3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1206
Гр. София 15.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Елса Ташева
гражданско дело № 700/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. К. К. от гр. Р. против решение № 370/3.11.2009 год. по гр.дело № 61/2009 г. на Р. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 109/14.10.2008 г. по гр.дело № 2155/2006 г. на Р. районен съд и искът по чл. 21 ал. 2 СК е отхвърлен, по отношение на недвижимите имоти, а производството по чл. 28 ал. 3 СК е прекратено.
Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл. 280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК, защото счита, че същественият материалноправен въпрос-за влизане в сила на решението за прекратяване на брака е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. В подкрепа на това цитира определение № 27 по гр.дело № 455/2008 г. на ВКС на РБ, ІV-то г.о., определение № 11 по гр.дело № 2751/2008 г. на ВКС ІІ-ро г.о. и определение по гр.дело № 1163/67 г. на ВС.
В изложението към касационната жалба се поддържат и доводи за неправилно разрешаване на въпроса за влагане на лични извънсемейни средства в придобиване на имотите по време на брака и се цитират решение № 116 по гр.дело № 1403/90 г. на ВС, решение № 242 по гр.дело № 144/89 г. на ВС, и решение № 585 по гр.дело № 403/94 г. на ВС.
Ответницата по касационната жалба В. Я. В. от гр. Р. не изразява становище по основанията за допускане на касационен контрол.
Касационният съд обсъди доводите на касатора в изложението му по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК и констатира следното: за да остави в сила обжалваното решение, в частта, с която производството по предявения от касатора иск по чл.28 ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, като процесуално недопустим, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи, съобразявайки и прилагайки действащата процесуално норма по чл. 265 ГПК /отм./ към правните норми на чл. 28 ал. 3 и чл. 30 СК и приемайки, че решението за прекратяване на брака по отношение на касатора е влязло в сила на 29.11.2004 г., а исковата молба по чл. 28 ал. 3 ЗС е постъпила на 17.05.2006 г.
В цитираната от касатора съдебна практика, се дава отговор на въпроса, различен от поставения от него процесуалноправен въпрос, касаещ правните последици, които настъпват при оттегляне на касационна жалба, т.е. цитираната съдебна практика е неотносима към заявеното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. По отношение на заявеното от касатора основание по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК не се съдържат аргументи, в негова подкрепа, за да се прецени доколко отговорите на зададените от него материалноправни, или процесуалноправни въпроси /каквито не са конкретизирани, въпреки изричното задължение, вменено му от разпоредбата на чл.284 ал.3 т.1 ГПК /ще имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът не твърди, че правната норма на чл.21 ал. 2 СК е неясна и поради това е създадена противоречива съдебна практика по приложението й които обстоятелства са относими и към правната норма на чл.19 ал. 3 СК, чиято презумпция не е била оборена от него, според изложените от въззивния съд съображения. В този смисъл неотносима към доводите на касатора е цитираната съдебна практика, в решение № 242 по гр.дело № 144 по описа за 1989 г. на ВС и решение № 535 по гр.дело № 403/94 г. на ВС, в които се обсъждат въпроси за възможността за доказване със свидетелски показания преобразуването на лично имущество на единия съпруг в частта от общо придобитото в течение на брака имущество, както и за задължението на съда са се произнесе по чл. 21 ал.2 СК, когато презумпцията на чл.19 ал. 3 СК е оборена. Доводите му, че въпросът за влагането на лични семейни средства в придобиването на имотите по време на брака е разрешен неправилно от въззивния съд и в противоречие със събраните по делото доказателства сочат на отменителното основание по чл.281 т.3 ГПК, т.е. касаят правилността на обжалваното решение, а не са от значение за формиране решаващата воля на съда, каквото значение на материалноправния или процесуалноправния въпрос придава общо основание за допускане на касационен контрол в процесуалната норма на чл. 280 ал.1 ГПК.
Водим от горните съображения ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 370 от 3.11.2009 г. по гр.дело № 61/2009 г. на Р. окръжен съд по касационната жалба на В. К. К. от гр. Р., с вх. № 479/18.01.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: