О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089
гр.София, 29.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1138/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. С. Д. от [населено място], обл.Б. против решение № 474/19.11.2010 год. по гр.дело № 553/2010 год. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2648/15.04.2010 год. по гр.дело № 288/2001 год. на Районен съд Благоевград и процесният имот е изнесен на публична продан. Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото счита, че по същественият материалноправен въпрос, касаещ предпоставките, при които съдилищата следва да решават делата, при възлагане на неподеляемо жилище, отсъства правилно и еднакво прилагане на закона.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по нея.
К. съд обсъди доводите за обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да потвърди първоинстанционното решение, с което допуснатият до делба недвижим имот, представляващ дворно място с пл.№ * по кадастралния план на [населено място], ведно с намиращите се в него паянтова жилищна сграда и „перде” е изнесен на публична продан, въззивният съд е приел отсъствие на изрично искане за поставяне в дял на процесния имот от съделителя А. Д., който в последното съдебно заседание, проведено на 09.03.2010 год. е изразил становище, че желае допуснатият до делба недвижим имот да бъде изнесен на публична продан.
В този смисъл посоченият от касатора материалноправен въпрос за предпоставките на закона, при които един неподеляем жилищен имот следва да бъде поставен в дял на някой от съделителите, регламентирани от правната норма на чл.349 ГПК, респ. чл.288, ал.2 ГПК/отм./ няма значение за изхода на конкретното дело, защото отсъства искане, направено в съответния преклузивен срок на чл.349, ал.4 ГПК/чл.288, ал.5 ГПК-отм./.
Отсъствието на искане по чл.349, ал.4 ГПК е формирало решаващата воля на съда да обсъди само предпоставките на материалноправната норма на чл.348 ГПК, респ. чл.288, ал.1 ГПК/отм./, като единствен способ за прекратяване на съсобствеността.
По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК поддържаните доводи за неточното, или противоречиво прилагане на материалноправните норми на чл.288, ал.2 ГПК/отм./, чл.288, ал.4 ГПК/отм./ и чл.288, ал.1 ГПК/отм./ не са аргументирани със съдебна практика, което да налага необходимост от осъвременителното им тълкуване, за да бъде преодоляна чрез тълкувателната дейност по чл.290 ГПК тяхната неяснота и противоречие.
Водим от горното ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 474 от 19.11.2010 год. по гр.дело № 553/2010 год. на Окръжен съд Благоевград, по касационната жалба на А. С. Д. от [населено място], общ.Б., с вх.№ 82/06.01.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: