О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр.София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 924/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. С. А. от[населено място], общ.Р. против решение № 63/29.03.2010 год. по гр.дело № 497/2009год. на Окръжен съд С., с което след отмяната на първоинстанционното решение по извършване на делбата е постановен съдебен акт и имотите са разпределени по реда на чл.292 ГПК и то по колена, съобразен с реалната към момента на разпределението оценка на дяловете. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като твърди, че решението е постановено в противоречие с решение № 776/12.11.2009 год. по гр.дело № 284/2008 год. на ВКС, І-во г.о., което е отменителното решение по настоящия спор и с което са дадени задължителни указания, което касационният съд не обсъжда, поради недопустимостта за това, изразена в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК.
Според касатора въззивното решение противоречи и на Постановление № 7/1973 год. на Пленума на ВС, както и на решение № 127/24.02.1987 год. по гр.дело № 8/1987 год. на ВС, І-во г.о. и на решение № 215/20.04.2004 год. по гр.дело № 805/2003 год. на ВКС, І-во г.о.
От ответниците по касационната жалба С. М. А., Д. С. А. от[населено място], А. С. А., Н. И. А., Ш. М. А. от[населено място], Н. С. Ч. от[населено място] и М. А. А. от[населено място] последният изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване поради заявеното за това основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и ги намира за неоснователни, по следните съображения: установено е от въззивния съд, че след влизане в сила на първоинстанционното решение по допускане на делбата съделителите не са заявили претенции за възлагане на имотите, нито са предявили претенции по сметките. Между тях не е постигнато съгласие за внасяне на общ проект за изменение на плана и обособяване на нови реални дялове, при което е обоснован извод, че делбата следва да се извърши съгласно положението на имотите по действащия план. Отричайки служебното задължение на съда за предприемане на действия, свързани с разделянето на имота на повече реални дялове, във връзка с приложение на чл.201, ал.3 ЗУТ, за което страните не са направили изрично искане, са изложени съображения за неудобството от теглене на жребий, което в настоящия случай е обосновано от броя на допуснатите до делба четири имота, които съществено се различават по стойност и площ, а същевременно и квотите на съделителите са различни. Освен различната стойност на делбените имоти и квотите на съделителите, съдът е приел, че по реда на чл.292 ГПК не може да бъде отчетен факт за извършвани подобрения в допуснатите до делба имоти, тъй като такива доказателства не са били ангажирани от страните, които обстоятелства са го мотивирали към най-подходящия способ за извършване на делбата, а именно разпределението на имотите по реда на чл.292 ГПК и то по колена, съобразявайки се с тълкувателното разрешение, дадено в т.5, б.”б” на Постановление № 7/1973 год. на Пленума на ВС, независимо, че е налице възлагане в общ дял на някои от съделителите, което освен допустимо е и уместно, с оглед на това, че именно по този начин се преодолява неподеляемостта на делбените имоти, доколкото същите са по-малко и не съответстват на броя на съделителите. Отчетено е и обстоятелството, че съделителите на които се поставят в общ дял имоти, са наследници по колена и в близки родствени връзки.
В този смисъл неотносимо към поставения правен въпрос е цитираното от касатора решение № 127 по гр.дело № 12/1987 год., в което е дадено разрешение за извършване на делбата, чрез теглене на жребий, но когато броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите.
Цитираното от касатора решение № 215 по гр.дело № 805/2003 год. на ВКС, относно приложението на чл.292 ГПК не противоречи на възприетия от въззивния съд способ за извършване на делбата чрез разпределение на дяловете по реда на чл.292 ГПК, когато съставянето на разделителен протокол и жребий-чл.291 ГПК/отм./ е невъзможно или много неудобно, за които обстоятелства са изложени от съда подробни съображения.
По заявеното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което не са изложени аргументи, касационният съд не дължи произнасяне.
Водим от горното, касационният съд счита, че не са налице основанията, поддържани от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК да налагат допускане на касационен контрол, по отношение на обжалваното въззивно решение, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 63 от 29.03.2010 год. по гр.дело № 497/2009 год. на Окръжен съд-С., по касационната жалба на М. С. А. от[населено място], обл.Р., с вх.№ 2079/04.05.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: