5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр. София 08.03.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 11 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1179 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците А. Ю. А., Ф. Ю. Х., И. Ю. А., Х. Ю. А., Н. Ю. А.,Х. И. Н., С. И. Ю., А. И. А., чрез адв.М. Т. срещу решение № 517/23.04.2010 г. по в.гр.дело 377/09 г. на В. окръжен съд, с което е отменено решение № 137/22.05.2008 г. по гр.дело № 92/2005 г. на П. районен съд и е признато за установено по отношение на ищците Н. И. Н. и Х. М. Н., че ответниците-касатори не са собственици на дворно място с площ от 600 кв.м., представляващо им. пл. № 434, за който е отреден парцел XIX в кв.31 по регулационния план на[населено място] от 1962 г. идентичен с имот № 499 по кадастралния план на селото от 2005 г., [община], В. област, поради липса на идентичност с имот № 031017 с площ от 3.753 дка, находящ се в м.”К. б.” в землището на[населено място], възстановен на общия наследодател на ответниците с решение на ПК Д. № 55/15.10.97 г., съобразно отразеното с червен цвят на скицата на вещото лице Д.Й., неразделна част от решението. Касаторите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закони съществени нарушен5ия на процесуалните правила. В жалбата са наведени и съображения за недопустимост на въззивното решение.
В изложението касаторите са формулирали правните въпроси – 1.за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск при липса на наведени твърдения за упражнявано от ищците владение върху спорния имот, касаещо активната им процесуална легитимация и липса на твърдения с какви действия ответниците, които са се разпоредили с притежаваното от тях право на собственост години преди завеждане на установителния иск смущават претендираното от ищците ограничено вещно право, решен в противоречие с пракитката на съдилищата – определение № 1730/08.11.99 г. по г.дело № 421/99 г. на ВКС IV г.о., решение № 99/16.06.2009 г. по г.дело № 6443/07 г. на ВКС I г.о., решение № 778/3.03.2009 г. по гр.-дело № 1900/08 г. на ВКС I г.о., решение № 1270/03.02.09 г. по гр.дело № 4601/08 г. на ВКС I. г.о., 2. че въззивният съд в нарушение разпоредбите на чл.220,ал.1 ГПК/отм./ не е зачел задължителната за него сила на влязлото в сила съдебно решение от 30.03.2001 г. по гр.дело № 18/2001 г. на П. районен съд, с което [община] е осъдена да предаде на ответниците по делото владението на недвижим имот, находящ се в[населено място], дворно място от 3300 кв.м., представляващо имот пл. № 434, за който са отредени четири парцела в кв.31 по плана на селото, включително и парцел XIX, че източник на силата на пресъдено нещо е само диспозитива на решението, но не и мотивите, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.18 от ТР № 1/2000 г. на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. Ю. А., чрез особения представител адв.Бл.Г. от[населено място] в писмен отговор е изразил становище по същество за частична основателност на касационната жалба.
Останалите ответници по жалбата Н. И. Н. и Х. М. Н. не са изразили становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел за основателен предявения отрицателен установителен иск за собственост на недвижимия имот дворно място от 600 кв.м., представляващо имот пл. № 434, за който е отреден парцел XIX в кв.31 по регулационния план на[населено място] от 1962 г., идентичен с имот № 499 по кадастралния план на същото село от 2005 г., поради липса на идентичност с имот пл. № 031017 с площ от 3.753 дка, находящ се в м.”К. б.” в землището на[населено място], възстановен на общия наследодател на ответниците с решение на ПК Д. № 55/15.10.97 г., така както е посочено в червен цвят на скицата на в. л. Д. Й., приложена на л. 98 от въззивното дело.
Прието е, че в полза на ищците Н. Н. и Х. Н. с договор от 23.10.90 г. е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, представляващо парцел № XIX в кв. 31 по плана на[населено място] с площ от 610 кв.м. срещу определена цена и срок на строителството 5 години от сключване на договора. В полза на ищците е издадено и строително разрешение № 5/17.03.94 г. за изграждане на едноетажна жилищна сграда.
Със заповед № АС 1-7703/31//22.01.2004 г. на Областния управител на Област В. на осн.пар.42 от ПЗР на ЗОС процесния имот е отписан от актовите книги за държавна собственост. С акт за ОС № 607/03.02.2004 г. на [община] е актуван имота като частна общинска собственост с отразяване, че процесния имот съгласно сключения договор е отстъпено право на строеж на ищеца Н. и строителството е реализирано.
Прието е, че с решение на ПК Д. № 55/15.10.97 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Ю. А. Х. върху имот представляващ нива с площ от 3 750 кв.м. находящ се в м.”К. Б.” и представляващ имот № 031017 по картата на землището.
С решение № 54143/25.07.2001 г. на ПК е възстановено правото на собственост на наследници на Ю. Х. върху имот пасище с площ от 4 500 кв.м., представляващ имот № 036000 в м.”К. Я.”.
С решение от 30.03.2001 г. по гр.дело № 18/2001 г. на П. районен съд е уважен предявен иск с пр.осн. чл.08 от ЗС от ответниците в качеството на наследници на Ю. А. Х. против [община]. С решението е прието, че възстановения имот с решение № 55/15.10.97 г. на ПК Д. № 031017 е идентичен с имот пл.№ 434 с обща площ от 3 300 кв.м., находящ се в кв.31 по плана на селото и за който са отредени парцели № XVII, XVIII, XIX и XX. Възоснова на договор за покупко-продажба от 28.06.2002 г., извършен с нот.акт № 157/2002 г. ответниците прехвърлили собствеността на Ю. А. Ю. върху дворно място с площ от 3 753 кв.м., съставляващо ПИ № 434 в кв.31 и включващ ПИ № XVII, XVIII, XIX и XX.
Съобразно изслушаната СТЕ имот № 031017 не е включван в регулационния план на[населено място]. Процесния имот УПИ № XIX в кв.31 по плана на селото е идентичен с имот № 499 по действащия кадастрален план от 2005 г. Прието е, че процесния имот № 499 не е идентичен с имот № 031017, възстановен на ответниците с решение № 55/15.0.97 г. на ПК Д., нито е идентичен с имот № 036006, възстановен с решение № 54143/25.07.2001 г. съобразно заключението на вещото лице процесния имот № 499 се ситуира в имот 434 в кв.31 по КП от 1962 г.
От правна страна е прието наличие на правен интерес за ищците от предявения отрицателен установителен иск срещу ищците, тъй като влязлото в сила съдебно решение по гр.дело № 18/2001 г. на П. районен съд, по което ищците не са били страни и с което е уважен предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС за процесния имот е обстоятелство смущаващо упражняване на учреденото право на строеж на ищеца върху процесния имот.
Прието е, че постановено решение по гр.дело № 18/2001 г. на П. не обвързва ищците, тъй като същите не са били страни по него.
Възоснова на изслушаната СТЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че нито един от двата имота, възстановени на общия наследодател на ответниците по реда на ЗСПЗЗ не е идентичен с процесния имот, върху който е предоставено ограничено вещно право на строеж в полза на ищците.При тези съображения съдът е приел предявения отрицателен установителен иск за основателен.
По правните въпроси:
Процесуално правния въпрос, който поставят жалбоподателите е за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск при липса на твърдения за упражнявано от ищците владение върху спорния имот, касаещо активната им процесуална легитимация и липса на твърдения с какви действия ответниците, които са се разпоредили с притежаваното от тях право на собственост години преди предявяване на установителния иск смущават претендираното от ищците ограничено вещно право не е разрешен в противоречие с цитираните решения на състави на ВКС. С решение № 99/16.06.2009 г. по гр.дело № 6443/07 г. на ВКС I г.о. по предявен отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот е застъпено становището, че лицата с възстановено право на собственост имат правен интерес да предявят отрицателен установителен иск, за да получат съдебна защита на признатите им с решението на ОСЗ права и от тяхната преценка зависи в какъв обем да потърсят исковата защита – дали с положителен или отрицателен установителен иск, като при последния търсената защита е с по-малък обем. С решение № 778/13.10.2009 г. по гр.дело № 1900/2008 г. на ВКС I г.о. по предявен иск за установяване по отношение на С. община, че ищците имат самостоятелно субективно право да бъдат настанени като наематели в общинско жилище съдът е приел, че не е компетентен да се произнася по въпроса налице ли са юридическите факти, които пораждат претендираното от ищците право, тъй като установяването по съдебен ред на предпоставките за възникване на това правоотношение е недопустимо. Прието е, че установителният иск по чл. 97,ал.1 ГПК/отм./ – положителен или отрицателен е допустим само при наличие на интерес от търсената с иска защита. Застъпено е становището, че когато искът не е предявен като средство да се установи съществуването на едно правоотношение, а да се обуслови неговото възникване същият е недопустим. С решение № 1270/03.02.2009 г. по гр.дело № 4601/08 г. на ВКС I. г.о. е прието, че при твърдения в исковата молба, че ищецът владее имота, предмет на спора то защитата на спорното материално право е допустима с установителен иск за собственост – положителен или отрицателен съобразно преценката на ищеца за вида на иска. Правният въпрос въззивния съд е решил в съответствие с даденото разрешение в цитираните решения на състави на ВКС. Наличието на правен интерес за ищците, като лица в полза на които е учредено право на строеж върху процесния имот, като строителството на жилищна сграда е реализирано съдът е обосновал с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 18/2001 г. на П. районен съд, по което ищците не са страни и с което в полза на ответниците е уважен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС върху имот № 434 с площ от 3300 кв.м., включващ и процесния имот УПИ XIX в кв.31 по плана на[населено място]. Следователно правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с цитираната практика на състави на ВКС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос. За да се установи хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК съгласно даденото тълкуване в ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.2-ра следва правният въпрос, от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на ВС и ВКС при действието на ЗСВ от 1994 г., тълкувателните постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на ГК и /или ТК на ВКС, или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Поставеният въпрос от жалбоподателите е дали силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр. дело № 18/2001 г. на П. районен съд се разпростира и по отношение на ищците – т.е. за субективните предели на силата на пресъдено нещо. Въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо по посоченото съдебно решение не обвързва ищците, тъй като същите не са страни по делото. Изводът не е в противоречие с т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Според т.18 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Цитираната задължителна практика на ВКС касае обективните предели на силата на пресъдено нещо. Тези предели са спорното материално право, по което съдът се е произнесъл с решението си, като го е потвърдил или отрекъл. А субективните предели на СПН очертават кръга от лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят че съдебно отреченото право съществува и са длъжни да съобразят поведението си с установеното от съда правно положение. Това са адресатите на силата на пресъдено нещо – тези лица са обвързани от нея. Правилото е, че СПН важи само между страните по делото – чл.220,ал.1 ГПК/отм./. В случая ищците не са участвали като страни по гр.дело № 18/2001 г. на П. районен съд, поради което, както се посочи съдът е приел, че СПН на влязлото в сила решение не се разпростира спрямо тях. По делото не са налице и данни ищците да са сред изключенията, предвидени в закона, при които СПН обвързва и третите лица, което също е съобразено от съда.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставения правен въпрос.
В заключение не са налице основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2-ра ГПК по правните въпроси, формулирани от жалбоподателите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 517 от 23.04.2010 г. по в. гр. дело № 377/2009 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: