О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
гр. София 04.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1578 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата П. Г. Т., чрез адв. Д. П. срещу решение № 1175/12.10.2010 г. по в. гр. дело № 995/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 807/11.03.2010 г. по гр.дело № 1890/2008 г. на Варненския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от жалбоподателката пасивно субективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците М. И. Т. и Г. М. Т. да предадат на ищцата владението върху недвижим имот, представляващ имот пл. № * по КП от 1990 г. на м.”Б. ч. и Д.” с площ от 850 кв.м. при твърдения за придобиване на собствеността от ищцата в качеството на наследник по закон на Г. Н. Д., починал на 25.08.2006 г., а той по силата на завършила в негова полза реституционна процедура по ЗСПЗЗ.
Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд е разрешил правните въпроси: 1.валидно ли е учредено право на ползване ако протоколът на ИК на ОНС не е подписан от председателя и секретаря, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 408/14.04.2008 г. по в.гр.дело № 10/2008 г. на Варненския окръжен съд, 2. за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата Г. М. Т. и М. И. Т., чрез адв. Е. Д. са изразили становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от жалбоподателката относно недвижимия имот, представляващ имот пл. № 1091 по КП от 1990 г. на м.”Б. ч. и Д.” с площ от 850 кв.м. в землището на [населено място] е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че жалбоподателката П. Т. е наследник по закон – дъщеря на Г. Н. Д. починал на 25.08.2006 г. С решение № 277/29.11.94 г. на ОСЗ [населено място] – т.2 в полза на наследодателя на ищцата е възстановено право на собственост върху земеделски имот в съществуващи стари реални граници – върху нива с площ от 6. 660 дка в м. Т. А., имот № * по КП от 1956 г. в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По КП на „Б. ч. и Д.” имотът включва изцяло имот пл. № *.
Възоснова на изслушана СТЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че е налице идентичност между възстановения на Г. Д. имот № 7120 по КП от 1956 г. с решението на ОСЗ и стар имот № *, за който при проведена анкета като собственик е записан наследодателя. Прието е също, че съобразно КП от 1956 г. имот № * е записан на ТКЗС В., с оглед на който факт съдът е направил извода, че към 1956 г. отчуждаването на имота е осъществено. При неустановен според съда начален момент на давностно владение през 1936 г., упражнявано от наследодателя Г. Д. върху имота в Т. А. е прието, че не е установено в полза на последния да е изтекъл давностния срок от 20 години съобразно разпоредбите на Закона за давността към момента на образуване на ТКЗС – към 1958 г.
Прието е, че не е налице идентичност между възстановения на наследодателя на жалбоподателката имот, процесния имот и владения имот от ответниците по иска. Съдът е приел, че реституирания имот № * по КП от 1956 г. е в м.Т. А., а процесния имот пл. № * е записан в разписния лист към ПНИ на ответника по иска М. Т. в обединена местност „Б. ч., Д. и М. р.”, която включва Т. А. и Л.. Прието е, че процесния имот № * е идентичен с имота, предоставен за ползване на ответниците по иска, че същият се намира в м.”Б. ч., Д. и М. р.”. Според съда не са представени доказателства за идентичност на местностите Т. А. и Л., поради което е направил извода, че не е налице идентичност между реституирания на наследодателя на жалбоподателката имот и процесния имот. С оглед на тези съображения е прието, че ищцата не е доказала да е собственик на основание наследяване на процесния имот.
Въззивният съд е приел, че ответниците по иска установяват противопоставими права върху имота – придобили са право на собственост на осн.пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че с протокол № 9/26.06.1984 г. в полза на М. Т. е предоставено правото на ползване върху земя с площ от 800 кв.м., находяща се в м.”Л.”. Относно оспорената автентичност на протокола от жалбоподателката съдът е приел, че същото представлява оспорване валидността на предоставянето на право на ползване, което е преклудирано с изтичане на срока по пар.4и ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед на това е прието, че оспорването истинността на този документ не е проведено успешно.
Съдът е приел, че М. Т. е изплатил по предвидения в закона ред стойността на земята. Прието е, че в имота е изградена сграда до 01.03.1991 г.. Последната е масивна жилищна сграда, тухлена на бетонова основа, с двускатен покрив, покрит с цигли, че сградата е електрифицирана, а имота е водоснабден, че в имота има тоалетна и метално бунгало, съответно и паянтова постройка. Този извод съдът е направил като е обсъдил заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Възоснова на тези съображения съдът е направил извода, че изградената в процесния имот постройка представлява сграда по аргумент на пар. 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ-предназначена е за постоянно, сезонно или временно обитаване, има електро и водоснабдяване, на бетонова основа е, съответства на изискванията на чл.303б, ал.3 ППЗТСУ/отм./ – над 8 кв.м. е застроената площ, не е предназначена за подслон и съхраняване на селскостопански сечива и инструменти, съответства и на разпоредбите а Наредба № 5 за правила и норми по Т./отм./ – състои се от помещение за обитаване, кухня , има помещение за складиране на инвентар. При тези съображения съдът е приел, че са налице елементите от фактическия състав на пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ и предоставеното право на ползване се е трансформирало в право на собственост върху спорния имот в полза на ответниците по иска.
С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението – валидно ли е учредено право на ползване ако протоколът на ИК на ОНС не е подписан от председателя и секретаря. Съгласно даденото тълкуване в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.3-та за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК то правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Цитираното решение № 408/14.04.2008 г. по в.гр.дело № 10/2008 г. на Варненския окръжен съд е постановено по предявен отрицателен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот, представляващ имот пл. № * по ПНИ на СО”А. м.” в [населено място] с площ от 975 кв.м. Решението на Варненския окръжен съд не е влязло в сила – върху същото липсва отбелязване за влизането му сила. Видно от приложеното към отговора на ответниците по жалбата решение № 909/23.03.2010 г. по гр.дело № 4037/2008 г. на ВКС I г.о. със същото е обезсилено цитираното решение на В. № 408/14.04.2008 г. по гр.дело № 10/2008 г. и делото е върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Следователно решението на което се позовава жалбоподателката не е влязло в сила, поради което разрешените със същото правни въпроси не обосновават наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателката – за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства. За да е налице посочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК следва разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени – ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.4-та. Поставения правен въпрос, касае приложението на разпоредбите на чл.188,ал. 1 ГПК/отм./. Посочената норма е ясна точна и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е постановена многогодишна и трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1175/12.10.2010 г. по в.гр.дело № 995/2010 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 45449/16.11.2010 г., подадена от П. Г. Т., чрез адв. Д. П., [населено място],[жк], [улица] адрес на адв.П. [населено място], [улица], № 6, А, ет.1
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: