О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София 22.02.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1122 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца [фирма] [населено място] против решение № 221/21.07.2011 г. по в. гр. дело № 237/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 83/06.04.2011 г. по гр. дело № 175/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставен без разглеждане предявения от жалбоподателя иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на [община], че е собственик на паркинг-автобуси – автогара, паркинг – обществен – автогара и перон покрит автогара, отразени в сметка № 207”съоръжения” на дружеството под № 41,42 и 43, построени в поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място], като недопустим и е прекратено производството по делото. Със същото решение е отхвърлен предявения от жалбоподателя против [община] иск с пр.осн.чл.55,ал.1 ЗЗД за сумата 9399. 20 лв., представляваща платено обезщетение за ползване на 4 920 кв.м. от поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място] като неоснователен.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. правото на строеж по смисъла на закона само за сгради ли може да се учредява или и за други строежи, изброени в пар.5 т.38 от ЗУТ, съответно за съоръжения на техническата инфраструктура, както и за паркинг и перон като част от обект автогара, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК, 2. закупени имущества от общината по реда на приватизационна сделка остават ли общинска собственост, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС и на въззивни съдилища.
Ответникът по жалбата [община] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен от жалбоподателя [фирма] [населено място] положителен установителен иск за собственост на „паркинг – автобуси – автогара”, „паркинг – обществен- автогара” и „перон – покрит – автогара”, част от обект автогара, отразени в сметка № 207 „съоръжения” под № 41,42 и 43, построени в ПИ № * по кадастралната карта на [населено място], както и извън него.
Предмет на въззивното решение е и предявен иск от жалбоподателя с пр. осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 9399.20 лв., представляваща платено обезщетение за ползването на 4 920 кв.м. от поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място].
Прието е от съда, че предмет на исковата претенция е установяване правото на собственост върху „паркинг – автобуси – автогара”, „паркинг – обществен – автогара” и „перон – покрит – автогара” като съоръжения, без жалбоподателя [фирма] да има претенции за дворното място, върху което са построени. Според съда правен интерес от установяване на собствеността върху съоръженията би бил обоснован, ако тези вещи са отделими от земята. Ако вещите са трайно прикрепени към нея, то правният интерес за установяване на собствеността следва да е насочен към терена, но не и към вещите, тъй като те са неотделими от него.
Съдът е приел с оглед естеството на претендираните вещи – „паркинг автобуси” „паркинг обществен” и „перон покрит” и съобразно разпоредбите на чл.110 от ЗС, че са трайно прикрепени към земята. С оглед на това е прието, че липсва правен интерес от установяване собствеността върху тях.
Прието е, че вещите паркинг и перон не представляват сгради/постройки/, поради което не може да се твърди съществуването на право на строеж по смисъла на чл.63 и сл. ЗС.
Съдът е приел, че не е налице правен интерес от търсената с иска защита с оглед естеството на вещите, а не на констатираното в АЧОС № */04.01.2001 г. Прието е съобразно отразяването в същия акт, че”покрития перон” е включен в капитала на дружеството, поради това ответника не оспорва правото на собственост на дружеството -жалбоподател и не е налице правен интерес от предявения иск.
При тези съображения съдът е направил извода, че предявеният установителен иск е процесуално недопустим и производството по делото следва да се прекрати в тази част.
Относно предявения иск с пр.осн.чл.55,ал.1 ЗЗД съдът е приел, че не е налице тази хипотеза. За да направи извода е взел предвид извършеното плащане от дружеството-жалбоподател на [община] в размер на сумата 9 399.20 лв. на основание подписан протокол от 08.01.2009 г. Прието е, че искът е неоснователен, тъй като дружеството не е установило да е собственик на недвижим имот с площ от 4 920 кв.м. върху което са построени спорните съоръжения.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос в частта на въззивното решение, с която се е произнесъл по предявения установителен иск за собственост. Правният въпрос съдът конкретизира и уточни с оглед доводите в изложението. Поставеният правен въпрос касае приложението на законови разпоредби, по които съдебната практика е оскъдна. С оглед на това същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК на въззивното решение в частта по предявения установителен иск по втория въпрос, формулиран в изложението. Същият не е обусловил правните изводи на съда по този иск. Следователно поставеният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване. С оглед на изложеното съдът не обсъжда цитираните решения на състави на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.55,ал.1 ЗЗД. В изложението жалбоподателя не е поставил правен въпрос, който да касае въззивното решение в тази част, нито е посочил предпоставките, при наличие на които е разрешен същият. А за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в тази част жалбоподателя следва ясно и точно да е формулирал правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по предявения иск с пр.осн.чл.55 ЗЗД. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1, т.2 или 3-та от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 221/21.07.2011 г. по в.гр.дело № 237/2011 г. на Апелативен съд [населено място] в частта, с която е потвърдено решение № 83/06.04.2011 г. по гр.дело № 175/2010 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от [фирма] [населено място], пл.”А.” ет.4, против [община] иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на [община], че е собственик на паркинг-автобуси-автогара, паркинг – обществен – автогара, и перон покрит автогара, отразени в сметка № 207, „съоръжения” на дружеството под № 41,42 и 43, построени в поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място], както и извън него като недопустим и е прекратено производството по делото в тази част.
Не допуска касационно обжалване на решение № 221/21.07.2011 г. по в.гр.дело № 237/2011 г. на Апелативен съд [населено място] в частта, с която е потвърдено решение № 83/06.04.2011 г. по гр.дело № 175/2010 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] [населено място] против [община] иск с пр.осн.чл.55,ал.1 ЗЗД за сумата 9 399.20 лв., представляваща платено обезщетение за ползване на 4 920 кв.м. от поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място], като неоснователен и недоказан.
Указва на жалбоподателя [фирма] [населено място] да внесе сумата 482.63 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество в посочената й част в едноседмичен срок от съобщението и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието, касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението. След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Втора гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: