4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр. С. 11.04.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 371 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. Ц. К., чрез адв. З. И. срещу решение № 133/22.07.2010 г. по в.гр.дело № 176/2010 г. на Г. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 160/12.04.2010 г. по гр.дело № 1550/2010 г. на Г. районен съд. С последното е отхвърлен иска с пр. осн.чл.108 ЗС, предявен от Г. Ц. К. против К. Й. К. за предаване владението и освобождаване на приземния/сутеренен/ етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 14218.517.182.1.1 с предназначение жилище, апартамент в сграда с адрес[населено място], [улица], с площ от 88.50 кв.м., като неоснователен и е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя срещу същия ответник за заплащане на сумата 2880 лв., представляваща обезщетение за ползване на приземния/сутеренен/ етаж в жилищна сграда в[населено място], [улица] за периода 01.07.2005 г. до 01.08.2009 г. като неоснователен, както и е отхвърлено искането на жалбоподателя за признаване за установено на осн.чл.193 ГПК, че схема № 6910/11.11.2009 г. на СГКК Г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.517.182.1.1 е неистинска, като неоснователно. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК-нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси-1. противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по отношение на чл.19 ЗЗД, тъй като неправилно е възприет договор от 12.11.1991 г. между страните като предварителен, въпреки липсата на съществени елементи от неговото съдържание – не е посочено сключване на окончателен договор в нотариална форма и срок на сключването, липсва посочване кога ще бъде предадено владението на имота, че така сключения договор представлява разписка за предадени суми, че не може да послужи като основание за начало на десетгодишно давностно владение, 2. противоречие на решението на ГОС с практиката на ВКС във връзка с института на придобивната давност по чл.108 ЗС, чл.79 ЗС – цитирани са решения № 508/29.07.2003 г. на ВКС I г.о., решение № 238/11.04.2000 г. по гр.д.№ 1031/99 г. на ВКС I г.о., решение № 216/05.04.2002 г. по гр.дело № 657/2001 г. на ВКС I г.о., решение № 1161/1969 г. на ВС I г.о., решение № 2171/13.01.2004 г. по гр.дело № 2204/2002 г. на ВКС IV г.о., решение № 1023/28.10.98 г. по гр. дело № 792/97 г. на ВКС II г.о., решение № 1711/14.12.2000 г. по гр.дело № 293/2000 г. на ВКС IV г.о., решение от 16.07.2008 г. по гр.дело № 40/2008 г. на РС[населено място], решение № 31/24.04.1971 г. по гр. дело № 17/71 г. на ОСГК на ВС, решение № 755/19.03.64 г. по гр.дело № 2951/63 г. на ВС I г.о.
Ответникът по жалбата К. Й. К., чрез адв.Пл.К. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на касационната жалба, като подадена след срока за обжалване, съответно за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, съответно за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от жалбоподателя относно недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 14218.517.182.1.1 с предназначение жилище, апартамент в сграда с адрес[населено място], [улица], с площ от 88.50 кв.м. е неоснователен.
За да направи извода съдът е приел от фактическа страна, че на 12.11.1991 г. между страните по делото е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като жалбоподателят-ищец продал на К. К. най-долния етаж/сутерен/ от триетажна сграда, построена в парцел XIII-6302 в кв.19 по плана на кв.”Д. Д.” в[населено място] за сумата 25 300 лв. и извършването на допълнителни С. от и за сметка на купувача. Прието е, че уговорената цена е платена и част от строителните работи са осъществени. Според въззивния съд договорът няма вещно прехвърлителен ефект, поради това, че не е сключен в предвидената от закона форма, но от момента на сключването му ответникът по иска е установил фактическа власт върху имота и е демонстрирал намерение да го свои за себе си. Извода съдът е направил и като е преценил показанията на разпитаните по делото свидетели, според които след 11.12.1991 г. жалбоподателят не се е противопоставял на владението на сутеренния етаж, осъществявано от ответникът по иска и семейството му до 01.11.2001 г. На посочената дата ищецът предявил иск за собственост, но производството по делото е прекратено, поради оттегляне на иска, при която хипотеза придобивната давност в полза на ответника на осн.чл. 116,б.”б” ЗЗД не е прекъсната и към 11.12.2001 г. е изтекла.
В подкрепа на извода за непрекъснато, явно и несмущавано владение на процесния имот, осъществено от ответника съдът е взел предвид и сключения договор между страните по делото от 30.01.2003 г. за извършване на С. в недвижимия имот, съобразно който е отразено, че ответникът е собственик на мазе извън жилищната сграда и няма да има претенции за собственост и ползване на таван и мазе в сградата, че тези клаузи доказват, че страните по договора са със съзнанието, че ответникът е собственик на обект в жилищната сграда и поради това може да предяви претенции за собственост върху мазе и таван като общи части от сградата.
Прието е, че ответникът по иска е владял процесния имот с намерение да го свои за себе си от 11.12.1991 г. до 2009 г., когато жалбоподателят го уведомил писмено за едностранно прекратяване на договора за продажба от 11.12.1991 г.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск с пр. осн. чл. 108 ЗС. С оглед неоснователността на ревандикационния иск съдът е приел за неоснователен и иска с пр.осн.чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползването на имота от ответника, без основание за времето от 01.07.2005 г. до 01.08.2009 г.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, поставени в п.1-ви от изложението. Тези въпроси представляват доводи по правилността на обжалваното решение, за възприетата фактическа обстановка от въззивния съд, съответно за обсъждане на събраните по делото доказателства. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК жалбоподателят следва да е формулирал ясно правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, формулирани в чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалваното въззивно решение ще се извърши след като то бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство, в което се преценява само наличието на предпоставките, посочени в чл. 280, ал. 1,т. 1, 2 и т.3 ГПК при формулиран правен въпрос. Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото. При липса на такъв въпрос съдът не следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение само на това основание, без да обсъжда наличието на специалните предпоставки, визирани в т.1,2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Поради изложеното не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, формулирани в п.1-ви от изложението
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса в п.2-ри от изложението. И в тази част от изложението жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото, който да е разрешен в противоречие с цитираната практика на състави на ВС и ВКС. От доводите в изложението такъв не може да се уточни, нито да се конкретизира. Жалбоподателят се позовава на неправилност на изводите на въззивния съд за началния момент на давностното владение, упражнявано от ответника, че такъв момент е подадената данъчна декларация през 2006 г., а не сключения частен писмен договор за продажба от месец декември 1991 г., че извода за началния момент на давностното владение е необоснован, че съобразно практиката на ВС за периода от 1973 г. до 1991 г. придобивна давност не тече. Анализа на тези доводи не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, нито по т.2-ра ГПК, тъй като не е формулиран конкретен правен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на съда. С оглед на това не следва да се обсъждат и приложените към изложението решения на състави на ВС и ВКС, постановени по предявени искове с пр.осн.чл.108 ЗС, чл.19,ал.3 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Г. окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 133/22.07.2010 г. по в.гр.дело № 176/2010 г. на Г. окръжен съд по касационна жалба вх. № 3298/19.10.2010 г., подадена от Г. Ц. К. от[населено място], [улица] чрез адв.З. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: