О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр. София 24.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 08 декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1187 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [община] срещу решение от 15.07.2011 г. по в. гр. дело № 270/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 138/10.03.2011 г., постановено по гр.дело № 3066/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е осъдена [община] да предаде на О. у. на О. С. З. като представител на Д. по п. на М. на р. р. и б. владението на недвижимите имоти – апартамент № 81, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 86.03 кв.м., апартамент № 74, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.1 със застроена площ от 69.58 кв.м., апартамент № 36, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 72.72 кв.м. и апартамент № 26, находящ се в [населено място], [улица], № 14, вх.Б, ет.1 със застроена площ от 44.91 кв.м. и са обявени акт за частна общинска собственост № */06.07.2010 г., с който е актуван апартамент № 26, акт за частна общинска собственост № */06.07.2010 г., с който е актуван апартамент № 74, акт за частна общинска собственост № */06.07.2010 г., с който е актуван апартамент № 36 и акт за частна общинска собственост № */06.07.2010 г., с който е актуван апартамент № 81 за неистински.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуални правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси:1. по приложението на чл.154,ал.1 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирани са решения на състави на ВКС и определения по чл.288 ГПК, 2. при действието на чл.18 ЗЗД и чл.18 ЗС в редакциите, действащи към периода на извършваните замени за придобиване на имот от страна на държавата или общината, необходима ли е нотариална форма, след като в чл.18 ЗС е посочено, че само по отношение на прехвърлянето на вещни права върху държавни имоти се ползва облекчена форма – писмен договор. Тъй като при замяната е с двустранен ефект – от една страна държавата прехвърля свой имот на гражданин, но от друга страна придобива имот от гражданин, то за самото придобиване необходима ли е нотариалната форма – чл.280,ал.1,т.3 ГПК, 3. акт за държавна собственост, който не е съставен в утвърдения от министъра на финансите образец, съгласно чл.77, ал.1 НДИ/отм./ притежава ли формална доказателствена сила и спрямо него може ли да се приложи пар.4 ПЗР на ППЗДС, 4. как държавата установява и доказва собствеността си върху един недвижим имот при липса на съставен по надлежния ред акт за държавна собственост, вписан в службата по вписванията към съответния Районен съд, 5. как държавата установява и доказва при спор за собственост принадлежността на един недвижим имот към Държавния ведомствен жилищен фонд, 6. как се установява и доказва съществуването на ДВЖФ – само по силата на закона или със съответните регистри по чл.75 ЗДС, чл.150 ППЗДС/отм./, чл.106 ППЗДС и съответните документи, които установяват правото на собственост на държавата, 7. съществува ли задължение за държавата, респ. областните администрации да завеждат, съгласно ЗСч като актив недвижимите имоти, които притежава, 8. съществува ли задължението за държавата, респ. областните администрации да декларират недвижимите имоти, които притежават по реда на ЗМДТ пред съответните данъчни органи. Според жалбоподателя поставените въпроси по п.п.2,3,4,5,6,7,8 са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Оветникът по жалбата О. у. на О. С. З., като представител на държавата по пълномощие на М. на р. р. и б. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
От фактическа страна съдът е приел, че със Заповед № 303/24.03.94 г. на Кмета на [община] е наредено държавен имот, представляващ 2/3 ид.части от имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място], [улица], съдържащ 95 кв.м. дворно място и 2/3 ид.части от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, попадаща в първа зона на [населено място] да се замени с апартамент № 81, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] със застроена площ от 86.03 кв.м. Сключен е и договор на 25.03.94 г. за замяна на недвижим имот по реда на чл.13 и чл.137 НДИ.
Със заповед № 1508/01.12.92 г. на Кмета на [община] е наредено да се замени държавен имот – парцел * в кв.* по плана на [населено място], [улица], представляващ дворно място от 450 кв.м. с построената в него масивна сграда да се замени с апартамент № 74, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.1 със застроена площ от 69.58 кв.м. Сключен е и договор на 02.12.92 г. за замяна на недвижим имот на граждани по реда на чл.13 от ЗС и чл.137 НДИ.
Прието е, че със заповед № 979/27.10.95 г. на Кмета на [община] е постановено да се замени държавен имот – парцел * в кв.* по плана на [населено място], [улица] площ от 340 кв.м. с построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 39.5 кв.м. да се замени с апартамент № 36, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 72.72 кв.м. Сключен е и договор на 31.10.95 г. за замяна на недвижим имот по реда на чл.13 ЗС и чл.137 НДИ.
Със Заповед № 1086/08.11.93 г. на Кмета на [община] е наредено да се замени държавен имот, представляващ апартамент № 86 находящ се в [населено място],[жк],[жилищен адрес] със застроена площ от 45.19 кв.м. с апартамент № 26, находящ се в [населено място], [улица], № 14, вх.Б, ет.1 със застроена площ от 44.91 кв.м. На 17.11.93 г. е сключен договор за замяна на недвижим имот на граждани по реда на чл.13 ЗС и чл.137 НДИ.
Съдът е приел, че със заповеди областния управител на област Ст.З. е отказал отписване от актовите книги за държавна собственост на процесните апартаменти и с писмо изх. № 402/24.02.2010 г. е поискал да се предприемат действия по освобождаване и предаване на имотите.
С акт за частна общинска собственост № */06.07.2010 г. е актуван апартамент № 26, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, ет.1. С акт за частна общинска собственост № */06.07.2010 г. е актуван апартамент № 74, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.1. С акт за частна общинска собственост № */06.07.2010 г. е актуван апартамент № 36, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и с акт за Ч. № */06.07.2010 г. е актуван апартамент № 81 находящ се в@@49@[жк], [жилищен адрес]. Във всички актове правното основание за съставянето им е посочен чл.56, ал.2,ал.1,т.2 и т.7 от ЗОС, пар.7, т.6 ПЗР на ЗМСМА и чл. 34, ал.1 ЗОС. В същите актове е удостоверено като предоставени права за управление – от кмета на общината на осн.чл.12,ал.5 ЗОС.
От правна страна съдът е прието, че предявеният иск с пр.осн.чл.108 ЗС е основателен. За да направи извода съдът е приел, че процесните апартаменти са придобити от ищеца чрез замяна извършена към 1995 г. Взети са предвид разпоредбите на чл.2,ал.3 от НДИ/отм./ приложими към 1995 г. според които управлението и стопанисването на Държавния жилищен фонд се извършва от общинските народни съвети и кметствата. Прието е, че към момента на одържавяването на апартаментите ответникът е упражнявал фактическа власт върху тях в качеството на субект, на който нормативно е възложено да стопанисва и управлява държавно имущество. Според въззивния съд жалбоподателят-ответник е бил държател на имота, а не владелец. Прието е, че Държавата не е изгубила правото си на собственост върху процесните апартаменти, включени на осн.чл.23,ал.2,т.3 от ППЗДС/отм./ в държавния ведомствен жилищен фонд като придобити на основание правна сделка.
Въззивният съд е приел, че не е налице фактическия състав на пар.7, ал.1,т.5 ПЗР на ЗМСМА. Според пар.7, ал.1,т.5 ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават жилищните обекти, изградени по реда на чл.117 З. за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства. От приложените по делото писмени доказателства е установено, че процесните апартаменти са придобити от ищеца на основание договори за замяна и не попадат в посочените хипотези.
Прието е, че ЗДС и ЗОС са в сила от 1996 г. и в тези закони са разграничени двата вида собственост – държавна и общинска, като според въззивния съд същите нямат обратно действие, за да са приложими разпоредбите на чл.2,ал.1,т.7 ЗОбС. Прието е, че договорите за замяна са били сключени при действие на предшестващата нормативна уредба. Съдът е приел, че процесните имоти са държавна собственост на осн.чл.6, ал.1 ЗС в редакцията с Д.в. бр.77/91 г. /отм./. и по отношение на тях държавата запазва правата си на осн.пар.6 от ПМС № 235/96 г. за приемане на ППЗДС и ППЗОбС.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения ревадникационен иск.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. С решение № 411/22.06.2010 г. по гр.дело № 824/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС и не е дадено разрешение на поставения от жалбоподателя правен въпрос. С оглед на това не е налице тази хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
В подкрепа на довода за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос са цитирани решения на състави на ВКС и определение на състав на ВКС, постановено по чл.288 ГПК. Поради това съдът намира, че следва да се извърши преценка за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение №29/19.02.2009 г. по гр.дело № 4393/2007 г. на ВКС III г.о. състав на ВКС се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл108 ЗС. Прието е от съда, че с оглед изискванията на чл.127, ал.1 ГПК/отм./задължение на ищеца е да докаже наличие на обстоятелствата, на които се основава ревандикационната му претенция.
С решение № 1390/27.11.2006 г. по гр.дело № 2023/2005 г. на ВКС IV г.о. по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС е застъпено становището, че съобразно разпоредбата на чл.220,ал.1 ГПК/отм./ обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо са строго лимитивно определени, поради което влязлото в сила решение не може да бъде противопоставено на трети лица, които не са били страна по спора или правоприемници на такава страна. Прието е, че при предявяване на нов иск за собственост срещу трето лице, което не е обвързано от влязлото в сила решение по чл.108 ЗС, постановено по отношение на друг ответник ищецът на общо основание дължи пълно и главно доказване на правото си на собственост.
С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правния въпрос по аналогичен начин в цитираните решения.
С решение № 1085/18.11.2008 г. по гр.дело № 4256/2007 г. на ВКС IV г.о. не е разрешаван правния въпрос, поставен от жалбоподателя, а цитираното определение, постановено от състав на ВКС по чл.288 ГПК е извън обхвата на понятието противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата по смисъла на чл.288,ал.1,т.2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по посочения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси, поставени в п. 2 от изложението. Въпросите касаят приложението на чл.18 ЗЗД и чл.18 ЗС в редакцията на последния текст към момента на извършените замени с процесните имоти по делото. Тези разпоредби са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена многогодишна и трайна съдебна практика, която съдът намира, че не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси, поставени в пп.3,4,7 и 8-ми от изложението. Посочените въпроси не са разрешавани от въззивния съд, съответно не са обусловили правните му изводи, поради което същите не представляват правни въпроси, съобразно тълкуването, дадено в т.р.№1/2010 г.по т. гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1-ва. Според последната правен въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Всеки от въпросите по п.3,4 7 и 8-ми от изложението не са обусловили решаващите изводи на съда, поради което не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Поставените въпроси по п.5-ти и 6-ти от изложението също не представляват правни въпроси, които са обусловили правните изводи на въззивния съд. Въпросите са формулирани общо и поради това същите не са от значение за изхода по настоящото дело, за формиране на решаващата воля на съда. Жалбоподателят е поискал разкриване точния смисъл на разпоредбите на чл. 75 ЗДС, чл.150 ППЗДС/отм./ и чл.106 ППЗДС, без да обоснове конкретно необходимостта от тълкуване на разпоредбите по настоящото дело. Следователно по тези въпроси не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд гр. Ст. З..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 209/15.07.2011 г. по в.гр.дело № 270/2011 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 10917/26.08.2011 г., подадена от [община], чрез кмета на Ст. Д., [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: