О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
гр.София, 27.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 636/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Х. А. Д. от [населено място] против решение от 07.11.2007 год. по гр.дело № 2180/2004 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 11.12.2003 год. по гр.дело № 11474/2002 год. на Софийски районен съд и е уважен установителният иск за собственост, както и иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./. Срещу същото въззивно решение е постъпила и касационна жалба от З. Д. Д. от [населено място]. В изложенията, приложени към двете касационни жалби, на основание чл.284, ал.3,, т.1 ГПК касаторките се позовават на едно и също основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, изразяващо се в недопустимост на съдебния акт, поради липса на правен интерес от търсената от ищцата правна защита, когато пред нея е открит пътя на „специалната правна защита”, чрез ревандикационен иск. В подкрепа на доводите си цитират съдебна практика. Останалите доводи на касаторките, основаващи се на обстоятелството, че съдът не е кредитирал гласните доказателства за наличието на владение, както и твърденията за неправилно възприемане на факта на владението, квалифицирайки го, като държане, по своето същество и аргументация представляват основания по чл.281, т.3 ГПК и тяхното обсъждане в производството по чл.288 ГПК е недопустимо.
В настоящето производство е постъпила частна жалба от П. Д. Д. от [населено място] против определение от 07.02.2011 год. по гр.дело № 2180/2004 год. на СГС, с което е върната касационната му жалба, с вх.№ 10495/11.04.2008 год. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Ответницата по касационните жалби Т. Д. П. от [населено място] не изразява становище по тях.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, в изложението на касаторките по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и намира същите за неоснователни по следните съображения: приемайки установителният иск за собственост за допустим, въпреки откритата процесуална възможност пред ищцата за защита на нарушеното си право на собственост чрез ревандикационен иск, въззивният съд е разрешил процесуалния въпрос, касаещ допустимостта на претенцията съобразно, а не в противоречие със съдебната практика, която вече е категорично изразена с няколко съдебни акта, постановени по чл.290 ГПК, имащи задължителна сила за съдилищата и уеднаквявайки противоречивата практика в този смисъл. Така, с решение № 201/11.05.2011 год. по гр.дело № 449/2010 год. на ВКС на РБ, І-во г.о. и решение № 665/12.11.2010 год. по гр.дело № 1921/2009 год. на ВКС на РБ, І-во г.о., постановени по чл.290 ГПК, които представляват съдебна практика, имаща задължителен характер, съгласно т.2 на ТР № 1/2009 год. е прието, че установителният иск е допустим и когато е предявен от невладеещия собственик. По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице твърдяното от касаторките основание за допускане на касационно обжалване, регламентирано в чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По отношение на частната жалба, постъпила от П. Д. Д.: Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, когато е удължил срока за изпълнение на указанията си, по отстраняване на недостатъци, констатирани в касационната му жалба, без да го уведоми за това свое процесуално действие, което е в причинна връзка с последвалото от жалбоподателя неизпълнение за отстраняване на недостатъците.
К. съд счита, че съдът няма задължение да съобщи на жалбоподателя за процесуалното си действие, извършено по реда и условията на чл.63 ГПК, с което е определил нов срок за изпълнение на вменените задължения. Аргумент за това е процесуалната норма на чл.7, ал.2 ГПК, защото актът, с който е продължен срока от съда по молба на жалбоподателя, съгласно чл.63 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване. По изложените съображения обжалваното определение, с което е върната касационна жалба под № 10495/11.04.2008 год. на П. Д. Д. е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 07.11.2007 год. по гр.дело № 2180/2004 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на Х. А. Д. от [населено място], с вх.№ 10496/11.04.2008 год. и по касационната жалба на З. Д. Д. от [населено място], с вх.№ 11370/22.04.2008 год.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 07.02.2011 год. по гр.дело № 2180/2004 год. на Софийски градски съд, с което е върната касационната жалба, с вх.№ 10495/11.04.2008 год. на П. Д. Д. против решение от 07.11.2007 год. по гр.дело № 2180/2004 год. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: