О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр.С., 18.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1022/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. Г. С. от[населено място] против решение от 01.04.2010 год. по гр.дело № 117/2010 год. на Б.окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 712/04.12.2009 год. по гр.дело № 1956/2008 год. на Районен съд Б., в частта, с която е намалено универсалното разпореждане за разликата от 10/72 ид.ч. до 1/3 ид.ч., по отношение на апартамент № 21, находящ се в[населено място], както и в частта, с която е възстановена запазената част на А. Г. С. за разликата от 10/72 ид.ч. до 1/3 ид.ч. и вместо това е отхвърлен предявения иск на А. Г. С., с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на универсалното завещателно разпореждане, за разликата от 10/72 ид.ч. до 1/3 ид.ч., като обжалваното решение в останалата му част е оставено в сила. Касаторката се позовава на общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1 ГПК, без да конкретизира и аргументира наличие на предпоставки на хипотезите в т.1, 2 и т.3 от същия текст, като счита, че отмяната на решението на ОС Б. в обжалваната част е от значение за точното приложение на закона.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката посочва и допуснатата грешка от ОС-Б., изразяваща се в неправилност на фактическия извод, че наследниците на Р. Х. са трима, от което вместо двама и съответно запазената част по чл.30, ал.1 ЗН е 1/3, а не 10/72 ид.ч., както неправилно е определил размера на частта, която подлежи на възстановяване на ищцата. В подкрепа на твърденията си касаторката цитира съдебна практика в решения по гр.дело № 1043/2007 год. на СОС, решение по гр.дело № 788/2009 год. на В. окръжен съд /за които няма отразяване, че са влезли в сила/, решение по гр.дело № 555/2004 год. на ВКС на РБ и решение по гр.дело № 630/2005 год. на ВКС на РБ.
Ответникът по касационната жалба Л. Г. Х. от[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК в производството по чл.288 ГПК касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос е общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Ц. на съдебни актове, на ВКС на РБ, с които касационният съд се е произнесъл, относно приложението на материалноправната норма на чл.30, ал.1 ГПК не могат да обосноват сами за себе си основание за допускане на касационно обжалване, евентуално в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото приложното й поле обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и в цитираните от касатора съдебни актове на ВКС /обсъждането на останалите съдебни актове на СОС и на Районен съд-В. е недопустимо, поради отсъствие на отбелязване, че са влезли в законна сила/. Непосочването на въпроса от значение за изхода на конкретното дело, което е задължение за касатора, произтичащо от чл.284, ал.1, т.3 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, които видно от изложението към касационната жалба сочат на отменителни касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не са основания, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 170/29.04.2010 год. по гр.дело № 117/2010 год. на Окръжен съд-Б., по касационната жалба на А. Г. С. от [населено място], с вх.№ 18981/14.06.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: