен адрес. На същия адрес е било изпратено и разпореждането,с което са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности на подадената касационна жалба,като в случая съдът не е разполагал с процесуална възможност да изпрати указанията на настойника,тъй като не е разполагал с информация за адреса, на който би могъл да стори това. Едва с молба от 07.10.2010г.,т.е. след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите, пълномощникът на жалбоподателя е посочил адрес на Д. С. Р.,като в същата молба е уточнил и искането си за продължаване на срока за внасяне на определената държавна такса,както и искането съобщението за внасянето на същата да бъде изпратено на посочения адрес. Молбата обаче е постъпила след определения от съда срок за отстраняване на нередовностите на касационната жалба,както и след определения в чл.63,ал.1 ГПК срок,поради което правилно въззивният съд е приел,че срокът за внасяне на дължимата държавна такса не може да бъде продължен. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №446 на С. окръжен съд, постановено на 07.10.2010г.,с което подадената от Д. С. Р. като настойник на С. С. А. касационна жалба вх.№2494/13.09.2010г. е върната по реда на чл.286,ал.1,т.2 ГПК.
Председател:
Членове: