О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр.София, 02.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 995/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. В. П. от[населено място] против решение от 17.02.2010 год. по гр.дело № 476/2009 год. на Окръжен съд-М., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.02.2009 год. по гр.дело № 693/2007 год. на Районен съд М. и е допусната делба на съсобствен между страните имот.
Касаторката се позовава на общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1 ГПК, без да конкретизира някоя от хипотезите на процесуалната норма, като счита, че решението противоречи на константната практика на ВКС, относно приложението на чл.79, ал.1 и ал.2 ЗС.
Ответникът по касационната жалба М. М. Н. от[населено място] д., обл.М. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да му бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което е допусната делба на недвижим имот, с площ от 272 кв.м. и идентификационен № 500.271 по регулационния план на[населено място] дел, при равни права за съделителите М. Н. и И. П., съдът е приел наличие на съсобственост, в какъвто смисъл са и изводите в обжалваното решение.
Възражението на касаторката, направено за първи път във въззивната инстанция за придобито изключително право върху имота, по силата на давностно владение е прието за неоснователно и недоказано от въззивния съд, поради отсъствие на предпоставките за това в чл.79, ал.1 ЗС. Съдът е установил, че доказаност на обстоятелството И. П., в качеството си на дъщеря на В. К., да е владяла процесния имот единствено за себе си до смъртта на майка си, а след нейната смърт през 1999 год. да е осъществявала владение и срещу своя брат, по отношение на който, до завеждане на иска през 2007 год. не е изтекла изискуемата се от закона десетгодишна придобивна давност.
Касаторката не е посочила материалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, защото фактическият състав на чл.79 ЗС се състои от субективен и обективен елемент, кумулативно обвързани помежду си. Посочването на конкретен материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото е общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, за да се осъществи проверка за съществуването на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова постави в тежест на касаторката направените от ответника разноски за настоящето производство, в размер на 50 лева и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 17.02.2010 год. по гр.дело № 476/2009 год. на Окръжен съд-М., по касационната жалба на И. В. П. от[населено място], с вх.№ А597/26.04.2010 год.
ОСЪЖДА И. В. П. да заплати на М. М. Н. от[населено място] дел, обл.М. сумата 50/петдесет/лева, представляваща разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: