О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1117
гр. С.,26.112010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 11 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1176 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата В. Е. Г. срещу решение № 571/05.05.2010 г. по в. гр.дело № 923/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 518/25.02.2009 г. по гр.дело № 7840/2007 г. на Варненския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от касаторката срещу Х. П. П. и Г. П. П. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че касаторката е собственик на реална част от недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в[населено място], обл.В., УПИ XVI – 693 по плана на селото с площ на реалната част от 180 кв.м., на осн.чл.108 от ЗС и са отхвърлени предявените от касаторката искове срещу Г. и Х. П. за осъждането им да премахнат изградените от тях в периода от 1994 г. до 2006 г. жилищна сграда, от която част със застроена площ от 50 кв.м. навлиза в имота на ищцата, представляващ УПИ XVI – 693, лятна кухня с баня и тоалетна и септична яма, изградени по източната граница на имота на ищцата по протежение на около 9 м., масивен гараж с площ от 30 кв.м., залепен до лятната кухня, стопанска постройка, изградена между гаража и западната граница на имота на ищцата, всички оградени с масивна ограда с височина 2.20 м., поставена на 8-9 м. разстояние навътре от имотната граница на описаната реална част от имота с УПИ XV-411, затрудняващи и осуетяващи пълноценното упражняване на правото й спрямо собствения й имот на осн.чл.109 от ЗС.
Касаторката излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси-1.при обективно съединяване на искова с пр.осн.чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС следва ли да се разглеждат изцяло и в пълнота и двата иска, явяват ли се двата иска независими един от друг или резултата от този по чл.108 от ЗС предопределя и крайния извод на иска по чл.109 от ЗС, 2. следва ли да се приеме неспазване на изискването за отстояние от имотната граница за пречка/ограничение/ на правата на собственост, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата Х. П. П. и Г. П. П. не са подали отговор по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба в частта й, подадена срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд в частта му по предявения иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно разпоредбите на чл.280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В процесния случай исковата претенция с пр. осн. чл. 108 ЗС касае реална част от недвижим имот от 180 кв.м., целият представляващ УПИ XVI – 693 по плана на[населено място], общ. А., В. област с площ от 560 кв.м. Според чл.69, ал. 1,т. 2 ГПК цената на иска се определя възоснова на данъчната оценка на имота. Видно от приложеното по делото Удостоверение изх. № 5100/10.12.2007 г., издадено от [община] данъчната оценка на процесния имот /л.31/ е в размер на сумата 779.50 лв. – за целия урегулиран поземлен имот. Исковата претенция касае реална част от този имот от 180 кв.м. Следователно въззивното решение по предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС е с обжалваем интерес под 1000 лв. Поради това касационната жалба в частта й относно въззивното решение на Варненския окръжен съд в частта му по предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Обжалваното решение в частта му по предявения иск с пр.осн.чл.109 от ЗС не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Прието е от въззивния съд, че касаторката В. Г. се легитимира, като собственик на имот незастроено дворно място с площ от 435 кв.м. в[населено място], представляващо парцел XVI – 410 в кв.72 по плана на селото от 1972 г. на основание покупко-продажба с н.акт № 166/14.10.92 г. в режим на СИО[населено място] Г.. С констативен нотариален акт № 180/2006 г. касаторката и съпругът й са признати за собственици по давностно владение на 125 кв.м. ид.части от УПИ XVI – 693, целият с площ от 560 кв.м. по регулационния план на селото от 1994 г., идентичен с имот XVI – 410 по предходния план.
Ответницата по иска Х. П. е собственик на дворно място от 820 кв.м., представляващо парцел XIII – 411 в кв. 72 по плана на[населено място], заедно с построената в него жилищна сграда и стопанска постройка на основание дарение от М. Г. Д., извършено с н.акт № 21/83 г., съседен на имота, собственост на ищцата. Прието е, че ответницата е призната за собственик по регулация и на 90 кв.м. празно място, което от имот пл. № 410 се придава към парцел XIII – 411 в кв.72 по плана на[населено място]. Регулационния план на селото е одобрен през 1972 г., а действащия РП е от 1994 г.
Възивният съд е приел възоснова на заключение на тричленна СТЕ, че според регулационния план на[населено място], одобрен със заповед № 8105/18.11.72 г. имотът на ищцата е пл. № 410, а този на ответниците е пл. № 411, като част от имот пл. № 410 с площ от 90 кв.м. е придадена по регулация към имот XIII-411, собственост на ответниците. Прието е, че с нот. акт № 128/05.12.83 г. ответницата по иска Х. П. е призната за собственик по регулация на 90 кв.м. празно дворно място, придаваемо от имот пл. № 410 в кв.72 по плана на[населено място] към парцел XIII-411 в кв.72 на същото село. В процесната част попадат част от съществуващите сгради – жилищна сграда, гараж, лятна кухня, стопанска постройка. Прието е, че действащия регулационен план на[населено място] е от 1994 г. и регулационната граница между двата имота е нанесена по старите имотни граници по плана от 1972 г. Съдът е направил извода, че възоснова на влязъл в сила регулационен план на[населено място] от имота, собственост на ищцата е придадена част към имота, собственост на ответниците с площ от 90 кв.м., като регулационните сметки са били уредени към момента на издаване на н.акт № 128/83 г. за собственост на недвижим имот по регулация, съответно придаваемия имот е бил зает на законно основание.
Прието е, че ищцата не е придобила на основание давностно владение процесния имот, върху част от който на ответниците е признато право на собственост към 1983 г., в която част е извършено застрояване. Според съда застрояването в придадената по регулация част от имота не засяга пълноценното упражняване на правата на ищцата върху собствения й имот. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.109 от ЗС.
Неоснователни са доводите на касаторката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.4-та на ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитието на правото, когато правните норми са непълни, неясни или противоречи, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставените правни въпроси от касаторката касаят приложното поле на чл. 108 и чл.109 от ЗС, чл. 210, ал. 1 ГПК/чл.171 ГПК/отм.//. Посочените разпоредби са ясни, пълни и непротиворечиви, и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е налице трайно установена и непротиворечива съдебна практика.
С оглед на изложеното касационно обжалване по поставените правни въпроси на въззивното решение в частта му по предявения иск с пр.осн.чл.109 ЗС не следва да се допусне по чл.280,ал.1,т. 3 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане, касационна жалба вх. № 22575/18.06.2010 г., подадена от В. Е. Г., чрез адв.Б. Д., служебен адрес[населено място], [улица]/партер/ в частта й срещу решение № 571/05.05.2010 г. по в.гр.дело № 923/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 518/25.02.2009 г. по гр.дело № 7840/2007 г. на Варненския районен съд в частта му по предявения иск от касаторката В. Е. Г. с пр.осн.чл.108 от ЗС.
Не допуска касационно обжалване на решение № 571/05.05.2010 г. по в.гр.дело № 923/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 518/25.02.2009 г. по гр.дело № 7840/2007 г. на Варненския районен съд в частта му по предявения иск от касаторката В. Е. Г. с пр.осн.чл.109 от ЗС.
Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от В. Е. Г., чрез адв.Б.Д. в посочената част подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, в останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: