О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 17.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 28 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №710 от 21.10.2010г.,постановено по ч.гр.д.№294/2010г. от В. окръжен съд е оставена без разглеждане молбата на В. Ц. Ц. с правно основание чл.64,ал.2 ГПК като процесуално недопустима и е върната обратно на подателя частна жалба вх.№7022/18.10.2010г. против разпореждане №1731/04.10.2010г. на ОС-В.,постановено по същото частно гражданско дело като просрочена.
Определението е обжалвано от В. Ц. Ц.,който излага съображения,че е пропуснал срока за обжалване и срока за внасяне на дължимата държавна такса,тъй като не е знаел,че срокът се брои в календарни вместо в работни дни.Моли да му бъде определен нов 7-дневен срок,който заявява,че ще спази на всяка цена.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
С определение №398/03.06.2010г.,постановено от В. окръжен съд по ч.гр.д.№294/2010г. е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 30.11.2009г.,с което производството по гр.д.№596/2009г. е прекратено на основание чл.299,ал.2 ГПК по причина,че с влязло в сила решение по гр.д.№108/1992г. на Районен съд-М. същият спор за делба на имоти в[населено място] и за възстановяване на запазена част от наследство вече е бил разрешен.
Подадените срещу това определение идентични частни жалби №4615/02.07.2010г. и 5875/20.08.2010г. са върнати обратно на жалбоподателя В. Ц. поради неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса от 15.00лв. по сметка на ВКС с разпореждане №1731/04.10.2010г.
С обжалваното определение е върната частна жалба вх.№7022/18.10.2010г., подадена от В. Ц. против разпореждане №1731/04.10.2010г.,като е прието,че разпореждането е връчено на жалбоподателя на 05.10.2010г.,но в определения от съда и от закона едноседмичен срок /до 12.10.2010г./ жалба против него не е постъпила. Жалба вх.№7022 е изпратена по пощата на 14.10.2010г.,т.е. след изтичането на предвидения в закона едноседмичен срок. Поради това е прието,че така подадената жалба е недопустима като просрочена. Прието е също така,че и молбата за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса е недопустима,тъй като е подадена извън срока по чл.64.ал.3 ГПК-за пропускането на срока за внасяне на държавна такса В. Ц. е уведомен с връченото му на 05.10.2010г. разпореждане №1731/04.10.2010г.,а молбата за възстановяване на срока е подадена на 14.10.2010г.
Съгласно разпоредбата на чл.275,ал.1 ГПК частните жалби следва да бъдат подадени в едноседмичен срок от съобщаване на определението или разпореждането. В случая разпореждане №1731/04.10.2010г. е съобщено на жалбоподателя на 05.10.2010г. и както правилно е приел въззивният съд, срокът за обжалването му е започнал да тече на 06.10.2010г. и съответно е изтекъл на 12.10.2010г. Жалбата срещу това разпореждане е подадена по пощата на 14.10.2010г.,поради което правилно е прието,че същата е просрочена,а следователно и разглеждането й е недопустимо и следва да бъде върната обратно на подателя. Обстоятелството,че жалбоподателят е считал,че срокът за обжалване следва да се брои в работни дни не може да обоснове извод за спазването му,тъй като в самото разпореждане изрично е посочено,че същото може да се обжалва в едноседмичен срок,който не би могъл да се брои на дни /нито календарни, нито работни/. Този срок се брои на седмици,което става ясно и от начина на определянето му, и изтича съгласно чл.60,ал.4 ГПК в края на съответния ден на последната седмица. С факта на получаване на разпореждането жалбоподателят е бил уведомен за характера на този срок и е могъл да го спази,полагайки нормалната дължима грижа за своя интерес.
Правилно е разпореждането и в частта,с която молбата с правно основание чл.64,ал.2 ГПК е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. За пропускането на срока за внасяне на дължимата държавна такса В. Ц. е уведомен с полученото на 05.10.2010г. разпореждане №1731 и е следвало да подаде молба за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса най-късно до 12.10.2010г. Подадената на 14.10.2010г. молба е просрочена,поради което правилно въззивният съд е приел,че същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №710/21.10.2010г.,постановено от В. окръжен съд по ч.гр.д.№294/2010г.
Председател:
Членове: