О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1010
гр. София 08.11.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 29 септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 769 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника В. Ж. В., чрез адв. Ст. Д. срещу решение № 263 от 11.03.2011 г. по в.гр.дело № 1962/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2414 от 02.07.2010 г. по гр.дело № 5816/2009 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по делото на недвижимите имоти – апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 99.64 кв.м., заедно с избено помещение № 11, както и 17.87 % идеални части от общите части на сградата и апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица],[жилищен адрес] със застроена площ от 71.64 кв.м., ведно с избено помещение № 10 и 13.42 % идеални части от общите части на сградата, гараж на партерния етаж на сградата, находяща се в [населено място], [улица]бл.12 с площ от 17.15 кв.м. и гараж на партерния етаж на същата сграда с площ от 16.80 кв. м., придобити след реализирано право на строеж в дворното място, находяща се в [населено място],[жк], парцел * в кв.* на *-ти подрайон по плана на [населено място] при квоти по ? ид.част за всеки съделител. Поддържаното основание за неправилност на решението в обжалваната част е нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят е формулирал правния въпрос – съпружеска имуществена общност ли е имущество придобито безвъзмездно от единия съпруг по време на брака в резултат на безвъзмездно учредено право на строеж в полза на същия съпруг, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата Я. М. В. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на делбата на недвижими имоти в режим на семейна имуществена общност.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че страните по делото Я. М. В. и В. Ж. В. са бивши съпрузи – сключеният граждански брак на 29.10.89 г. е прекратен с влязло в сила на 29.11.2008 г. решение за прекратяването му, поради развод.
Прието е, че с нот.акт № */83 г. и № */83 г. родителите на жалбоподателя В. В. – Ж. В. Г. лично и като настойник на съпругата си Т. Т. Г. дарил на синовете си Т. В. и В. В. по 1/3 ид.част от дворно място, представляващо пл. №* в кв.* по плана на подрайон 14-ти на [населено място] с площ от 242 кв.м, находящо се на [улица] по 1/3 ид.част от застроената на терена жилищна сграда. С нот.акт № */94 г. родителите на жалбоподателя прехвърлили на синовете си останалата част от недвижимия имот, представляващ 1/3 ид.част от посоченото дворно място срещу задължението на приобретателите да поемат издръжката и гледането на прехвърлителите.
С нотариално заверено заявление от 20.10.94 г. Т. Ж. В. и съпругата му Д. Д. В. съсобственици на ? ид.част от дворното място отстъпили безвъзмездно на жалбоподателя В. Ж. В. правото на строеж върху същото дворно място, на основание на което да построи и стане собственик на обекти в жилищна сграда, подробно описани, от които и процесните имоти – апартамент № 8 и № 9 и два гаража.
Прието е по делото, че правото на строеж е реализирано през време на брака между страните по делото и с разрешение за ползване № 231/21.10.96 г. е разрешено ползването на жилищна сграда с офис на [улица], което е издадено на името Т. В., В. В., Г. Д., Н. Н., Н. Р., М. Н. и Ж. Н..
От правна страна е прието, че в полза на жалбоподателя В. В. е отстъпено безвъзмездно право на строеж върху описаните в заявлението по чл.56,ал.2 З./отм./ обекти, между които са и процесните апартаменти №№ 8 и 9 и два гаража. Правото на строеж е реализирано през време на брака между страните, като жилищната сграда е построена преди прекратяване на брака. Според въззивния съд процесните имоти са станали съпружеска имуществена общност, тъй като са придобити от страните по делото през време на брака им в резултат на съвместен принос. Меродавно според съда е, че имотите са придобити със средства на двамата съпрузи, като установената презумпция в чл.19,ал.3 СК/отм./ не е оборена.
При тези съображения съдът е допуснал до делба процесните два апартамента и гаража между страните по делото при равни части – по ? ид.част.
По правният въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос. Последният не е свързан с предмета на делото и поради това не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване. В случая основният материално правен въпрос е за трансформация на дарените преди брака права на жалбоподателя, в какъвто смисъл не е формулиран правен въпрос в изложението.
Дори и да се приеме, че формулирания правен въпрос е такъв по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, то същият касае приложението на чл.19 СК/отм./, както и чл.92 ЗС. За да е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК съобразно тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1 /2009 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС – т.4-та следва разглеждането на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Последният е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо основание за допускане на касационно обжалване. В настоящият случай разпоредбите на чл. 19 СК/отм./ и чл.92 ЗС са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството или обществените условия.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно на въззивното решение на Варненския окръжен съд в обжалваната част по поставения правен въпрос от жалбоподателя В. В..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 263 от 11.03.2011 г. по в.гр.дело № 1962/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2414 от 02.07.2010 г. по гр.дело № 5816/2009 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по делото на недвижимите имоти – апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 99.64 кв.м., заедно с избено помещение № 11, както и 17.87 % идеални части от общите части на сградата и апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица],[жилищен адрес] със застроена площ от 71.64 кв.м., ведно с избено помещение № 10 и 13.42 % идеални части от общите части на сградата, гараж на партерния етаж на сградата, находяща се в [населено място], [улица]бл.12 с площ от 17.15 кв.м. и гараж на партерния етаж на същата сграда с площ от 16.80 кв. м., придобити след реализирано право на строеж в дворното място, находяща се в [населено място],[жк], парцел * в кв.* на *-ти подрайон по плана на [населено място] при квоти по ? ид.част за всеки съделител по касационна жалба вх. № 13317/26.04.2011 г., подадена от В. Ж. В., чрез адв.Ст.Д., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: