О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
гр. София, 22.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 31 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 327 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Б. М. С., чрез адв. Й. Г. и адв. В. М. срещу решение от 09.07.2010 г. по гр. дело № 5593/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение по гр. дело № 5181/2008 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу П. А. П. иск с пр.осн.чл.109 ЗС да приведе в изправност хидроизолацията на покрива под надзор на лицензирана фирма за строителен надзор и иск с пр.осн.чл.80, ал.1 ЗЗД ищцата да извърши – нанасяне на речен филц на покрива, демонтаж на хидроизолация, направа на настилка с наклон към воронки, хидроизолация с битумен груд, хидроизолация с два пласта усилен воалит на газопламъчно залепване, хидроизолация с един пласт усилен воалит с посипка на газопламъчно залепване, доставка и монтаж на решетка за воронка, превод и изхвърляне на строителни отпадъци до депо „В.” при технически контрол по изпълнение на работата на обща стойност 9 950.17 лв.
Жалбоподателката поддържа основание за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси – 1.следва ли да се ангажира отговорността на Председателя на Етажната собственост, когато същият действа без надлежно овластяване, тъй като за ЕС в процесуален аспект юридическо лице не възниква, че управителят е мандатьор на самите собственици по въпросите на текущото управление на общите части, че източник на пълномощията му е решението на ОС, а рамката на пълномощията му е регламантирана към настоящия момент и от закона, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. следва ли да се ангажира отговорността на физическо лице за извършване на действия, увреждащи общата собственост, което лице към момента на увреждането има и качеството Управител на ЕС, извършени преди надлежно взето решение на ОС на ЕС по управление, както и за реда и начина на осъществяване на взетите решения и в качеството си на какъв следва да носи отговорност физическо лице с мандат на Управител на етажната собственост, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. налице ли е приложимост на чл.109 ЗС, че неправилно въззивният съд не възприел квалификация на предявения иск по чл.45 ЗЗД, че в обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за увреждане на апартамента, собственост на жалбоподателката от течове вследствие неправомерни действия на ответника, че жалбоподателката иска поправяне на вредите, които търпи чрез отстраняване на причината за тях – ремонт на покрива, увреден от ответника, че възприетото от въззивния съд относно съдържанието на законовата разпоредба, предвиждаща поправка на вредите противоречи на смисъла на законовия текст, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата П. А. П. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.109 ЗС и предявен иск с пр.осн.чл.80,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателката е собственик на апартамент № 92, находящ се в [населено място], със застроена площ от 65.05 кв.м. на [улица]на осми последен етаж в бл. № 40, вх. Г, придобит на основание договор продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 02.11.90 г. На 24.07.2006 г. е проведено събрание на живущите в бл. № 40 вх.Г по въпроса за ремонт на покрива на блока и е взето решение за събиране на сума, за осъществяване на ремонтни работи на покрива на сградата.
Прието е, че с писмен договор от 08.08.2006 г. ответникът П. П. подписал договор от името на етажните собственици с М. Н. М. за полагане, лепене и фугиране на воалит/хидроизолация/ на покрив при спазване на всички изисквания, работни чертежи, заповеди и указания от страна на възложителя, както и действащите нормативни актове за тази дейност в РБ. Към момента на подписване на договора материалът бил закупен от собствениците и качен на покрива..
Като е взел предвид показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени доказателства съдът е приел, че в жилището на ищцата към месец октомври 2008 г. след дъждове по таваните на антрето, банята и тоалетната има мокри петна, че причина за теча е нарушена хидроизолация, както и обратния наклон на покрива на жилищния блок, което налага изравнителна замазка за изграждане на наклон, осигуряващ оттичане на дъждовната вода към воронките за отвеждането от покрива.
С влязло в сила на 20.08.2007 г. решение от 30.03.2007 г. по гр.дело № 16576/2006 г. на СРС е отменено по иска с пр.осн.чл.13,ал.1 ПУРНЕС/отм./ решение на общото събрание на етажните собственици във вх.Г на бл.40 на @@9@ [населено място], взето на 24.07.2006 г.
Прието е, че жалбоподателката се позовава на неоснователно действия от ответника, изразяващо се в преместване на чакъл от съществуващата изолация на покрива и неговото натрупване, което би довело до увреждане на хидроизолацията на покрива на [жилищен адрес] в [населено място] на [улица]. Като последица от тези действия и лошо качество на изпълнение на ремонта на покрива на блока в жилището на жалбоподателката, находящо се на последния етаж имало постоянни течове. Според въззивния съд не са установени лични действия на ответника, които да доведат до увреждане на хидроизолацията на покрива на блока. Прието е, че ответникът П. е действал по извършване на процесния ремонт в качеството на домоуправител на етажната собственост, избран по надлежния ред да изпълнява тази дейност на ОС на ЕС от 14.01.2005 г. Прието е от съда, че поради течове в ЕС и в жилището на жалбоподателката се наложило възстановяване на покрива, който представлява обща част на сградата, съгласно разпоредбата на чл.38 ЗС. Строителните работи на покрива на ЕС са били извършени възоснова на взето решение от ОС на ЕС на 24.07.2006 г. и сключен рамков договор от 08.08.2006 г.
Досежно отмененото решение на Общото събрание на ЕС, взето на 24.07.2006 г., постановено с решение от 30.03.2007 г. по гр.дело № 16576/2006 г. съдът е приел, че същото не е било постановено към момента на осъществяване на ремонтните дейности, че по делото не са налице данни решението на СРС да е влязло в сила.
По доводите на жалбоподателката за лошо качество на ремонта съдът е приел, че същите са неотносими към предмета на спора, тъй като същите представляват облигационни правоотношения между изпълнителя и възложителя на ремонта на покрива на процесния блок.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с пр.осн.чл.80,ал.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като не са установени по делото валидно възникнали задължения в тежест на ответника за извършване на действия, описани в исковата молба, за които жалбоподателката да бъде овластена да ги извърши за сметка на последния. С оглед на тези съображения съдът е направил извода за неоснователност на исковата претенция.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси, поставени в п.1-ви и 2-ри от изложението. Първият правен въпрос е следва ли да се ангажира отговорността на Председателя на Етажната собственост, когато същият действа без надлежно овластяване, тъй като за ЕС в процесуален аспект юридическо лице не възниква, че управителят е мандатьор на самите собственици по въпросите на текущото управление на общите части, че източник на пълномощията му е решението на ОС, а рамката на пълномощията му е регламентирана към настоящия момент и от закона. Правният въпрос по п.2-ри е следва ли да се ангажира отговорността на физическо лице за извършване на действия, увреждащи общата собственост, което лице към момента на увреждането има и качеството Управител на ЕС, извършени преди надлежно взето решение на ОС на ЕС по управление, както и за реда и начина на осъществяване на взетите решения и в качеството си на какъв следва да носи отговорност физическо лице с мандат на Управител на етажната собственост.
Поставените правни въпроси въззивният съд не е разрешавал с обжалваното решение, тъй като се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.109 ЗС и предявен иск с пр.осн.чл.80, ал.1 ЗЗД. Всеки от посочените правни въпроси касае приложното поле на чл.45 ЗЗД, каквото в случая не е правното основание на исковата претенция. Съобразно даденото тълкуване в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1 правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В настоящият случай поставените правни въпроси не са включени в предмета на спора, нито са обусловил правните изводи на съда по делото. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване по тези въпроси, без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия правен въпрос, поставен от жалбоподателката. Доводите в този пункт от изложението са по правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите следва да се преценяват ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство, в което съдът извършва преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3-та ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правните въпроси, формулирани от жалбоподателката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 09.07.2010 г. по гр. дело № 5593/2009г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 87359/03.12.2010 г., подадена от Б. М. С., чрез адв. Й. Г. и адв. В. М., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: