О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр.София, 17.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Е. ТАШЕВА
гражданско дело под № 889/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на „С. НА С. В Б.” и „У. С. Х., гр. С. против решение № 233/17.02.2010 год. по гр.дело № 1629/2009 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 1047/24.04.2009 год. по гр.дело № 335/2008 год. на Пловдивски районен съд и е уважен установителният иск за собственост, по отношение на недвижимия имот, с площ от 5328 кв.м., находящ се в гр. П.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото считат, че при постановяването му въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.110 ЗТСУ/отм./, чл.32, ал.1, т.1 ЗТСУ/отм./, чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.12 ЗС, в редакцията му към 1983 год., в противоречие с цитираните касационни решения. В изложението към касационната жалба, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направен подробен анализ на фактическия състав на правните норми, които според касаторите били правилно приложени от първоинстанционния съд, но неправилно и в нарушение на съдебната практика въззивния съд бил зачел доказателствената сила на актовете за държавна собственост, които пораждали права и задължения, вместо застъпеното законово положение, константно разрешавано и в практиката, че имат единствено декларативен характер. По отношение на приетата от въззивния съд материалноправна легитимация на ищеца и правото му на собственост са изложени съображения за неправилност на правните изводи, при постановяването на които въззивният съд бил допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба „И. център Т., гр. П. възразява по заявеното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за което счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради непосочен от касаторите правен въпрос, от значение за изхода на делото и решен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, както и с тълкувателни решения на ОС на ГК и ТК, или с решение, постановено по чл.290 ГПК.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да отмени първоинстанционното решение, с което е отхвърлен установителния иск за собственост, касаещ спорния недвижим имот, находящ се в гр. П. ИИЗ-ІV и да постанови съдебния си акт, с който го е уважил, въззивният съд е изложил съображения за неговата основателност и доказаност.
Касационният съд споделя довода на касаторите, че акта за държавна собственост няма правопораждащо, а само декларативно действие, което е възпроизведено и в чл.5, ал.3 ЗДС, а в този смисъл съдебната практика е единна. Въззивният съд е приел, че ищецът основава материалноправната си легитимация, въз основа на акта за държавна собственост № 2601 от 31.01.1994 год., който удостоверява, че праводателят на ищеца „Д. е имал предоставено право на оперативно управление върху парцел І, с площ от 272065 кв.м. Процесният имот е бил част от предоставеното право на оперативно управление. Настъпило впоследствие правоприемство е трансформирало правото на оперативно управление в право на собственост, като процесната площ от 5328 кв.м. попада в парцел V.”, за който не е приложена регулацията, изводи, обосновани от заключенията на техническите експертизи и мотивирали съда да отрече приложението на чл.110 ЗТСУ/отм./, респ. отчуждителното действие на регулационния план, на което се позовават касаторите. Цитираната съдебна практика, която е единна и непротиворечива по отношение на вещноправните последици, но само при приложена регулация е неотносима към установения регулационен статут на процесния имот, с оглед на техническите експертизи.
Останалите доводи, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК представляват касационни отменителни основания, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и тяхното обсъждане в настоящето производство е недопустимо, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, заявена от касаторите, като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /неправилно определена като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 233 от 17.02.2010 год. по гр.дело № 1629/2009 год. на Пловдивски окръжен съд, по касационната жалба на „С. НА С. В Б.” и „У. С. Х., гр. С., с вх.№ 7420/26.03.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: