5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1017
гр. София 27.10.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1142 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника М. З. Х., чрез М. на З. и х. срещу решение № 466/13.05.2010 г. по гр. дело № 149/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 57/13.1.2009 г. по гр.дело № 70/2009 г. на С. окръжен съд и е осъден касаторът да заплати на Община[населено място] сумата 16 600 лв., с която се е увеличила стойността на ПИ от 7 340 кв.м., представляващ част от имот с № 074006 в м.”К.” в землището на[населено място], [община] в резултат на извършени подобрения.
Касаторът поддържа основания за касационна отмяна по чл.281,т.1 от ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси – 1. следва ли обратният иск, предявен от Община[населено място] срещу третото лице помагач Министерство на земеделието и храните да бъде уважен при положение, че с влязло в сила решение на Чепеларският районен съд за собственик на процесния имот е обявен [фирма], че след уважаване на редавникационен иск по чл.108 от ЗС е образувано производство по обратен иск срещу трето лице помагач по делото- М. З. Х., че този иск е акцесорен, обусловен е от главния ревандикационен иск и при отхвърляне на главния иск следва да се отхвърли и иска за подобренията, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и 2. по приложното поле на чл. 74,ал.1 от ГПК и по-точно, че не се считат за подобрения незазконните строежи, извършени от недобросъвестния владелец, освен ако собственикът им не желае тяхното запазване, че в случая собственикът на имота [фирма] е изразил желание за премахване на сградите, че разноските за поддържане на сградите не са такива за поддържане на терена, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.2 от ПП на ВС № 6/27.12.74 г. по гр.д. № 9/74 г. на ВС, решение от 24.04.2008 г. по в.гр.дело № 209/2008 г. на Окръжен съд[населено място].
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК ответникът по жалбата Община[населено място], чрез адв.Е. Б. и адв. Н. С. са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение съдът е приел за основателен искът, предявен от [община] за присъждане на сумата 16 600 лв., с която се е увеличила стойността на ПИ от 7 340 кв.м., представляващ част от имот с № 074006 в м.”К.” в землището на[населено място], [община] в резултат на извършени подобрения – гръмоотводна инсталация през 1973 г., бояджийски работи през 1992 г., подмяна на част от В и К система и изградени столова през 1965 г., кухня и спални през 1970 г., спалня през 1970 г., умивалня и баня през 1970 г., тоалетна 2 бр., бунгала през 1965 г. и дървена беседка.
За да направи този извод съдът е приел, че производството по предявения иск е било образувано след разделяне на главния и обратен иск в производство, образувано пред районен съд[населено място] по предявен ревандикационен иск от [фирма][населено място] и Н. Н. К. срещу [община] за недвижим имот ПИ № 074006 с площ от 7 340 кв.м., ведно с постройки върху него – столова на един етаж със застроена площ от 117 кв.м., сграда на два етажа, състояща се от кухня и склад на първия етаж и спални на втория етаж със застроена площ от 185 кв.м., умивални на един етаж със застроена площ от 50 кв.м., спални на един етаж със застроена площ от 210 кв.м. два броя бунгала от по един етаж със застроена площ от 41 кв.м., тоалетна със застроена площ от 66 кв.м. с яма от 14 кв.м. дървена беседка от 7 кв.м., находящи се в м. „К.” в землището на[населено място], [община]. В производството по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС, предмет на гр. дело № 164/2003 г. на Районен съд[населено място] като трето лице помагач на страната на ищците е конституирано М. З. Х. Претенцията за собственост е основана на договор за замяна на недвижими имоти от 2001 г. възоснова на който М. З. Х. Г. отстъпило на ищците [фирма] и Н. Н. К. право на собственост върху недвижими имоти в общ размер от 218.483 дка земеделска земя от Държавния поземлен фонд в землището на[населено място], един от които и процесния имот, в замяна на което последните отстъпили на Д., чрез М. на з. и г. 81.102 дка земеделска земя. В хода на делото ответникът по иска [община], по настоящото дело ищец е предявил възражение, че е придобил собствеността на имота на основание придобивна давност. С влязло в сила на 05.12.2008 г. решение № 39/27.04.2005 г. по гр. дело № 164/2003 г. на Районен съд[населено място] А. е била осъдена да отстъпи и предаде владението върху процесния имот на ищците, както и да им заплати обезщетение за ползването му.
Прието е от съда, че [община] е владяла процесния имот от 1965 г. на основание заповед № 2337/01.07.1965 г., с която на ГНС[населено място] е било разрешено да устрои безвъзмездно пионерски лагер върху 9.2 ха площ от Единния пасищен фонд в м.”К.” район на Горско стопанство[населено място]. Прието е, че на основание заповедта [община] извършила строителство на процесните постройки за времето от 1965 г. до 1970 г., като са извършени и ремонтни дейности до 1996 г.
Възоснова на заключение на в.л. по назначена СТЕ е прието, че в процесния имот са извършени претендираните подобрения, като стойността им е определена по метода на възстановителната стойност, представляваща строителната стойност на сградите към момента на огледа и изготвяне на заключението по делото. Стойността е определена в размер на 16 600 лв. Според въззивния съд претендираната сума е за подобрения, които действително са били извършени от [община] на празен терен и по предназначение – за пионерски лагер.
Прието е, че ищецът [община] е недобросъвестен владелец, тъй като владението върху имота е основано на заповед № 2337 от 01.07.65 г. на К. по г. и г. п. при МС, приета за нищожна с решение № 220/30.04.2008 г. по в.гр.дело № 53/08 г. на С. окръжен съд, поради липса на компетентност.
Въззивният съд е приел, че подобренията в имота са извършени със знанието и разрешението на собственика на имота, като в тази насока е взел предвид посочената Заповед № 2337/01.07.1965 г., с която е било разрешено на ГНС А. да устрои безвъзмездно пионерски лагер върху 9.2 ха площ в м.”К.” района на Г. с.[населено място]. На основание разпоредбите на чл. 74, ал.2 от ЗС съдът е направил извода, че [община] е приравнена от закона към добросъвестния владелец и може да претендира сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения към деня на постановяване на решението.
Съдът е приел, че сградите са незаконно построени и първоначалния собственик М. З. Х. не е изявило желание да се събори застроеното, а е прехвърлило чрез замяна собствеността върху терена и подобренията на трети лица [фирма][населено място] и Н. Н. К.. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на исковата претенция.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допустимост на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос, който касае приложното поле на чл.172,ал.2 ГПК/отм./ – сега чл.219,ал.3 ГПК в сила от 01.03.2008 г. Исковата претенция, по която се е произнесъл въззивния съд на [община] е по предявен обратен иск срещу трето лице помагач М. З. Х. на страната на ищците [фирма][населено място] и Н. Н. К. от[населено място], предмет на друго производство. В последното съдът е преценил, че производството следва да се раздели в отделни дела по двата иска на осн. чл. 103, ал. 2 от ГПК/отм./, като е приел, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено. Обратният иск на [община], в качеството на ответник по главния иск с пр. осн. чл. 108 ЗС в другото производство е предявен като евентуален, ако бъде уважен първоначалния иск. Въззивният съд е разгледал обратния иск, като е взел предвид влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен първоначалния иск с пр.осн.чл.108 от ЗС. Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК съобразно даденото тълкуване в ТР № 1 по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС е налице, когато разглеждането на правния въпрос, решен в обжалваното въззивно решение и обусловил правните изводи на съда ще допринесе за промяна на създадената съдебна практика, поради неточно тълкуване или осъвременяване на тълкуването й с оглед промени в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. За да е от значение за развитие на правото следва разглеждането на правния въпрос да допринесе за създаване на съдебна практика, когато правните норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде последната осъвременена, поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. Разпоредбите на чл. 175,ал.2 от ГПК/отм./ са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, съобразно, с която се е произнесъл и въззивния съд.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 1 от ГПК по втория правен въпрос, поставен от касатора. С т.7 от Постановление № 6/27.12.74 г. по гр.дело № 9/74 г. на Пленума на ВС по приложението на чл.72 и 74 от ЗС е изразено становището, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. Прието е, че не е налице подобрение на недвижим имот с извършеното в него незаконното строителство, което подлежи на премахване или отнемане в полза на държавата, че такова изменение на имота не води до увеличаване на стойността му, ако собственикът иска премахване на направеното. Ако собственикът приема имота в застроено състояние това строителство следва да се третира като подобрение на имота, а стойността му да се определи, като се държи сметка, че е възможно премахването му. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че извършеното строителство за времето от 1965 до 1970 г. на сградите в процесния имот е със знанието на собственика на имота към момента на изграждането. Прието е също, че сградите са незаконно построени, че собственика на земята М. З. Х. не е заявило искане за премахването им, че е прехвърлило терена и подобренията върху него на [фирма] и Н. Н. К., които са приели имота в застроено състояние. Освен това смисъла на даденото тълкуване в т.7 на ПВС № 6/74 г. за незаконен строеж е в насока, че за да полежи на премахване такъв строеж то следва да е издаден съответния акт на административен орган, с който да е постановено премахване на строежа, като незаконен, данни за което по делото няма. Следователно въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с даденото разрешение в цитираното Постановление на ВС № 6/74 г. – т.7-ма.
В подкрепа на довода за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по поставения правен въпрос касаторът е цитирал решение от 24.04.2008 г. по в.гр.дело № 209/2008 г. на В. окръжен съд. Правният въпрос от значение за изхода на обжалваното решение е решаван противоречиво от съдилищата, когато е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Цитираното решение на В. окръжен съд не е влязло в сила. А дори и да се приеме, че е влязло в сила, то хипотезата, по която се е произнесъл съдът е съвсем различна от настоящата.
Като взема предвид посоченото по-горе съдът намира, че в настоящият случай не се установява наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ГПК по постановените правни въпроси от касатора на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд.
С оглед изхода на делото в полза на [община] следва да се присъди сумата 400 лв. разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 466 от 13.05.2010 г. по гр. дело № 149/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
Осъжда М. З. Х. [населено място] да заплати [община] сумата 400 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: