О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
гр. София 28.06.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 25 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1385 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата С. М. С. срещу решение № 175/30.06.2010 г. по в. гр. дело № 127/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 352/17.11.2004 г. по гр.дело № 396/96 г. на Троянския районен съд и вместо него е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от касаторката иск с пр.осн.чл.32,ал.1,т.2 З./отм./, вр. чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, с който да се признае за установено по отношение на [община], Х. Н. Г. от [населено място], Л. о., М. Й. Т. от [населено място], И. Н. Д. от [населено място], Л. о., К. Д. Х. от с. Г.М., П. о., Т. М. К. от [населено място], Л. област, П. П. К. от [населено място], Р. Ф. Х., К. Н. Х. и В. Н. Х., тримата от с.Г.М., П. о. и Т. В. Л. от [населено място], Г. о., че С. М. С. от [населено място] е собственик на поземлен имот с площ от 7. 545 дка, от които 4.329 дка попадат в регулационния план на [населено място], Л. о., а останалите 3.216 дка попадат извън регулационния план на същото село, като частта от процесния имот, попадащ в регулацията на селото обхваща част от път между о.к.90-91, част от УПИ * – * на Х. Н. Г., част от УПИ *на Н. Х. Г., част от УПИ * на И. М. Х., част от УПИ * на И. М. Х. и Н. Х. Г., част от УПИ *на И. М. Х. и част от УПИ * на И. М. Х., а частта извън регулация попада в земеделски земи на [населено място] и обхваща имоти №№ * и *, двата на И. Л. Х.. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката С. М. С. против О. [населено място] иск за нанасяне новите граници на имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място], Л. област.
Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд е решил правните въпроси – 1. за необходимостта от мотиви, които да обосноват правния резултат в решението, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, 2. по приложното поле на чл.188,ал.1 ГПК/отм./, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. По този правен въпрос са цитирани решения – № 221/15.04.2002 г. по гр.д.№ 677/01 на ВКС I г.о., решение № 2236/08.07.82 г. по гр.д.№ 1798/82 г. на ВС II г.о., определение № 85/06.02.2009 г. по гр.д.№ 4684/2008 г. на ВКС I г.о., решение № 35/2000 г. на II г.о., решение № 78/86 г. на ВС II г.о., ТР № 1/2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т.19.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата не са изразили становище.
Въззивното решение е постановено след повторно разглеждане на делото, поради отмяна с решение № 180/08.03.2010 г. по гр.дело № 4031/2008 г. на ВКС I г.о. на решение № 144/27.06.2008 г. по.гр.д.№ 43/2005 г. на Ловешкия окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Прието е от съда, че касаторката С. М. С. е единствен законен наследник – дъщеря на М. Х. М., б.ж. на [населено място], Л. обл.починал на 03.03.45 г. и И. Л. Х., б.ж. на същото село, починала на 10.04.1976 г.
Касаторката заявила със заявление вх. № 27/05.09.91 г. като наследник на майка си И. Л./М./ Х. пред ПК за възстановяване право на собственост върху няколко земеделски имота, между които нива от 6 дка в м.”К. п.” и овощна градина от 1 дка в същата местност. С констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ № 90/1993 г. ищцата е призната за собственица на няколко земеделски имота, от които и нива от 6 дка и овощна градина от 1 дка в м.”К. п.” в землището на [населено място], Л. о..
Прието е, че със заявление № 54/03.09.91 г. ответницата И. Н. Д., като един от наследниците на Н. Х. Г., б.ж. на [населено място], починал на 07.06.69 г. поискала възстановяване на няколко земеделски земи, находящи се в различни местности, от които нива от 2 дка в м.”К. п.” и още една нива от 2.5 дка в същата местност в землището на [населено място], Л. о.. Към заявлението е приложен опис-декларация на полските имоти на Н. Г., в която са описани посочените имоти.
Прието е, че със заявление № 6108/09.01.92 г. Н. В. Х., б.ж. на с.Г.М., П. о. починал на 24.04.2003 г. – наследодател на ответницата Р. Ф. Х. в качеството на наследник на Н. Х. М., б.ж. на [населено място] поискал възстановяване на собствеността върху няколко земеделски имоти, от които нива от 3 дка в м.”К. п.” и пасище от 1 дка в същата местност на [населено място]. С решение № 37/27.03.93 г. на ПК [населено място] е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. Х. М. в съществуващи стари реални граници на нива от 3 дка и пасище от 1 дка в м.”К. п.” на [населено място]. Н. Х. Г. е починал на 07.06.69 г. и е оставил наследници д. Г. – съпруга, починала през 1983 г., П. Н. Т. – дъщеря, починала през 2002 г., М. Й. К. – внучка, И. Н. Д. – дъщеря и Х. Н. Г. – син.
По подадена молба вх. № 31/21.01.93 г. на Х. Н. Г., И. Н. Д. и П. Н. Т. е издаден констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план на 27.01.93 г. на [населено място], с който е удостоверено, че е пропуснато заснемането на имот, попадащ в парцели *, *, * в кв.* по плана на селото и със заповед № 39/02.02.93 г. на Кмета на община [населено място] е одобрено допълването на кадастралния план на [населено място] с имот пл. № * в кв.* с площ от 1490 кв.м., собственост на н-ци на Н. Х. Г., съгласно заявление № 54/03.09.91 г. на ПК А. съставляващ нива от 2 дка в м.”К. п.”.
Прието е, че със заявление от 22.01.93 г. касаторката поискала от О. [населено място] да се заснеме имота й на осн.чл.32,ал.1,т.2 З./отм./ попадащ в част от парцели с №№ *, *, *, * и * в кв.* по плана на [населено място]. Със заповед № 38/02.02.93 г. на Кмета на общината е одобрено допълването на кадастралния план на [населено място] за имот пл. № * в кв.* с площ от 4250 кв.м., собственост на н-ци на И. М. Х. съобразно заявление вх. № 27 на ПК А., съставляващ нива от 6 дка в м.”К. п.” и овощна градина в същата местност.
Със заповед № 22/10.02.99 г. на Кмета на община [населено място] е утвърдено на осн.чл.32,ал.1,т.2 от З./отм./ частично изменение на застроителни и регулационен план за кв.* – имоти пл. № * и пл.№ *, като за имот пл. № * отреден парцел * -203, а за имот пл.№ * са отредени парцели *-*, * и *, а парцел * се отрежда като съсобствен за имоти пл. № *.
С н.акт № */84 г. И. Н. Д. и П. Н. Т. продали на брат си Х. Н. Г. идеалните си части от наследствения недвижим имот – парцел * пл.№* кв.* по плана на [населено място], целия с площ от около 1300 кв.м.
От правна страна е прието, че процесния имот представлява земеделска земя от около 20 дка и е бил бивша собственост на Х. М. М., б.ж. на [населено място]. Същият с различни разпоредителни сделки е разделил имота между наследниците си през 1945 и 1946 г., а част от него продал на Н. Х. Г. с нотариални актове от 1938 и 1942 г. и договори за продажба от 1936 и 1937 г. Прието е, че имота е заявен след влизане в сила на ЗСПЗЗ за реституиране от наследниците на Х. М. М. и от н-ците на Н. Х. Г. и са издадени позитивни решения на ПК [населено място] през 1993 г.
Прието е възоснова на заключението на тричленна СТЕ относно земеделския имот от 20 дка., че на терена площта е 15.395 дка и следва да се приложи корекционен коефициент 0.76975. С решение № 188/12.06.97 г. по гр.дело № 3897 г. на Т. в производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е признато по отношение на ПК [населено място] правото на ищцата да поиска възстановяване собствеността върху земеделски земи – нива от 1 дка в м.”К. п.” и нива от 2 дка в същата местност на [населено място]. Според съда правото на собственост върху заявени земеделски имоти с площ от 10 дка е установено за 7.697 с приложение на корекционния коефициент.
Прието е, че касаторката е поискала от Община [населено място] да се извърши попълване на действащия кадастрален план на [населено място], одобрен през 1990 г. с възстановените й земи. Със заповед № 38/02.02.93 г. на Кмета на общината е одобрено попълването на кадастралния план на селото с имот пл. № * в кв.32 – представляващ нива 6 дка и овощна градина от 1 дка в м.”К. п.” с площ на имот пл. № * от 4250 кв.м.
С влязла в сила заповед № 22/10.02.99 г. на Кмета на община [населено място] е утвърдено частично и** е отреден парцел *, а за имот пл. № * се отреждат парцели VII-*, * и *, а парцел * се отрежда съсобствен за имоти пл. № * и пл.№ * в кв.32.
Със заповед № 39/02.02.93 г. на Кмета на [община] е одобрено попълването на кадастралния план на селото с имот № * в кв.*, представляващ нива от 2 дка с площ от 1490 кв.м. Прието е че по плана на Н. Х. Г. е записан като съсобственик на УПИ *и поземлен имот *.
Прието е, че с решение от 13.05.72 г. по гр.д.№ 108/72 г. на Т. в производство по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ Х. Н. Г., И. Н. Д. и Д. Н. Г. и П. Н. Т. са признати за собственици на имот от 1300 кв.м., който включва парцел X. в кв.2 по плана на [населено място]. Впоследствие целия имот през 1984 г. е бил придобит от Х. Г..
Съдът е приел, че за парцел * в кв.*по плана на [населено място] от 1990 г. със заповед 1990 г. и договор от 01.06.90 г. на Председателя на ИК на ОбНС [населено място] е отстъпено право на строеж за жилищна сграда на Т. М. К. върху същия парцел.
Със заповеди на Областен управител на [населено място] през 2003 г. са отписани от актовите книги за държавна собственост и предаване на наследниците на И. Л./М./ Х. на дворно място УПИ *, УПИ *, УПИ * в кв.32, а за УПИ * е отказано отписването на имота, поради отстъпено право на строеж на Т. К., като е прието от съда възоснова на приложените скици, че УПИ * в кв.* по плана на [населено място] е застроен с масивна сграда.
Възоснова на заключение на тричленна СТЕ е прието, че целия имот на наследници на Н. М., възстановен с решение № 37/27.03.93 г. на ПК [населено място] е заснет с площ от 3.624 кв.м., като в регулация попадат 1.956, а извън регулация 1.668 кв.м.. По действащата кадастрална карта на [населено място] имотът, записан на н-ци на Н. М. е с кад. № * с площ от 1368 кв.м., а извън регулация е с кад. № *с площ от 1164.45 кв.м.
Въззивният съд е приел, че касаторката-ищца към момента на влизане в сила на кадастралния план на [населено място] от 1990 г. не е доказала, че е собственик на спорната земеделска земя от 10 дка. Прието е за недоказана идентичността на заявения имот от 10 дка в м.”К. п.” на [населено място] с УПИ *, собственост на Х. Г. и на поземлен имот с кад. № *, собственост на наследници на Н. Х. Г., на имот с кад. № *, записан на наследници на Н. Х. М. и ПИ кад.№ *, собственост на н-ци на Н. Х. М. и на УПИ *-*, в който е отстъпено право на строеж на Т. К. и същия го е застроил с масивна жилищна сграда. Прието е, че е налице хипотезата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като в УПИ * и УПИ *, са застроени с масивни сгради. Според въззивния съд в тежест на касаторката е да докаже, че застрояването не е пречка за възстановяване собствеността върху тези имоти по реда на ЗСПЗЗ.
При тези съображения съдът е приел, че искът с пр.осн.чл.32,ал.1 ,т.2 З./отм./ е неоснователен. Според съда не е установено наличие на непълнота или грешка в кадастралния план от 1990 г. на [населено място], която да влияе на териториално-устройствените предвиждания. Прието е, че спорните имоти правилно са заснети на плана, както в регулационния план така и извън регулация на селото със съответната площ и граници.
По поставените правни въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос за необходимостта от мотиви в съдебното решение, които да обосноват правния резултат. Правният въпрос касае приложението на чл. 189,ал.2 ГПК/отм./. За да се установи хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК следва разглеждането на правния въпрос, разрешен в обжалваното решение да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.189,ал.2 ГПК/отм./ са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена многогодишна и трайна съдебна практика.
Не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателката.
В подкрепа на доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос жалбоподателката цитира т.19 от ТР № 1/2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. С т.19-та от ТР № 1/04.01.2001 г. е дадено тълкуване на дейността на въззивната инстанция с оглед измененията на чл.208,ал.1 ГПК/отм./ в редакцията на Д.в.бр.124/97 г., която е решаваща по същество, с предмет разрешаване на материално правния спор. Прието е, че при въззивното производство съдът прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора след самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал. Необходимостта въззивната инстанция да обоснове свои собствени изводи произтича от извършваната от същата решаваща правораздавателна дейност. С въззивното решение съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е обосновал фактическите и правни изводи по съществото на спора – т.е. осъществил е решаваща правораздавателна дейност в съответствие с тълкуването, дадено в т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В тази насока следва да се отчете обстоятелството, че производството по делото е проведено по реда на ГПК/отм./ на осн.пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 2 ГПК по правния въпрос по приложното поле на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните по делото по свое убеждение.
С решение № 2236/08.07.82 г. по гр.дело № 1798/82 г. на ВС II г.о. е застъпено становището, че съдът прави своите изводи след като обсъди доводите на страните и доказателствата в тяхната цялост, че обясненията, дадени от страната по реда на чл.114 ГПК представляват доказателство, наред с другите събрани по делото и се преценяват също в тяхната цялост. Решението е постановено по предявен иск с пр.осн.чл.39 СК/отм./ и не обуславя наличието на хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 221/15.04.2002 г. по гр. дело № 677/2001 г. на ВКС I г.о. е прието, че с изменението на ГПК с Д.в.бр.124/97 г. разпоредбата на чл.208,ал.1 ГПК/отм./ определя въззивния съд като инстанция по същество, че правораздавателната компетентност на тази инстанция включва ново съдебно дирене и устни състезания, че на осн.чл.188,ал.1 ГПК съдът следва да направи свои независимо от направените от първата инстанция изводи, че въззивната инстанция с решението по съществото на спора следва да прецени събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал, независимо от фактическите и правни изводи на първата инстанция. С обжалваното решение въззивния съд е разрешил правния въпрос по аналогичен начин. Поради това не се установява наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос.
В изложението са цитирани решения както следва – № решение № 35/2000 г. на ВКС II г.о., решение № 78/86 г. на ВС II г.о. Последните не са приложени, поради което съдът преценява, че не следва да се обсъждат с оглед наведените доводи за допустимост на касационното обжалване. Приложеното определение № 85/06.02.2009 г. по гр.дело № 4684/2008 г. на ВКС II г.о. е постановено по реда на чл.288 ГПК и е извън обсега на понятието противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С оглед на изложеното касационно обжалване по поставените правни въпроси не следва да се допусне по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 175/30.06.2010 г. по в.гр.дело № 127/2010 г. на Ловешкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 7253/06.08.2010 г., подадена от С. М. С., [населено място], [улица], чрез адв. С. С.. последните две неприложени към изложението, Постановление № 1/10.11.85 г. на Пленума на ВС – т.19
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: