О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София,06.01.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на трети януари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 542 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК.
С определение №953/18.03.2009г.,постановено по гр.д.№1013/2006г. по описа на Варненския окръжен съд, по реда на чл.192,ал.4 ГПК/отм./ К. Г. К.-А. и Ж. Г. К. са осъдени да заплатят на Ц. С. С. сумата от 3620лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Определението е обжалвано от К. Г. К.-А. и Ж. Г. К.,които поддържат,че същото е незаконосъобразно,тъй като в същото не е посочено правното основание за присъждане на разноските,постановено е след изтичането на предвидения в чл.192,ал.4 ГПК/отм./ двумесечен срок,както и че дължимата сума е определена неправилно. Молят обжалваното определение да бъде отменено.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Обжалваното определение е постановено по реда на чл.192,ал.4 ГПК/отм./ след подадена от Ц. С. С. молба за присъждане на разноските,направени в производството пред въззивния съд, като молбата е подадена на 16.03.2009г. след постановяване на въззивното решение /същото е постановено на 02.12.2008г. и няма данни да е било съобщено на Ц. С. С. преди 05.02.2009г./. Съгласно разпоредбата на чл.192,ал.4 ГПК/отм./ решението може да бъде изменено в частта му за разноските в срок от два месеца след влизането му в сила,т.е. процесуалният закон е установил краен срок, до изтичането на който страната може да поиска от съда да измени решението си в частта му за разноските. В случая искането е подадено на 16.03.2009г. преди изтичането на предвидения в ГПК/отм./ преклузивен срок,поради което оплакванията на жалбоподателките ,че определението е незаконосъобразно като постановено след изтичането на този двумесечен срок следва да се приемат за неоснователни.
Неоснователно е и оплакването,че определението е неправилно по причина,че в същото не е посочено правното основание за присъждане на разноските. Изрично въззивният съд е посочил,че разпоредбата на чл.64 ГПК/отм./ дава право на съделителката Ц. С. да претендира присъждане на направените пред въззивния съд разноски,като са изложени и съображения за това.
Така изразеното от въззивния съд становище е правилно.
По смисъла на чл.293а ГПК/отм./ съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели,вещи лица,вкл. и възнаграждение за последните,както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия,които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост,като при липса на оспорване на правата на съделителите,както и досежно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор досежно правата на съделителите,респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността,както и при спор досежно способа,по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството,както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.64 ГПК/отм./,в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. В случая по делото е бил повдигнат именно такъв спорен въпрос,а именно въпросът за избора на способ, посредством който да бъде извършена делбата,както и за основателността на предявените от съделителката Ц. С. по реда на чл.286 ГПК/отм./ претенции по сметки,като именно изводите на първоинстанционния съд по тези спорни въпроси са обосновали подаването на въззивна жалба от Ц. С.. И след като в постановеното от въззивния съд решение тези изводи са приети за неправилни, решението на първоинстанционния съд е отменено в обжалваните части и вместо това е постановено друго, правилно въззивният съд е приел,че с оглед изхода на спора на Ц. С. следва да бъдат присъдени и направените във въззивното производство разноски,а именно сумата 3300лв.,представляваща заплатената от нея държавна такса и сумата 320лв.,включваща направените разноски за съдебно-техническа експертиза,която е ангажирана с цел доказване на заявените по реда на чл.286 ГПК/отм./ претенции по сметки.
Неоснователен е доводът на жалбоподателките,че не дължат заплащане на държавна такса в посочения в определението размер,тъй като и съделителката Ц. С. не е следвало да внася такава такса при подаване на въззивна жалба. Съгласно т.12 от действувалата към датата на подаване на въззивната жалба Тарифа №1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата,прокуратурата,следствените служби, Министерство на правосъдието и Агенцията по вписванията при обжалване пред по-горен съд таксите по т.1-9,т.е. и по т.4,се събират в половин размер върху обжалваната част. При обжалване на решение по извършване на делбата,с което по реда на т.4 от тарифата е определен размерът на държавната такса,която всеки един от съделителите следва да заплати съобразно стойността на дела си в съсобствеността, следва да бъде внесена държавна такса в половин размер от така определената. В случая с решението,постановено от първоинстанционния съд на 15.07.2005г. по гр.д.№418/2002г. е определено,че Ц. С. следва да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 6600лв.,т.е. дължимата от нея държавна такса при обжалване на така постановеното решение възлиза на сумата 3300лв.,каквато е била внесена и каквато въззивният съд е приел,че следва да й бъде присъдена с оглед изхода на спора. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №953/18.03.2009г.,постановено по гр.д.№1013/2006г. по описа на Варненския окръжен съд
Председател:
Членове: