Изх. №53-04-661
10.10. 2016 г.
чл. 21, ал. 2от ЗДДС, чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-04-661/09.09.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„А“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС е „Изпълнител“ по приложен договор и с предмет на дейност: консултантски услуги по управление на финансите, предоставяне на услуги по анализиране, проверка, изследване, или консултиране в областта на финансите, капиталовите пазари и икономически въпроси, свързани с дейността на търговските дружества.
Дружеството „Възложител“, по силата на сключения с „А“ ЕООД договор е дружество, регистрирано по ЗДДС и развиващо дейността си в сферата на възобновяемите енергийни източници, предлагащо собствени акции на Испански Алтернативен Пазар.
„А“ ЕООД не сключва сделки и не договаря покупко-продажба на дружествени дялове и акции.
Дейността на „А“ ЕООД се осъществява чрез собственика на дружеството, който е чуждестранно лице по смисъла на чл. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Поради разширяването на дейността на„Възложителят“, се налага „А“ ЕООД, чрез собственика си да извършва дейността си по рекламиране на акциите на „Възложителя“ с цел намиране на инвеститори на територията на повече от 2/две/ държави членки на ЕС от началото на 2017 г., а не както до сега само на територията на Р България. Акциите ще бъдат промотирани както на ДЗЛ, така и на ДНЗЛ в ЕС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Промотирането на акции от страна на „А“ ЕООД на територията на други държави членки на ЕС, влиза ли в хипотезата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и следва ли „А“ ЕООД да издава на „Възложителя“ си фактура за оказаните услуги с основание чл. 21 от ЗДДС,без да начислява ДДС?
2.При осъществяването на дейността по промотирането на акции на територията на други държави членки от ЕС, следва ли „А“ ЕООД да формира оборот за регистрация по ДДС в другите държави членки на ЕС и да се регистрира за целите на ДДС там?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Видно от определението, за да бъде една доставка облагаема за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания”.
Общият ред за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга е уреден в чл. 21 от ЗДДС. Според чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Съгласно чл. 21, ал. 2от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид изложеното, ако получателят на услугата е данъчно задължено лице, неустановено в България, се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и данък не се начислява на основание чл. 86, ал. 3 от закона. В случай, че получател на услугата е лице установено в България, то на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение е на територията на страната и за доставката на услугите следва да се начисли данък на основание чл. 82, ал. 1 от закона ако доставката е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС.
От една страна въпросите се отнасят до случаите, в които се доставят услуги до лица в други държави членки на ЕС, а от друга в запитването е посочено, че получател по доставката („Възложител“) е юридическо лице, регистрирано по ЗДДС и в Агенция по вписванията – Търговски регистър. В тази връзка следва да имате предвид, следното:
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС „Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.
„Постоянен обект“ по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Когато доставката е с място на изпълнение на територията на страната, т.е. в случаите, в които услугата се предоставя на данъчно задължено лице, установено в България или на данъчно незадължено лице от ЕС следва да имате предвид, че:
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член.
Съгласно тълкуването на Съда на ЕО, обективирано в § 23 от Решение № 435/05, “Терминът “договаряне“, съдържащ се в член 13, Б, буква г), точки 1—5 от Шеста директива, няма определение в същата директива. Съдът обаче се е произнасял в контекста на точка 5 от тази разпоредба, че това понятие има предвид дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договор във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по такива договори. Всъщност дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като една отделна посредническа дейност. В този смисъл целта на една такава дейност е да направи необходимото, за да сключат договор две страни, без преговарящият да има някакъв собствен интерес, що се отнася до съдържанието на договора (вж. в този смисъл Решение от 13 декември 2001 г. по дело CSC Financial Services, C 235/00, Recueil, стр. I 10237, точка 39). Обратно, не е дейност по договаряне, когато една от страните по договора възложи на подизпълнител част от материално-техническите действия, свързани с договора (вж. в този смисъл Решение по дело CSC Financial Services, посочено по-горе, точка 40).”
В случая, за да се приеме, че са налице “услуги по договаряне” – освободени по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, релевантен е фактът дали въпросните посреднически услуги са осигурили на лицето сключването на договор за покупко-продажба на дружествени дялове и дали за преговарящия е налице собствен интерес, произтичащ от съдържанието на договора. Предоставянето на контакти, подготовката, организирането и уреждането на срещи с потенциални клиенти, отчитането на резултатите от неуспешни преговори и обработване на данни, свързани с проучвания за основната сделка, не са довели до сключване на договори, не следва да се третират като доставки по “договаряне” и нямат характер на освободени доставки, а всяка от тях следва да бъде третирана данъчно по общите правила на закона.
Следователно, ако възнаграждението към доставчика за действията му попромотиране на ценните книжа може да се обвърже със сключването на договори за покупко-продажба на ценните книжа и от договора на доставчика с възложителя му не е налице някакъв собствен интерес за доставчика, то тези действия се третират като освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.
По втори въпрос
Следва да се има предвид, че задължението за регистрация за целите на ДДС в други държави членки е съобразно законодателството на съответната държава членка. В случай, че за извършваните от „А“ ЕООД доставки на услуги с място на изпълнение извън територията на страната данъкът е изискуем от същото, следва да се информирате за изискванията за регистрация за целите на ДДС в съответната държава членка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП СОФИЯ :
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/