О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр.София, 05.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 884/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. Н. Р. от [населено място] против решение № 156/28.04.2011 год. по гр.дело № 53/2011 год. на Добричкия окръжен съд, с което първоинстанционното решение № 39/02.11.2010 год. по гр.дело № 1997/2007 год. на Добричкия районен съд и е извършена делба на процесните имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./. Касаторът се позовава на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита, че въззивният съд „се е произнесъл по материалноправен въпрос, които се решават противоречиво от съдилищата-основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК и по материалноправен въпрос, по който няма установена съдебна практика и който е от значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото-основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК”. Съществуващото противоречие със съдебната практика аргументира с цитираното решение № 541/08.07.2005 год. по гр.дело № 216/2005 год. на ВКС на РБ.
Срещу същото въззивно решение е постъпила касационна жалба и от М. Ж. П. от [населено място]. Касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и цитира съдебна практика в решение по гр.дело № 123/2001 год. на ВКС, І-во г.о., по гр.дело № 1417/2009 год. на ВКС, ІV-то г.о., по гр.дело № 203/2009 год. на ВКС, І-во г.о. и по адм.дело № 4928/2007 год. на ВАС, ІІ-ро отд.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното:
По касационната жалба на А. Н. Р.: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което е извършена делба на две масивни едноетажни жилищни сгради, по реда на чл.292 ГПК/отм./, въззивният съд е приел, че съделителите преди предявяването на иска за делба са извършили фактическо разпределение на имотите, което съществува към настоящия момент и дава възможност за предоставяне на всеки от тях жилищен имот. Според съда извършването на преустройства, избор на инвестиционен проект, който накърнява складовата част, независимо от изразено становище на страната, или тегленето на жребий би създало неудобства. Обсъждайки техническата експертиза на арх.Д., според която основната сграда е с идентификатор № * и се ползва от А. Р., към която впоследствие е пристроена сградата с идентификатор № *, ползваща се от М. П., като и двете жилища са неподеляеми и с оглед на образуваните дялове, с влязлото в сила решение по допускането на делбата, се ползва със сила на пресъдено нещо, то делбата на имотите следва да се извърши чрез разпределение, на основание чл.292 ГПК/отм./.
В изложението, по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, за да се извърши проверка доколко неговото разрешение е в противоречие с цитираното решение № 541/ 08.07.2005 год. по гр.дело № 216/2005 год. на ВКС на РБ, І-во г.о. Нещо повече, по цитираното от касатора определение № 964/28.10.2009 год. по гр.дело № 851/2009 год. на ВКС, ІІ-ро г.о. има постановено решение № 368/17.01.2011 год., по реда на чл.290-293 ГПК, в което е изразено становище,че когато на обектите е даден и регистриран самостоятелен идентификатор по реда на ЗКИР/какъвто е настоящия случай/, при извършване на делбата всеки от обектите следва да се третира като самостоятелен дял в натура и в тази хипотеза не е налице необходимост от изслушване на експертиза, респ. изготвяне на инвестиционен проект за разделянето на имота, а само за тяхната пазарна стойност, която да оцени дяловете, на която база да се извърши и стойностното уравнение между съделителите, с оглед на притежаваните права в ликвидираната съсобственост. В същият смисъл се е произнесъл и въззивния съд при разрешаването на този въпрос, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване, по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По отношение на заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът не поддържа основания и аргументи.
По касационната жалба на М. Ж. П.: поставените от нея въпроси по чл.280, ал.1, т.2 ГПК намират своя отговор в изразеното вече становище за отсъствие на противоречие при разрешаването на правния въпрос за извършване на делба на два самостоятелни жилищни обекта, индивидуализирани с идентификационни номера.
По заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторката е поставила няколко въпроса, относно приложението на чл.203 ЗУТ, но те не формират решаващата воля на съда, а правилността на обжалваното решение и неговата законосъобразност. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290, ал.1 ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е различно от общите основания за неправилност на въззивното решение, регламентирани от процесуалната норма на чл.281, т.3 ГПК, затова касационният съд счита, че и по касационната жалба на касаторката М. П. не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 156 от 28.04.2011 год. по гр.дело № 53/2011 год. на Добричкия окръжен съд, по касационната жалба на А. Н. Р. от [населено място], с вх.№ 3100/27.05.2011 год.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 156 от 28.04.2011 год. по гр.дело № 53/2011 год. на Добричкия окръжен съд, по касационната жалба на М. Ж. П. от [населено място], с вх.№ 3371/09.06.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: