О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№873
гр. София, 11.08.2009 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 341 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците К. В. В., В. Н. В. , В. Г. Т. и Н. К. В., чрез адв.пълномощника А. П. срещу решение № 1784/05.11.2009 г. по в.гр.дело № 340/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е отменено решение № 113/08.12.2008 г. по гр.дело № 694/2007 г. на А. районен съд в частта, с която е уважен предявен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ спрямо ответника В. В. В., че ищците са собственици на недвижим имот ПИ № 0* находящ се в гр. А., ул.”П” № 2 с площ по кадастрална карта 539 кв.м. с трайно ползване – ниско застрояване и е отхвърлен предявения положителен установителен иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК/отм./ срещу ответника В. В. В., че ищците са единствени собственици на процесния имот. Жалбоподателите обосновават доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания за допустимост по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3-та от ГПК, като подробно са посочени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, доводи за неправилна преценка от съда на установените факти по делото, необсъждане на писмените доказателства и свидетелските показания относно обстоятелството, че процесният имот е придобит по давност от ищците, че в противоречие с практиката въззивния съд приел, че ищците не са демострирали по отношение на В. В. В. промененото намерение по отношение на неговата идеална част от процесния имот и че са започнали да я владеят като своя. Цитирани са решение № 1349/08.07.2002 г. по гр.дело № 1325/2001 г. на ВКС IV г.о., решение № 239/29.05.96 г. по гр.дело № 91/96 г. на I г.о. на ВКС, решение № 2831/29.10.1979 г. по гр.дело № 1103/79 г. I г.о. на ВС, решение № 216/05.04.2002 г. по гр.дело № 657/2001 г. на ВКС I г.о.
Ответникът по жалбата В. В. В., чрез адв.пълномощника Ив. Б. е изразил становище в писмен отговор за липса на основания за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да уважи предявения положителен установителен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ въззивният съд е приел, че с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 236/1964 г. на съдия при АРС В. В. Т. продал на Г. В. Т. и В. В. В. имот, представляващ парцел ****span>II, имот пл. № 2* в кв.177 по плана на гр. А. с площ от 732 кв.м. както следва – на Г. Т. 290/732 ид.части от дворното място и втория жилищен етаж от масивната сграда, застроена в лицевата част на имота откъм ул.”П” и на В. Т. 442/732 идеални части от дворното място и първия жилищен етаж и цялото избено помещение под него, както и застроената във вътрешната страна на парцела паянтова жилищна сграда.
С нот.акт за дарение на недвижим имот № 811/1972 г. на съдия при АРС В. В. В. със съгласието на съпругата си дарил синът си – ответника по иска В. В. В. 144/732 идеални часкти от процесния имот – само от терена, без жилищната сграда.
Възоснова на нот. акт № 77/91 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 29.01.91 г. Величко В. В. и съпругата му Й. К. В. прехвърлили на ищеца К. В. ? ид.част от процесния имот заедно с целия първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ 115 кв.м. Към този момент К. В. е бил в граждански брак с В. В. С нот.акт № 152/2005 г. К. В. и съпругата му В. В. дарили на сина си ищеца Н. К. В. ? ид.част от процесния имот.
Прието е, че ищецът В е собственик на 1/2 ид.част от процесния имот възоснова на наследяване – неговият баща Г е починал на 16.06.95 г., а майката С. Т. е починала на 08.12.2000 г.
Процесния имот е с обозначение X -2061 в кв.106 по регулационния план от 1973 г., а по регулационния план от 1994 г. е с обозначение парцел ****span>II – 3356 в кв.269, съответно по кадастралната карта имота е с обозначение ПИ № 0* с площ от 539 кв.м.
Установено е по делото, че със заповед № 543/26.04.1982 г. на ОНС гр. П. е отчуждена за ЖСК част от процесния парцел ****span>X -2061 с площ от 137 кв.м., находяща се в южната част на имота, заедно с построените в него масивни стопански сгради, описани в АДС № 220/12.04.82 г. Съобразно заповедта от В. В. е отчуждена част застроена и незастроена от имота с площ от 104 кв.м., а от Г. Т. застроено и незастроено дворно място от 33 кв.м. Величко В. бил обезщетен с тристаен апартамент в „Ж” за нуждите на семейството на сина му К. В. , а Г. Т. бил обезщетен със сумата 618 лв. в брой.
Възоснова на установените факти съдът е приел, че страните по делото са съсобственици на процесния имот. С извършеното отчуждаване със заповед № 543/26.04.82 г. на ОНС П. е отчуждена част от процесния имот, която не е била собственост само на ответника В. В. В.. Последица от отчуждаването е намалената площ на имота от 732 кв.м. на 539 кв.м., като дяловете от съсобствеността върху същия не са се променили. Прието е, че извършеното отчуждаване на част от имота от 137 кв.м. е засегнало всички съсобственици, а частите от съсобствеността са останали същите. Според съда придобитите права от ответника В. В. В. върху имота на основание договор за дарение от 1972 г. не са загубени като последица от извършеното отчуждаване.
По заявеното основание за собственост върху имота от жалбоподателите-ищци осъществено владение върху имота от 1984 г. до предявяване на иска съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че ответникът по иска В. В. В. е придобил вещни права върху процесния имот възоснова на извършено в негова полза дарение през 1972 г. – придобил е 144/732 ид.части от имота. Прието е, че ищците също са съсобственици на имота, като за времето от 1984 г. до постановяване на решението не са доказали да са променили намерението си по отношение дела на ответника от имота, а именно, да са го владяли с намерение да го своят за себе си, да са довели това свое намерение до знанието на ответника. Прието е, че от 2000 г. достъпът до имота на ответника е бил ограничен от свекървата, която го препятствала, като заключвала вратата. От 2000 г. до предявяване на иска 06.07.2007 г. в полза на ищците не е изтекла 10-годишна придобивна давност, за да придобият собствеността върху целия имот. При тези съображения съдът е отхвърлил предявения положителен установителен иск, че ищците са единствени собственици на процесния имот, като неоснователен.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд жалбоподателите следва да формулират ясно и мотивирано правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд при наличие на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1 от ГПК – т.1-ва решен е в противоречие с практиката на ВКС, т.2-ра решаван е противоречиво от съдилищата и т.3-та правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Според същата т.1-ва касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение, че ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 от ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В настоящият случай жалбоподателите не са формулирали ясно и точно правният въпрос от значение за изхода на делото, който е разрешен в обжалваното решение от въззивния съд. Доводите в изложението не позволяват и такъв въпрос да бъде конкретизиран. Формулираните въпроси в изложението представляват доводи по правилността на обжалваното решение, за възприетите факти от въззивния съд, за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, посочени в чл.281,т.3 от ГПК. Проверка на правилността на въззивното решение се извършва след като същото бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл.290 от ГПК. В настоящото производство по чл.288 от ГПК съдът проверява само наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК. Тъй като жалбоподателите не са посочили ясно и мотивирано правният въпрос от значение за изхода по делото само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това по чл.280,ал.1,т.1,т.2-ра и т.3-та от ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на ПлОС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1* от 05.11.2009 г. по в. гр.дело № 340/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: