6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
София,02.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 316 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
З. С. П. от[населено място] обжалва решението на С. окръжен съд,постановено на 04.01.2007г. по гр.д.№820/2005г. и поправено с решение №802/16.12.2008г. по същото дело в частта,с която решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено,че декларация вх.№3033 от 27.11.1973г.,подписана от П. С. П. е неистински документ е обезсилено и производството в тази част е прекратено, в частта,с която решението на първоинстанционния съд,с което Т. П. П. и М. П. С. са осъдени да му предадат владението върху нива,находяща се извън строителните граници на[населено място] в м.Д. с. с площ от 2050кв.м. и нива, находяща се в същата местност с площ от 1000кв.м. в частта,с която са отменени н.а.№127,том І,н.д.№450/1998г.; н.а.№91,том ІІ,н.д.№825/1993г. и н.а.№133,том ІІ,н.д.№963/1993г. и трите на нотариус при РС-С. за частта от имотите извън оцветената в червено част от комбинираната скица с площ от 1564кв.м. е отменено и вместо това предявеният от него ревандикационен иск както и исковете за отмяна на нотариалните актове за частите извън оцветената с червено част с площ от 1564кв.м. е отхвърлен, както и в частта,с която решението на първоинстанционния съд,с което П. С. П. е осъден да му предаде владението върху нива в м.Д. слог от 1000кв.м. и нива от 2050кв.м. в същата местност е отменено в частта на имотите извън оцветената в червено част с площ от 1564кв.м.,заключена между точките АБВГДА и вместо това предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Моли решението да бъде отменено в тези части.
Със самостоятелна касационна жалба П. С. В. обжалва решението на С. окръжен съд,постановено по гр.д.№820/2005г. в частта,с която решението на първоинстанционния съд,с което е осъден да предаде на З. С. П. частта от имотите, оцветена в червено по комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза по букви АБВГДЕ с площ от 1564кв.м. и са отменени н.а.№127,т.І,н.д.№450/1998г.; н.а.№91,том ІІ,н.д.№825/1993г. и н.а.№133,том ІІ,н.д.№963/1993г. на нотариуси при РС-С. са отменени, е оставено в сила. Моли решението да бъде отменено в тази част.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговарят на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е иск за предаване владението върху недвижим имот по реда на чл.108 ЗС.
С обжалваното решение,постановено на 04.01.2007г. по гр.д.№ 820/2005г. и поправено с решение №802/16.12.2008г. по същото дело, С. окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта,с която е признато за установено между З. С. П.,П. С. П., Т. П. П. и М. П. С.,че декларация вх.№3033 от 27.11.1973г.,подписана от П. С. П. е неистински документ и производството в тази част е прекратено. Решението на първоинстанционния съд е отменено в частта,с която Т. П. П. и М. П. С. са осъдени да предадат на З. С. П. владението върху нива,находяща се в строителните граници в землището на[населено място],в м.Д. с. с площ от 2050кв.м. и нива,находяща се в същата местност с площ от 1000кв.м. и в частта,с която П. С. П. е осъден да предаде на З. С. П. владението върху нива от 2050кв.м. в м.Д. с. и нива от 1000кв.м. в м.Д. с.,землището на[населено място],в частта на имотите извън оцветената в червено част с площ от 1564кв.м.,заключена между точките АБВГДА от комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от решението и в частта,с която са отменени н.а.№127,том І,н.д.№450/1998г.; н.а.№91,том ІІ,н.д.№825/1993г. и н.а.№133,том ІІ,н.д.№963/1993г. и трите на нотариус при РС-С. за частта от имотите извън оцветената в червено част от комбинираната скица с площ от 1564кв.м. и вместо това е отхвърлил предявения от З. С. П. против П. С. П. ревандикационен иск за предаване владението върху имотите в частта извън оцветената в червено част с площ от 1564кв.м.,заключена между точките АБВГДА по комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза,както и исковете за отмяна на нотариалните актове за частите извън оцветената с червено част с площ от 1564кв.м. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила в частта,с която П. С. П. е осъден да предаде на З. С. П. частта от имотите,оцветена в червено по комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза по букви АБВГДА с площ от 1564кв.м. и са отменени н.а.№127,том І,н.д.№450/1998г.; н.а.№91,том ІІ, н.д.№825/1993г. и н.а.№133,том ІІ,н.д.№963/1993г. за тези части.
Прието е,с публично завещание №11 от 17.05.1947г. и н.а.№48 от 27.12.1955г. С. П. З.,З. С. П. и Ц. С. П. са придобили право на собственост при равни права между тях върху нива в землището на[населено място],м.”Д. с.”-Т. нива,с площ от 10.100 дка. С. П. З. е починал през 1985г. и като наследници по закон е оставил преживяла съпруга Ц. П. З. и синове З. С. П. и П. С. П.. Със спогодба от 01.07.1999г. по гр.д.№133/98г. на С. районен съд съсобствеността между наследниците на С. П. З. е прекратена по отношение на наследствените земеделски земи като З. П. е получил в изключителна собственост имот №035045-пасище от 2.500 дка,а Ц. З. и П. П. са получили югоизточната реално обособена част от 4.020 дка,очертани в син цвят-нов имот №035044Б и северозападната реално обособена част от 2.009дка,очертана в червен цвят-нов имот №035044А по скицата на в.л.М.. Процесните имоти са част от имотите, предмет на делбата и са идентични с част от имота,описан в публичното завещание от 1947г. Тъй като страните не спорят,че имотите, предмет на делба по гр.д.№133/1998г. са били собственост на общия наследодател С. П. З.,съдът е приел,че съдебната спогодба легитимира З. П. като собственик на тази част от имотите с площ от 1564кв.м.,която е заключена между точките АБВГДА от комбинираната скица към тройната експертиза,която част е идентична с имот №035045.
Доводите на З. П. за придобиване на имотите по давност са приети за неоснователни,тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели не е установено непрекъснато,явно и безспорно владение именно върху процесните имоти. Възражението на П. П.,че е придобил имотите по давност е прието за неоснователно,тъй като не е установено осъществяването на това придобивно основание. Прието е също така,че при подписването на съдебната спогодба през 1999г. П. С. П. се е съгласил имот №035045 да бъде поставен в дял на З. П. и в този смисъл не е считал този имот за свой,а от 1999г. до настоящия момент не е изтекъл законоустановеният срок по чл.79 ЗС. Освен това е прието,че не са събрани и доказателства П. П. да е владял процесните имоти в изискуемия от закона срок явно,спокойно и непрекъснато,а липсват и доказателства за идентичност между процесните имоти и тези по писмените доказателства-декларация на П. П. и решение на ОНС-С.,издадено за жалбоподателя през 1983г.
В частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд,с което Т. П. П. и М. П. С. са осъдени да предадат на З. С. П. процесните имоти,обжалваното решение е валидно,но процесуално недопустимо.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е било обжалвано само от П. С. П. и З. С. П.. Ответниците по предявения иск Т. П. П. и М. П. С. не са подали въззивна жалба и тъй като с оглед естеството на спорното право същите нямат качеството задължителни необходими другари на жалбоподателя П. С. П.,въззивният съд не е разполагал с правомощието да отмени решението на първоинстанционния съд и по отношение на тях. В тази част постановеното от С. окръжен съд решение следва да бъде обезсилено.
В частта,с която предявеният от З. С. П. срещу П. С. П. ревандикационен иск е уважен,както и в частта,с която е отхвърлено искането за отмяна на н.а.№127,том І,н.д.№450/1998г. обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
След като по делото е установено,че с влязло в сила решение №243, постановено на 07.01.1999г. по гр.д.№133/1998г. на С. районен съд между З. С. П.,П. С. П. и Ц. П. З. е допусната делба на пасище-мера от 6.029дка в землището на[населено място] и на пасище-мера от 2.5 дка в същото землище,след което между съделителите е постигната съдебна спогодба, съгласно която в дял на З. С. П. е поставен имот №035045 с площ от 2.500дка,част от който е идентична с процесните имоти,правилно въззивният съд е приел,че по отношение на участвуващия в производството като съделител П. С. П. съдебната спогодба легитимира З. С. П. като собственик на този имот.
Неоснователно е оплакването на П. С. П.,че съдът не е отчел обстоятелството,че този имот е възстановен само на него с решение на ПК-С.. Това обстоятелство е отчетено и неговото правно значение е преценено от съда по реда на чл.188 ГПК/отм./,но правилно е прието,че влязлото в сила решение,постановено по гр.д.№133/1998г. обвързва както З. С. П.,така и П. С. П. досежно принадлежността на правото на собственост върху имотите,предмет на делбата. Възраженията си за липсата на съсобственост,вкл. и за правните последици на постановеното от ПК-С. решение за възстановяване на собствеността П. С. П. е следвало да наведе в делбеното производство,тъй като с влизане на решението по допускане на делбата в сила всички негови възражения за принадлежността на правото на собственост върху имотите,предмет на делбата,се преклудират и не могат да бъдат разглеждани в последващ спор за собственост между същите страни.
Правилен е и крайният извод на въззивния съд,че съставеният на 07.07.1998г. н.а.№127,обективиращ договор за дарение на недвижим имот, не следва да бъде отменян по реда на чл.431,ал.2 ГПК/отм./,като съображенията за това са следните:
Н. акт,обективиращ сключване на договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот не може да бъде отменен по реда на чл.431,ал.2 ГПК/отм./,ако не е прогласена недействителността на самия договор. В случая подобно прогласяване не е налице,поради което предпоставките за отмяна на нотариалния акт не са налице.
В частта,с която предявеният от З. С. П. против П. С. П. ревандикационен иск е отхвърлен,като е отхвърлено и искането за отмяна на н.а.№91,том ІІ,н.д.№825/1993г. и н.а.№133,том ІІ, н.д.№963/1993г.,както и в частта,с която е обезсилено решението на първоинстанциония съд,с което е признато за установено,че декларация вх.№3033 от 27.11.1973г.,подписана от П. С. П. е неистински документ и в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което на основание чл.431,ал.2 ГПК/отм./ е отменен н.а.№127,том І,н.д.№450/1998г. за частта от имота извън очертаната в червено и обозначена по букви АБВГДА по скицата на експертизата,обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Основателно е оплакването на касатора З. С. П. за допуснати съществени процесуални нарушения при извършената от въззивния съд преценка на доказателствата /чл.188 ГПК/отм./.
На първо място следва да се отбележи,че при липса на спор между страните за предмета на делото с оглед неговото местонахождение и идентичност с имота,за който всяка една от тях се позовава на изтекла в своя полза придобивна давност и за относимостта на показанията на разпитаните по делото свидетели към същия,неправилно въззивният съд е приел,че твърденията на страните за упражнявана фактическа власт върху процесните имоти са останали недоказани по причина,че свидетелите не индивидуализират имотите по граници и площ,нито установяват продължило в законоустановения срок непрекъснато,явно и безспорно владение,доколкото изобщо не сочат период за същото.
Посочването на точни граници на имотите от свидетелите е необходимо когато между страните съществува спор дали фактическата власт както от страна на ищеца,така и от страна на ответника е била упражнявана върху един и същи имот. В случая обаче страните претендират да са владяли различни части от имот,собственост на общия наследодател С. П.,за установяване на което обстоятелство са ангажирали и гласни доказателства. За индивидуализиране на владяната част от имота следователно е достатъчно и посочване от страна на свидетелите в коя част от имота,притежаван от наследодателя, фактическата власт е била упражнявана от ищеца,а в коя от ответника. Спорът между страните се свежда до възможността чрез упражняване на фактическа власт след смъртта на общия наследодател,който е притежавал имота в съсобственост с предявилото иска лице,правото на собственост да бъде придобито по давност от П. С. П.,който има само качеството наследник без между всички наследници по закон на С. П. да е била извършвана делба. Т.е. страните спорят не досежно факта на упражнявано владение,а досежно неговите правни последици,вкл. с оглед момента на установяване на фактическата власт върху част от имота от страна на П. С. П.,възможността да придобие права върху тази част при действието на ЗСГ/отм./,при което следва да бъде извършена преценка и на възможността същият да декларира имота като свой през 1973г.,придобит по дарение и давност,т.е. приживе на общия наследодател и при липсата на данни за извършено в негова полза разпореждане,както и за значението на решение №VІІІ-419/30.05.1983г. на ОбНС-С.. Тези факти и обстоятелства не са преценени от въззивния съд.
Не е преценено правилно и значението на съставеното през 1947г. публично завещание,по силата на което З. С. П. е придобил право на собственост върху идеална част от описания в него недвижим имот и установената въз основа на това завещание самостоятелна фактическа власт върху част от имота още приживе на наследодателя С. П. З. по общо съгласие на съсобствениците.
Допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения са довели до неправилност на изводите на съда досежно възможността за придобиване,а оттам и досежно принадлежността на правото на собственост върху процесните недвижими имоти,поради което в тази част по реда на чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за упражняване на фактическата власт върху процесните имоти както преди смъртта на С. П. З.,така и след неговата смърт,вкл. за основанието и за намерението,с което тази фактическа власт е била упражнявана,да бъдат преценени в тяхната съвкупност, показанията на разпитаните по делото свидетели да се преценят само в рамките на повдигнатия пред съда правен спор и да се извърши преценка за възможността към 21.05.1993г. /датата на съставяне на н.а.№91,том ІІ,н.д.№825/1993г./ да бъде придобито по давност право на собственост върху недвижим имот в землището на[населено място].
Решението на въззивния съд следва да бъде отменено и в частта,с която е отхвърлено искането за отмяна на н.а.№91/21.05.1993г.,том ІІ, н.д.№825/1993г. и н.а.№133/23.07.1993г.,том ІІ,н.д.№963/1993г., тъй като отмяната на констативните нотариални актове представлява последица от уважаването,респ. отхвърлянето на ревандикационния иск по смисъла на чл.431,ал.2 ГПК/отм./.
В частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отменен н.а.№127,том І,н.д.№450/1998г. за част от имота решението на въззивния съд следва да бъде отменено като неправилно по вече изложените съображения,а именно по причина,че недействителността на обективираната в този нотариален акт сделка не е била прогласена,и вместо това искането бъде отхвърлено като неоснователно.
Неправилен е и изводът на въззивния съд,че страната,която е представила едно писмено доказателство не може да го оспори по реда на чл.154 ГПК/отм./.
Когато един документ е посочен в представено по делото писмено доказателство като основание за неговото издаване или е бил представен при съставяне на констативен нотариален акт за признаване принадлежността на право на собственост върху недвижим имот или е послужил за издаване на документ,имащ значение за осъществяването на поддържаното от една от спорещите страни правно основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот,но не е представен като доказателство по делото,страната,която оспорва осъществяването на отразеното в констативния нотариален акт придобивно основание може да представи като доказателство посочения в акта документ,респ. документа,предхождащ издаването му и обуславящ осъществяването на поддържаното от противната страна придобивно основание и да оспори същия по реда на чл.154 ГПК/отм./,тъй като само по този ред би могла да опровергае автентичността или истинността на съдържанието на този документ,а оттам и да докаже правоизключващото си възражение.
В случая в съставения на 21.05.1993г. констативен нотариален акт №91 е посочено,че при съставянето му е представено решение №VІІІ-419 от 30.05.1983г. на ОбНС-гр.С.,основано на подадена от П. С. П. декларация,като З. С. П. е оспорил осъществяването на посоченото в акта придобивно основание. Неправилен е следователно изводът на въззивния съд, че след като П. С. П. не е представил въпреки направеното искане посочената декларация, то и З. С. П. не разполага с процесуалната възможност,представяйки тази декларация,да я оспори. В частта,с която решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено,че декларацията от 27.11.1973г. е неистински документ е обезсилено и производството по делото е прекратено решението на въззивния съд следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 04.01.2007г. по гр.д.№820/2005г. и поправено с решение №802/16.12.2008г. по същото дело в частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд,с което Т. П. П. и М. П. С. са осъдени да предадат на З. С. П. владението върху недвижимите имоти,находящи се в землището на[населено място], С. област,а именно:1.селскостопански имот-нива,находяща се извън строителните граници на населеното място в м. ”Д. с.” с площ от 2050кв.м.,при съседи:изток и север-път,запад-П. С. П. и юг-наследници на С. П.;2.нива с площ от 1000кв.м.,при съседи:изток-П. С. П.,запад-К. К. и Ж. В.,север-път и юг-наследници на С. П..
ОТМЕНЯ въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 04.01.2007г. по гр.д.№820/2005г. и поправено с решение №802/16.12.2008г. по същото дело в частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд,с което П. С. П. е осъден да предаде на З. С. П. владението върху находящите се в землището на[населено място] недвижими имоти: 1.селскостопански имот-нива, находяща се извън строителните граници на населеното място в м. ”Д. с.” с площ от 2050кв.м.,при съседи:изток и север-път,запад-П. С. П. и юг-наследници на С. П.;2.нива с площ от 1000кв.м.,при съседи:изток-П. С. П.,запад-К. К. и Ж. В.,север-път и юг-наследници на С. П. в частта на имотите извън оцветената в червено част с площ от 1564кв.м.,заключена между точките АБВГДА от комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза,приета по делото и приподписана от съдебния състав като неразделна част от съдебното решение и са отменени н.а.№91,том ІІ,н.д.№825/1993г. и №133,том ІІ,н.д.№963/1993г.на нотариуси при РС-С. за частите от имотите извън оцветената в червено част с площ от 1564кв.м.,заключена между точките АБВГДА от комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза,приета по делото,приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от решението и вместо това предявеният от З. С. П. иск за предаване владението върху тази част от имотите,както и искането за отмяна на н.а.№91,том ІІ,н.д.№8265/1993г. и н.а.№133,том ІІ, н.д.№963/1993г. са отхвърлени, както и в частта,с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено между З. С. П.,П. С. П.,Т. П. П. и М. П. С.,че декларация вх.№3033 от 27.11.1973г.,подписана от П. С. П. е неистински документ и производството по делото в тази му част е прекратено и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази части.
ОТМЕНЯ въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 04.01.2007г. по гр.д.№820/2005г. и поправено с решение №802/16.12.2008г. по същото дело в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което н.а.№127,том І, н.д.№450/1998г. на нотариус при РС-С. е отменен по реда на чл.431,ал.2 ГПК/отм./ за частта от имотите,оцветена в червено,с площ от 1564кв.м.,заключена между точките АБВГДА от комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза,приета по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на З. С. П. за отмяна по реда на чл.431,ал.2 ГПК/отм./ на н.а.№127,том І,н.д.№450/1998г. на нотариус при РС-С. за частта от имотите,оцветена в червено,с площ от 1564кв.м.,заключена между точките АБВГДА от комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза,приета по делото и представляваща неразделна част от решението.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 04.01.2007г. по гр.д.№820/2005г. и поправено с решение №802/16.12.2008г. по същото дело в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което П. С. П. е осъден да предаде на З. С. П. владението върху частите от находящите се в землището на[населено място] недвижими имоти: 1.селскостопански имот-нива,находяща се извън строителните граници на населеното място в м. ”Д. с.” с площ от 2050кв.м.,при съседи:изток и север-път,запад-П. С. П. и юг-наследници на С. П.; 2.нива с площ от 1000кв.м.,при съседи:изток-П. С. П.,запад-К. К. и Ж. В.,север-път и юг-наследници на С. П. в частта на имотите оцветена в червено, с площ от 1564кв.м., заключена между точките АБВГДА от комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза,приета по делото и приподписана от съдебния състав като неразделна част от съдебното решение и са отменени н.а.№91,том ІІ,н.д.№825/1993г. и №133,том ІІ,н.д.№963/1993г.на нотариуси при РС-С. за частта от имотите оцветена в червено, с площ от 1564кв.м.,заключена между точките АБВГДА от комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза,приета по делото, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от решението,както и в частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд,с което е отменен н.а.№127,том І,н.д.№450/1998г. на нотариус при РС-С. за частите от имотите,извън оцветената в червено част с площ от 1564кв.м.,заключена между точките АБВГДА от комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза и вместо това искането за отмяна на н.а.№127,том І, н.д.№ 450/1998г. е отхвърлено.
Председател:
Членове:
`