О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр.София, 16.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1086/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. Л. Л. от[населено място], общ.К. против решение № 151/30.03.2010 год. на Окръжен съд,[населено място] по гр.дело № 1045/2009 год., с което е допусната делба на недвижим имот, представляващ дворно място от 3599 кв.м., за което са отредени парцели ІІІ-204, ІV-204 и V-204 в кв.23 по регулационния план на[населено място], при квоти: за Е. Н. – ? ид.ч., за А. А. – 1/8 ид.ч., за Т. А. – 1/8 ид.ч., за Н. Л. – ? ид.ч. и за К. К. – ? ид.ч. Касаторката не конкретизира изчерпателно изброените основания за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК, но поставя въпроса при открито наследство кога някой от наследниците е придобил имота по давност, въпрос разгледан от въззивния съд, но в противоречие с цитираната съдебна практика, а решаването на този въпрос ще доведе до точното и еднакво прилагане на закона от съдилищата. С изложението към касационната жалба са приложени решение № 216 по гр.дело № 657/2001 год. на ВКС, І-во г.о., решение № 1843 по гр.дело № 298/1983 год. на ВС, І-во г.о., решение № 872 по гр.дело № 259/2005 год. на ВКС, І-во г.о. и решение № 140 по гр.дело № 797/2005 год. на ВКС, І-во г.о.
От ответниците по касационната жалба К. Л. К. от[населено място], общ.К., Т. Я. А. от[населено място], А. Я. А. от[населено място] и Е. А. Н., от[населено място], последната изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касационният съд обсъди доводите в изложението към касационната жалба, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и констатира следното: видно от съдържанието на изложението касаторката е формулирала въпрос, изразяващ се в наличие на изискуемите се предпоставки на придобивната давност, когато някой от сънаследниците упражнява владение върху сънаследствен имот и счита, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната от нея практика на ВКС.
За да отмени първоинстанционното решение № 77/30.10.2009 год. по гр.дело № 61/2007 год. на К., с което е отхвърлен иска за делба на процесния имот, предявен от Е. Н., А. А. и Т. А., а е допусната делбата между ответниците Н. Л. и К. К. и да постанови съдебния си акт, допускайки делбата на процесния имот между всички страни, въззивният съд е изразил подробни съображения за съсобствеността, възникнала през 1966 год., по силата на извършена прехвърлителна сделка с преобретателката и наследодателка на ищците-а именно Д. К. Г., касаеща идеална част от процесния имот. Обсъдена е съдебната спогодба, одобрена с протоколно определение от 26.ІХ.1966 год., според която Н. Л. Р. е получила в изключителна собственост долепените до къщата стая и килер и лятна кухня във двора заедно с една втора идеална част от дворното място, представляващо парцел седми – 451, кв.71 по регулационния план на[населено място], Т., с повърхност 3420 кв.м., в съсобственост[населено място] Р., К. Л. Р. и Н. Л. Р.-които са наследници на починалия й син Л. К. Р.. Обоснован е извод, че имотът е останал в съсобственост, без да бъде реално поделен. Въззивният съд е изложил аргументи за неоснователност и недоказаност на възражението на ответниците Н. Л. Р. и К. Л. за изключителни права върху процесния имот, придобити по силата на изтекла в полза на техния баща Л. К. Р., починал на 29.11.1964 год. придобивна давност, считано от 1948 год., когато е закупил идеални части от наследството на К. П. С. и през 1957 год. построил в имота къща върху 77 кв.м. Съдът се е позовал на гласните доказателства, установяващи владение, упражняван както от семейството на Л. К., така и от неговата майка Н., която живеела в стаята, долепена до къщата на сина й. Отсъствие на изключителни права на собственост, по силата на сделката през 1948 год., каквито са твърденията на ответниците-наследници на Л. К., е установено от съда, защото сделката не идентифицира процесния имот с откритото наследство на К. П. С., а освен това в строителното разрешение, издадено в полза на Л. К. е отразено, че имотът в кв.71 парцел VІІ-451 е собственост на баща му, а всички тези действия са извършени до съдебната спогодба през 1966 год. Тези обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че имотът е съсобствен между страните, затова допуснал делбата му, съобразявайки се със законовите им квоти.
Въпросът за придобивната давност, отречена от въззивния съд в конкретния спор, поради недоказаност на твърденията на касаторката, че нейният наследодател Л. К. е упражнявал фактическата власт върху целия имот, със съзнанието че владее за себе си до смъртта си през 1964 год., а не като наследник на своя баща К. Р., противопоставяйки изключителни права, по отношение на своята майка Н. Л. Р., до нейната смърт, както и по отношение на другия съсобственик на имота – Д. К. Г./наследодател на ищците/ и негова сестра, придобила своята идеална ? част по силата на възмездна сделка от своята майка Н. Л. Р., през 1966 год. с нот.акт № 557/1966 год., е съобразен с практиката на ВКС в същия смисъл, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В цитираното решение № 216 по гр.дело № 657/2001 год. на ВКС, І-во г.о. е изразено становището, че сънаследник може да придобие по давност сънаследствен имот, ако го е владял само за себе си, отблъсквайки владението на своите сънаследници. Доказателствата по делото са обсъдени от въззивния съд в обратния смисъл, а именно, че в имота, в който е живяло семейството на Л. К./син на общите наследодатели/, е била допускана и дъщерята на общите наследодатели, а именно Д. К. Г., съсобственик на имота по силата на възмездната прехвърлителна сделка. За първи път манифестиране на правото на собственост върху целия имот е направено с издадения в полза на касаторката и нейния брат констативен нот.акт през 2005 год., от който момент до предявяването на исковата молба за делба през 2007 год. е отчетен от въззивния съд период, недостатъчен, по смисъла на чл.79 ЗС, за да настъпят правните последици на придобивната давност. Установеният факт, че до 2005 год. нито наследодателят Л. К., до смъртта си през 1964 год., нито след нея – неговите наследници не са предприели действия, които да станат достояние на другия съсобственик, имащ и качество на сънаследник-дъщерята Д. К. и да изразяват настъпилата промяна в намерението на изключително упражняващия владението – син и неговото семейство от държане във владение, която промяна да достигне до знанието на другия съсобственик и сънаследник, е обосновал извода за отсъствие на придобита по давност наследствена част от касаторката и нейния брат, като наследници на Л. К.. В този смисъл са цитираните от касаторката съдебни актове – решение № 872 по гр.дело № 259/2005 год. и решение № 140 по гр.дело № 787/2005 год. на ВКС на РБ, а изразеното в тях становище е съобразено с разрешения от въззивния съд правен въпрос.
Цитираното от касаторката съдебно решение № 1843 по гр.дело № 298/1983 год. е неотносимо към разрешения правен въпрос, поради отсъствие на доводи по делото за наличие на нищожен договор.
По отношение на второто основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се съдържат доводи и аргументи, подкрепящи го и с оглед на задължителните указания за задължението на касатора по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
В този смисъл констатациите са, че отсъстват и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 151 от 30.03.2010 год. по гр.дело № 1045/2009 год. на Д. окръжен съд, по касационната жалба на Н. Л. Л. от[населено място], общ.К., с вх.№ 2534/11.05.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: