8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. С. 24.01.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1541 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. М. Я., чрез адв. Б. Ю. срещу решение № 214/28.07.2010 г. по в.гр.дело № 876/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 420/14.02.2008 г. по гр.дело № 12/2005 г. на Р. районен съд в частта му, с която се е произнесъл по предявения иск по чл. 97,ал.1 ГПК/отм./ срещу Х. и Д. Е., както и по искането за произнасяне по исковете по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС спрямо В. П. Д. и Е. П. Я. и е прекратено производството в тази му част.
Обжалвано е същото въззивно решение и в частта му, с която е отменено посоченото решение на Р. районен съд в частта, с която са уважени исковете по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС и вместо отменената част е отхвърлен като неоснователен иска на касатора П. М. Я. за признаване по отношение на П. К. Д. и Н. П. Д. за собственик на 1/2 ид.част от изградените в източната половина на УПИ XVIII им.пл. № 502 кв.48 по плана на[населено място] от 1990 г., целият с площ от 490 кв.м. пристройка към жилищната сграда, представляваща самостоятелен обект, гараж и плевня и е отхвърлен като неоснователен иска на П. М. Я. срещу Х. Б. Е. и Д. С. Е. за предаване владението на ? ид.част от изградените в източната половина на посочения имот пристройка към жилищната сграда, представляваща самостоятелен обект, гараж и плевня.
Касационната жалба е подадена и в частта на въззивното решение на Б., с която е оставено в сила решение № 420/14.02.2008 г. по гр.дело № 1282005 г. на Р. районен съд. С последното в посочената част е отхвърлен предявения иск с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС, с който П. М. Я. е поискал да встъпи в правата на купувачите Х. и Д. Е. за ? ид.част от УПИ XVIII им.пл. № 502 кв.48 по плана на[населено място] от 1990 г., целият с площ от 490 кв.м., както и за ? ид.част от изградените в източната част на имота пристройка към двуетажната жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект, гараж и плевня, като изкупи тези имоти при уговорените между страните условия по договор за продажба, извършен с н.акт № 20/2004 г. на Н. при РРС. Със същото решение са отхвърлени предявените искове с пр.осн.чл.26,ал.2,пр.1-во и 2-ро ЗЗД, с които П. М. Я. е поискал прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на принадлежащата към първия етаж от жилищната сграда идеална част от терена на УПИ XVIII им.пл. № 502 кв.48 по плана на[населено място] от 1990 г., целият с площ от 490 кв.м., както и на източното таванско помещение, както и да прогласи нищожността на договора за покупко продажба на ? ид.част на първия етаж, ведно с ? ид.част от източните избени помещения и ? ид.част от източното таванско помещение от двуетажната жилищна сграда, построена в описания УПИ, ведно с прилежащата му ? ид.част от терена на описания имот, ведно с ? ид.част от изградените в източната част на имота пристройка към двуетажна жилищна сграда, гараж и плевня, оформени с н.акт № 20/2004 г. Със същото решение на РРС е отхвърлен предявения иск с пр.осн.чл.431, ал.2 ГПК/отм./, с който касаторът е поискал отмяна на н.акт № 20/2004 г. на нотариус при РРС до размер на ? ид.част от УПИ XVIII им.пл. № 502 кв.48 по плана на[населено място] от 1990 г., целият с площ от 490 кв.м., ведно с 1/2 ид.част от първия етаж от двуетажната жилищна сграда, изградена в имота, ведно с 1/2 ид.част от двете избени източни помещения и ведно с ? ид. част от източното таванско помещение.
Обжалвано е и решението на Б. в частта му, с която е оставено в сила решение № 1015/27.03.2009 г. по гр.дело № 12/05 г. на РРС, постановено по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./.
Касаторът поддържа основания за неправилност на обжалваното решение нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1.относно легитимацията на ищеца да предяви иск с пр.осн.чл.108 от ЗС, претендирайки предаване на владение и на квотите на останалите съсобственици Е. Я. и В. Д., които не са страни по делото и какво действия представлява защитата на правото на собственост – действие на разпореждане или действие на обикновено управление, че защитата на правото на собственост чрез иск за предаване на владението е действие на обикновено управление и може да бъде упражнено по отношение на трети лица от всеки съсобственик, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Цитирани са решение № 1245/12.11.2008 г. по гр.дело № 5742/07 г. на ВКС V г.о., решение № 1711/14.12.2000 г. по гр.дело № 293/2000 г. на ВКС IV г.о., определение № 481/24.06.2009 г. по гр.д. № 105/09 г. на ВКС II г.о., ТР № 91/01.10.74 г. по гр.дело № 63/74 г. на ОСГК.
Вторият правен въпрос е за наличие на правен интерес при предявен установителен иск за собственост върху недвижим имот с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./, като посочените аргументи са за неправилност на изводите на въззивния съд, с които е прието липса на такъв интерес. Според касатора съдът следва да се произнесе по същество по предявения установителен иск за собственост и се установи съсобствеността, което е от значение за изводите по приложение разпоредбите на чл.33, ал.2 ЗС, че с оглед изхода на спора по предявения главен иск с пр.осн.-чл.97,ал.1 ГПК/отм./ съдът ще се произнесе и по евентуално предявения иск с пр. осн. чл. 33, ал. 2 ЗС, за основателността на който следва да се установи наличието на съсобственост върху недвижимия имот, прехвърляне от някой от съсобствениците с договор за покупко-продажба на притежаваната от него идеална част от съсобствеността на трето лице, което не е съсобственик и факта на предлагане на съсобственика на другите да изкупят неговия дял. Този правен въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата Н. П. Д., А. П. Д., Х. Б. Е. и Д. С. Е., чрез адв.В. И. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователсност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
От фактическа страна въззивният съд е приел, че с договор за доброволна делба от 1969 г. В. К. Я. и П. К. Д. в качеството на наследници на И. и К. Д. си поделили оставените от тях наследствени имоти, като П. Д. получил в дял първия жилищен етаж, представляващ самостоятелен апартамент с отделен вход, две избени помещения – източни с отделен вход и източното таванско помещение от жилищната сграда, изградена в п.XVI, им.пл.№ 476 в кв.28 по плана на[населено място]. В. Я. получила двете западни избени помещения със самостоятелен вход и западното таванско помещение от описаната жилищна сграда. Съделителите постигнали съгласие П. Д. да ползва, владее и упражнява право на собственост върху източната половина от терена, а В. Я. на западната половина.
С н.акт № 9/63 г. наследодателите И. и К. Д. отстъпили безвъзмездно в полза на П. Я. и съпругата му правото да надстроят втори етаж върху едноетажната жилищна сграда, построена в посочения имот.
След смъртта на В. Я. през 1973 г. нейни наследници останали ищецът-жалбоподател П. Я. и децата В. Д. и Е. Я..
Прието е, че с н.акт № 60/74 г. П. Д. е признат за собственик по наследство и делба на първия жилищен етаж, представляващ самостоятелен апартамент от жилищната сграда, изградена в п.XVII, им.пл.№ 476 в кв.28 по плана на[населено място] от 1967 г., идентичен с УПИ XVIII, пл. № 502 по плана на[населено място] от 1990 г., заедно с двете източни избени помещения и източното таванско помещение.
С н.акт № 86/83 г. П. Д. дарил на съпругата си Н. Д. ? ид.част от описаното жилище, избени и тавански помещения и ? ид.част от терена.
Въззивният съд е приел, че с н.акт № 20/2004 г. П. и Н. Д., чрез пълномощник А. Д. продали първия жилищен етаж, двете избени източни помещения и източното таванско помещение от процесната двуетажна жилищна сграда, заедно с принадлежащата идеална част от терена на ответниците по иска Х. и Д. Е.. При извършване на продажбата продавачите не са представили декларации по чл.33ал.1 ЗС.
Като е обсъдил събраните доказателства по делото в съвкупност със заключението на съдебно техническата експертиза съдът е приел, че П. Я. и П. Д. през 1980 г. изградили в имота по одобрени строителни книжа два гаража, две селскостопански постройки и две пристройки.
Възоснова на показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че в процесния имот след делбата през 1970 г. е поставена ограда, че делът от източната част на парцела с гаража и пристройката е стопанисван от П. Д. и съпругата му.
Прието е по делото, че П. Д. и съпругата му живяли в[населено място] до 2000 г. и след това се преместили в[населено място].
По предявения положителен установителен иск за собственост с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ от П. Я. срещу Х. и Д. Е. съдът е приел липса на правен интерес от търсената с иска защита. Извода съдът е направил като е взел предвид твърденията в исковата молба, че ищецът и неговите деца В. Д. и Е. Я. са съсобственици на пристройката към жилищната сграда, гаража и плевнята от източната част на имота, че ответниците Е. владеят без да имат основание посочените постройки, тъй като договорът за продажба, извършен с н.акт № 20/04 г. не е валидно сключен. С оглед на това съдът е приел, че според твърденията на ищеца правото му собственост е нарушено и същия следва да го защити чрез предявяване на осъдителен иск, какъвто по делото е бил предявен. Прието е, че не е налице правен интерес от предявения установителен иск, съединен с ревандикационен иск срещу Х. и Д. Е. за едни и същи имоти. Въззивният съд е приел, че постановеното първоинстанционно решение в частта му, с която се е произнесъл по същество по предявения установителен иск от касатора срещу Е. е процесуално недопустимо и като такова е обезсилено, а производството по делото прекратено.
По предявените искове с пр.осн.чл.97,ал.1ГПК/отм./ и с пр. осн.чл.108 ЗС, с които жалбоподателят П. Я. е поискал наред с него за носители на право на собственост да се признаят и неучастващите по делото В. Д. и Е. Я. – негови деца, съответно да се претендира и ревандикиране на спорната част от описания недвижим имот. Прието е, че предмет на иска по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ може да бъде само притежаваната идеална част от ищеца П. Я., но не и на други съпритежатели, тъй като се касае до отношения между съсобственици. По иска с пр.осн.чл.108 от ЗС съдът е приел, че П. Я. може да претендира предаване владението само на своята част от съсобствеността и само при хипотеза на отнета фактическа власт от трето, чуждо на съсобствеността лице е допустимо да се претендира предаване на владението на целия имот. Съдът е приел, че ищецът П. Я. е заявил чужди права – на В. Д. и Е. Я., без да е установено овластяване от закона и без данни за съгласие за това от последните лица. С оглед на изложеното съдът е приел, че предявените искове с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ и с пр.осн.чл.108 от ЗС и в полза на В. Д. и Е. Я. са процесуални недопустими, поради което е обезсили първоинстанционното решение в тази част и е прекратил производството по делото.
По предявения установителен иск от П. Я. срещу Н. и П. Д., последният починал в хода на делото и заместен от И. и А. Д. съдът е приел, че същият е допустим и по същество неоснователен.
Прието е от съда, че възоснова на доброволната делба от 1969 г. между наследодателката на ищеца В. Я. и П. Д. последният получил в дял първия жилищен етаж, представляващ самостоятелен апартамент, две източни избени помещения с отделен вход и източното таванско помещение от къщата, изградена в п. XVII, пл. № 476 в кв.28 по плана на[населено място] от 1967 г. а по сега действащия план УПИ XVIII, пл. № 502. В. Я. според съда се легитимира като собственик на двете западни избени помещения със самостоятелен вход и западното таванско помещение от жилищната сграда, както и на втория жилищен етаж на основание отстъпеното от родителите й право на надстрояване на съществуващата сграда в терена. Прието е, че с договора за доброволна делба не е ликвидирана съсобствеността върху поземления имот, че уговорките за същия, представляват разпределение на ползването между съсобствениците, като извода е изведен възоснова на тълкуване на клаузите от договора. При тези съображения съдът е приел, че не е установена твърдяната нищожност от жалбоподателя на уговорката в договора за доброволна делба за дворното място.
Съдът е приел, че жалбоподателят не се легитимира, като собственик на ? ид.част от пристройката, гаража и плевнята, изградени в източната половина от процесния УПИ. Извода е направил, като е приел за установено, че след доброволната делба през 1970 година в имота е поставена ограда и ищецът П. Я., и ответникът П. Д. – всеки от тях упражнявал фактическа власт върху своята половина от терена. Прието е, че през 1980 г. П. Я. и П. Д. изградили – първия в западната половина, а втория в източната на процесния УПИ по един гараж, селскостопанска постройки и пристройка към жилищната сграда и от построяването им до продажбата през 2004 г. ответникът П.Д. владял процесните постройки в източната част на терена. Съдът е приел, че от изграждане на спорните постройки до продажбата им П. Д. е упражнявал фактическа власт с намерение да свои постройките за себе си и на това основание се легитимира като изключителен собственик на същите, поради изтекла десетгодишна придобивна давност. С оглед на това съдът е приел, че е оборена презумпцията на чл.92 от ЗС, на която се е позовал ищецът. Прието е, че липсата на строителни книжа за изградените гараж и стопанска постройка и неотразяването им в кадастралния план не променя извода, че същите са годни и самостоятелни обекти на правото на собственост. Съдът е направил решаващия извод, че предявения установителен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ срещу ответниците Д. е неоснователен.
По предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от П. Я. срещу Х. и Д. Е.:
Съдът е приел исковата претенция за неоснователна. За да направи извода е взел предвид установения факт, че ответниците Е. владеят на правно основание процесните постройки и се легитимират като собственици на същите на основание сключения договор за продажба с н.акт № 20/2004 г. Според съда продавачите П. и Н. Д. са придобили правото на собственост върху спорните постройки до момента на продажбата на основание изтекла десетгодишна придобивна давност, с оглед на което е настъпил вещно правния прехвърлителен ефект на сделката и купувачите се легитимират като собственици.
По предявения иск с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС:
Въззивният съд е приел за неоснователна и тази искова претенция, поради неустановяване принадлежността на правото на собственост върху ? идеална част на ищеца П. Я. върху процесните пристройка, гараж и плевня, изградени в източната част на УПИ XVIII, пл. № 502 в кв.48 по действащия план на[населено място]. Прието е за установено по делото, че П. Д. и съпругата му са придобили правото на собственост върху процесните постройки и са се разпоредили със същите на основание сключения договор за продажба от 2004 г. без да имат задължение да се съобразяват с ищеца. Относно процесния урегулиран поземлен имот/терена/ съдът е приел, че същия представлява обща част, поради възникналата етажна собственост, поради което и хипотезата на чл.33 ЗС за него е неприложима. С оглед на това съдът е извел извода за неоснователност на исковата претенция с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС.
По предявените искове с пр.осн.чл.26 ЗЗД.
Съдът е приел за неоснователен предявения иск с пр.осн.чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД – нищожност на сключения договор за продажба с н.акт № 20/2004 г. на 1/2 ид.част от първия етаж,, ведно с ? ид.част от източните избени помещения и 1/2 ид.част от източното таванско помещение на жилищната сграда и ? ид. част от изградените в източната част на терена пристройка, гараж и плевня, поради липса на съгласие.
Прието е, че с н.акт № 20/2004 г. на нотариус при РРС П. и Н. Д. са продали описания в нотариалния акт имот, чрез пълномощник А. Д.. Към момента на сключване на сделката – 26.11.2004 г. не е установено продавачът П. Д. да е починал, съответно да е прекратено упълномощаването на това основание. С оглед на това е прието, че към момента на изповядване на сделката продавачът П. Д. е изразил своето съгласие за сключването й, съответно налице е валидно сключена сделка.
По предявения иск с пр.осн.чл.26,ал.2,пр.1 – нищожност на същия договор за продажба на идеална част от терена и източното таванско помещение, поради невъзможен предмет съдът е приел същия за неоснователен. За да направи извода съдът е взел предвид, че дворното място е обща част по предназначение, част от обекта на етажната собственост, поради което следва да се прехвърли наред с последния. Според съда непосочването на размера от терена, който е прехвърлен с продажбата не обуславя извода за липса на предмет, тъй като размера на дела се определя на осн.чл.40,ал.1 ЗС – съразмерен е на стойността на съответния етаж.
Прехвърлянето на източното таванско помещение е прието, че не налага извод за нищожност на сделката, поради липса на предмет. Волята на страните съдът е изтълкувал с оглед всички клаузи на договора за продажба на осн. чл.20 ЗЗД като припадащата им се идеална част от таванското помещение, като обща част.
По предявения иск с пр.осн.чл.431, ал.2 ГПК/отм./:
Съдът е приел искът за отмяна на н.акт № 20/2004 г. до размер на 1/2 ид.част от продадения УПИ XVIII, пл. № 502, кв.42 по плана на[населено място] и процесните постройки за неоснователен, поради отхвърлянето на собственическите искове.
Относно решението на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка съдът е приел, че същото е правилно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 192,ал.2 ГПК/отм./.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос относно легитимацията на ищеца за предявяване на иск с пр.осн.чл.108 от ЗС, претендирайки предаване на владение и на квотите на останалите съсобственици Е. Я. и В. Д., които не са ищци и какво действие представлява защитата на правото на собственост – действие на разпореждане или действие на обикновено управление, че защитата на правото на собственост чрез иск за предаване на владението е действие на обикновено управление и може да бъде упражнено по отношение на трети лица от всеки съсобственик. За да се установи соченото основание за допускане на касационно обжалване според даденото тълкуване в ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС – т.2-ра правният въпрос от значение за изхода на делото следва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК по същия правен въпрос. Касаторът не е цитирал задължителна практика на ВКС и ВС, поради което и това основание не е налице.
За наличие на основание на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос касаторът се позовава на постановени решения на състави на ВКС, определение на състав на ВКС по реда на чл.288 ГПК и ТР на ОСГК на ВС.
С решение № 1245/12.11.2008 г. по гр.дело № 5742/07 г. на ВКС V г.о. на състав на ВКС по предявен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ – положителни установителни искове за собственост на идеални части от няколко недвижими имоти и иск с пр.осн.чл.108 ЗС за ревандикация на част от тях е изразено становище, че предявяването на иска с пр.осн.чл.108 ЗС е действие на обикновено управление и след като ищецът доказва право на собственост върху идеални части от спорните имоти не е пречка да иска ревандикирането им изцяло. Със същото решение е установено, че ответникът не е доказал противопоставими права, които да обосноват владението или държането върху целите имоти или части от тях и приета основателност на предявените искове с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС. Същото становище е изразено и в решение № 1711/14.12.2000 г. по гр.дело № 293/2000 г. на ВКС IV г.о., а именно, че предявяването на иск с пр.осн.чл.108 ЗС е действие на обикновено управление, а не акт на разпореждане с имота и поради това може да бъде предявен и от отделен съсобственик, който е легитимиран да иска връщане на целия имот, а не само на частта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността.
С ТР № 91/01.10.74 г. по гр.д. № 63/74 г. на ОСГК на ВС е прието, че предявяването на иска за собственост по чл.108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки от тях.
Настоящият съдебен състав намира, че правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с изразеното становище в цитираните решения на състави на ВКС и на ОСГК на ВС. По всяко от тях искът с пр.осн.чл.108 ЗС е предявен от невладеещ събственик срещу трето лице, което владее без основание. В настоящият случай въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.97, ал.1 ГПК/отм./ от невладеещ съсобственик срещу друг съсобственик, който владее целия спорен имот. Следователно налице е съвсем различна хипотеза, която е обусловила и различни правни изводи по поставения правен въпрос. Относно цитираното определение на състав на ВКС № 481/24.06.2009 г. по гр.дело № 105/09 г. на ВКС II г.о. същото попада извън обхвата на приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно тълкуването, дадено с ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос относно наличието на правен интерес при предявен установителен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за собственост върху недвижим имот от П. Я.. Доводите на касатора за наличие на тази хипотеза по чл.280,ал.1,т.3 ГПК представляват такива за неправилност на изводите на въззивния съд, с които е прието липса на правен интерес. За да обоснове наличието на посоченото основание за допустимост на касационно обжалване касаторът поддържа аргументи, че въззивният съд следва да се произнесе по същество по предявения установителен иск за собственост, съответно да се установи съсобствеността, което е от значение за изводите по приложение разпоредбите на чл.33, ал.2 ЗС, че с оглед изхода на спора по предявения главен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ съдът ще се произнесе и по евентуално предявения иск с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС. Всички доводи на жалбоподателя касаят правилността на въззивното решение в посочената част и не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос. Правилността на обжалваното решение е предмет на преценка в производството по чл.290 ГПК, а не в настоящото, в което се преценява само предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 или 3-та ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 214 от 28.07.2010 г. по в. гр. дело № 876/2009 г. на Б. окръжен съд по касационна жалба вх. № 3098/24.09.2010 г., подадена от П. М. Я. с адрес[населено място], [улица] А, чрез адв.Б. Ю..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: