О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр.С., 04.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1129/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. Ц. П. от[населено място] против решение № 132 от 04.06.2010 год. по гр.дело № 189/2010 год. на Х. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 160/12.03.2009 год. по гр.дело № 1759/2007 год. на Районен съд Х. и ползването на съсобствения имот е разпределено вместо по скица № 2, по скица № 1, представляваща неразделна част от въззивното решение. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, защото счита, че искът по чл.32 ЗС е недопустим, поради обстоятелството, че в исковата молба процесният имот не бил индивидуализиран, съобразно неговия регулационен статут към момента на завеждане на делото, а приемайки обратното, съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, в противоречие с решение № 690/19.04.1999 год. по гр.дело № 74/1999 год. на ВКС на РБ, V-то г.о., както и с решение № 1957/01.11.1995 год. по гр.дело № 2423/1993 год. на ВС, ІV-то г.о. Мотивирайки предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът счита, че е налице една специфична хипотеза на съотношение между разпоредбите на ЗУТ и ЗКИР, относно условията и реда на изменение и отмяна на съответно устройствени регулационни планове и кадастрални карти, която хипотеза налага произнасяне на ВКС по този въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона, чрез разкриване на точния смисъл на разпоредбите на двата закона.
Ответниците по касационната жалба Ж. М. И., М. Й. П., А. Й. П. и Д. Ж. П., всички от[населено място], не изразяват становище по допустимостта на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване в изложението към касационната жалба, по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 160/12.03.2009 год. по гр.дело № 1759/2007 год. на Х. районен съд, с което е разпределено ползването на поземлен имот, с идентификатор 77195.519.74, находящ се в[населено място], между страните по скица № 2 и вместо него да постанови въззивно решение за разпределение на ползването по скица № 1, която да се счита неразделна част от решението му, въззивният съд е изразил становище за наличие на права на съсобственост между страните по делото, отговаряйки отрицателно на възражението на А. Ц. П. за недопустимост на предявения иск, предвид твърдението му за отсъствие на такава съсобственост, основаващо се на заповед № 387/1989 год., съгласно която процесният имот представлява два УПИ-имот ІХ и имот VІІІ, който бил съсобствен на Ж. И., М. П., А. Й. П. и Д. Б.. Мотивиран е извод, че с влизане в сила на ЗКИР се отменят всички подробни устройствени планове и други документи, относно статута на недвижимите имоти, а това означава, че по силата на кадастралната карта на[населено място] от 2006 год. имотите, със стари пл.№ 496 и № 495 са обединени в един поземлен имот с идентификатор 77195.519.74, находящ се в[населено място], с площ 1186 кв.м. Кадастралната карта е одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 год. на И..директор на АК[населено място], данни отразени в скица № 1107/01.02.2007 год., както и в скица на поземлен имот № 331/16.01.2009 год. с идентификатор 77195.519.74, в която е отразен стария идентификатор: 495, кв.46, парцел VІІІ, ІХ, които скици установяват актуалното положение на имота, към момента на предявяване на исковата молба по чл.32 ЗС. С влизане в сила на ЗКИР и конкретно на кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на[населено място], одобрени с влязла в сила Заповед № РД-18-63/05.10.2006 год. на И. директор на АГКК се отменят всички подробни устройствени планове, включително и влезлия в сила и действащ до този момент ПУП на[населено място] за кв.46 /одобрен със заповед № 387/1989 год. /, съгласно който процесният имот е представлявал два УПИ-имот VІІІ и имот ІХ. Самостоятелните права на собственост на страните, притежавани върху двата отделни парцела са се трансформирали в право на съсобственост върху един поземлен имот, с идентификатор 77195.519.74 и неговият единен статут е отразен в кадастралната карта на[населено място] от 2006 год. В този смисъл твърденията на касатора за недопустимост на иска, поради липса на предмет са неоснователни и произнасянето на въззивния съд по въпроса за актуалния статут на имота към момента на предявяване на иска по чл.32 ЗС е съобразено с цитираните съдебни актове, при което отсъстват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Отговорът на заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което според касатора представлява една специфична хипотеза на съотношение между разпоредбите на ЗУТ и ЗКИР, относно условията и реда на изменение и отмяна на съответни устройствени регулационни планове и кадастрални карти се съдържа в правните норми на пар.6 ЗУТ, пар.61, т.2 ЗИДЗКИР и пар.43 ЗИДЗКИР. Те касаят действащите към деня на влизане на устройствените закони в сила териториално-устройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове, които запазват действието си, както и довършване на висящите производства за допълване и поправка на кадастрални планове, но са приложими до приключване на производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, с издаване на заповед на И. директор на АС, с която се одобряват. Такава заповед № РД-18-63/05.10.2006 год. на И..директор на АГКК е издадена и е влязла в сила, по реда и условията на чл.35 и сл.ЗКИР и по нея процесният имот притежава статут на съсобствен, поради обединението на съществуващите два съседни имота по отменения ПУП на[населено място], одобрен със заповед № 387/1989 год. Правните норми на ЗУТ и ЗКИР, регулиращи спорното правоотношение са ясни и недвусмислени, по тях не е създадена противоречива практика относно приложението, или тълкуването им, поради което не е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 132/04.06.2010 год. по гр.дело № 189/2010 год. на Х. окръжен съд, по касационната жалба на А. Ц. П. от[населено място], с вх.№ 6216/01.07.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: