О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр.София, 04.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 744/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. П. Д., Ц. П. Б., Д. Т. Г., С. Т. С., В. Й. В., Й. В. В., Г. Н. Г., С. Г. С., С. С. П., М. С. П., Н. Г. Д., Г. Д. Н., П. Н. Н., Н. Н. Н. и Р. Н. Н., всички от [населено място] и Л. С. А. от [населено място], против решение от 05.02.2011 год. по гр.дело № 997/2010 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 07.07.2009 год. по гр.дело № 27037/2007 год. на Софийски районен съд и субективно съединените искове по чл.108 ЗС са отхвърлени срещу ответника [фирма]. Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото считат, че въззивният съд не е дал дефиниция на понятието „статут” на имота, което довело до невъзможност ищците да защитят реално правата си на собственост, което бил съществен въпрос, от значение за правилното решаване на спора и в противоречие с ТР № 6/10.05.2006 год. по Т.Гр.Д.№ 6/2005 год. на ОСГК – основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] не изразява становище по нея.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което исковете на ищците за ревандикиране на процесния имот, с площ 2 898 кв.м., представляващ парцел * в кв.*по плана на [населено място], м.Н. В. р.-И., ведно с изградената бензиностанция, състояща се от търговска сграда от 130 кв.м., козирка, четири броя бензинови колонки и 4 броя резервоара са отхвърлени, въззивният съд е приел отсъствие на предпоставките на чл.108 ЗС за ревандикиране на имота, защото в резултат на благоустройствени изменения се е трансформирал в друг имот, който не подлежи на реституиране и позовавайки се на задължителните в този смисъл указания в т.1 и 2 от ТР № 1/1995 год. на ОСГК на ВС.
Касационните доводи за съществуващо противоречие с ТР № 6/2005 год. на ОСГК, което е една от хипотезите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, са неоснователни, защото: с оглед твърденията на касаторите, в качеството си на ищци по ревандикационния иск по чл.108 ЗС имотът на техния наследодател е бил незаконно отнет, респ. отчужден не по установения ред. Съгласно т.1 от цитираното от касаторите ТР № 6/2005 год. на ОСГК когато незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 год. до 1989 год. недвижими имоти са били застроени и не съществуват до размера, в които са били отнети или отчуждени, се прилагат разрешенията на т.1 и т.2 от ТР № 1/1995 год. на ОСГК на ВКС за допустимостта на реституцията, ако строежът е законен. Когато строежът е незаконен се прилага чл.2, ал.6 ЗОСОИ, като собствениците се обезщетяват по административен ред от органа по чл.6, ал.1 от с.з. При отсъствие на данни и твърдения за незаконност на извършения строеж върху имота-изградената бензиностанция, собственост на ответника [фирма], въззивният съд се е съобразил с указанията в т.1 от ТР № 6/2005 год. на ОСГК и разрешенията за това в т.1 и т.2 от ТР № 1/1995 год., и целта на реституционния закон, която е да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Ако те физически или правно са изгубили тази самостоятелност и вече не притежават характеристиката на такива обекти, какъвто е случаят, не би могло да бъдат възстановени на техните собственици, каквито разрешения на поставения въпрос са намерили своето отражение в ТР № 6/2005 год. и с които въззивният съд изцяло се е съобразил.
По изложените съображения ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито по чл.280, ал.1, т.3 ГПК-по което основание касаторите не са поддържали обстоятелства и аргументи, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 05.02.2011 год. по гр.дело № 997/2010 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на И. П. Д., Ц. П. Б., Д. Т. Г., С. Т. С., В. Й. В., Й. В. В., Г. Н. Г., С. Г. С., С. С. П., М. С. П., Н. Г. Д., Г. Д. Н., П. Н. Н., Н. Н. Н. и Р. Н. Н., всички от [населено място] и Л. С. А. от [населено място], с вх.№ 20972/11.03.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: