О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр. София 20.03.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1065 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника В. И. Ш., чрез адв. И. И. против решение от 03.06.2011 г. по гр.дело № 199/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решение от 10.01.2011 г. по гр.дело № 455/2010 г. на Дупнишкия районен съд и е допуснато да се извърши съдебна делба между Д. Т. А. и В. И. Ш. върху недвижимия имот – УПИ, представляващ парцел *., отреден за имот пл. № * в кв.* по ЗРП на [населено място], общ.К. с площ от 685 кв.м., заедно с двуетажна масивна жилищна сграда, както и масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м. при права – 5/12 ид. части за Д. Т. А. и 7/12 ид.части за В. И. Ш..
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. в случаи, при които един имот/части от имот/ са придобити от баща и брат, чрез покупко-продажба по време на граждански брак, но суми между страните по сделката не са броени и следва да се приложат правилата на скритата сделка по смисъла на чл.17 ЗЗД – дарение, че нашето законодателство не забранява сключването на симулативни договори. Според жалбоподателя разрешения в обжалваното въззивно решение правен въпрос е от значение за развитие на правото, тъй като двете съдебни инстанции по настоящия казус излагат различни съображения относно характера на сделката, обективирана в нот. акт № */2003 г. За този въпрос жалбоподателят счита, че е налице предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК, 2. налице ли е съсобственост между страните по делото по отношение на недвижимия имот с оглед оспорването на договора за покупко-продажба на който се позовава ответницата по жалбата Д. А. като симулативен, прикриващ договор за дарение, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са определение № 764/06.07.2009 г. по гр.дело № 684/2009 г. на ВКС III г.о., определение №1067/14.08.2009 г. по гр.дело № 621/2009 г. на ВКС IV г.о., решение № 453/20.06.2003 г. по гр.дело № 990/2002 г. на ВКС II г.о., решение № 367/30.05.2006 г. по гр.дело № 2965/2004 г. на ВКС IV г.о.
Ответницата по жалбата Д. Т. А. не е изразила становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на делбата на недвижим имот в режим на семейна имуществена общност.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че страните по делото Д. Т. А. и жалбоподателят В. И. Ш. са бивши съпрузи – сключеният граждански брак на 25.08.96 г. е прекратен с влязло в сила на 13.11.2008 г. решение, поради развод.
През време на брака И. Г. Ш. и Г. И. Ш. – баща и брат на жалбоподателя продали на последния с нот.акт № */30.04.2003 г. 5/6 ид.части от процесния имот – УПИ, представляващ парцел *., отреден за имот пл. № * в кв.* по ЗРП на [населено място], общ.К. с площ от 685 кв.м., заедно с двуетажна масивна жилищна сграда, както и масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м. Прието е, че целия имот е бил собственост на родителите на жалбоподателя в режим на СИО. След смъртта на майката на жалбоподателя С. Ш. същият придобил право на собственост върху 1/6 ид.част от имота на основание наследяване.
Съдът е приел, че в хода на делото пред първата инстанция след срока за отговор от жалбоподателя-ответник са представени две декларации, изхождащи от праводателите по нотариален акт № */2003 г., с които декларират, че при продажбата купувачът не им е броил суми, тъй като се касае за дарение. Документите са оспорени от ответницата по жалбата, като недопустими – представени след срока за отговор на исковата молба и като недостоверни.
От правна страна съдът е приел, че през време на брака между страните по делото е сключен договор за продажба на 5/6 ид.части от процесния имот с приобретател жалбоподателят В. И. Ш.. По възраженията на жалбоподателя, че сключения договор е привиден и прикрива дарение, че последната сделка е действителна съдът е приел същото за недоказано. За да направи извода за валидност на сключения договор за продажба въззивният съд е приел, че ответникът по жалба, чиято е доказателствената тежест за установяване на симулативната сделка не е представил т.нар. „обратно писмо” или писмен документ, обективиращ изявления на страните по сделката, от които да се установи тяхната действителна воля за извършеното разпореждане с правото на собственост върху процесния имот – дворно място заедно с масивна двуетажна жилищна сграда и гараж. Прието е, че с писмения отговор на жалбоподателя по предявения иск не са изложени доводи за съществуването на обратен документ по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК. Според съда е недопустимо приобщаване към доказателствата по делото на декларациите на праводателите по сключения договор за продажба, тъй като същите са представени в последното съдебно заседание пред първата инстанция и не са установени обстоятелства от посочените в чл.147 ГПК – новооткрити писмени доказателства.
Прието е от съда, че ответницата по жалбата не е страна по сделката, валидността на която е предмет на спор между страните по делото и черпи права от същата на основание презумпцията за съпружеска имуществена общност върху вещи, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, предвидена в чл.19 СК/отм./. Според съда представените декларации представляват начало на писмено доказателство за установяване на симулацията със свидетелски показания на осн.чл.165,ал.2 ГПК, но жалбоподателя не е ангажирал свидетелски показания в тази насока. Само възоснова на процесните декларации съдът е направил извода за неустановено възражението на жалбоподателя за привидност на сключения договор за продажба с нот. акт № */2003 г., прикриваща договор за дарение. За да направи изводите си съдът се е позовал на задължителна практика на ВКС – решение по гр.дело № 929/2009 г. постановено по чл.290 ГПК.
При тези съображения съдът е приел, че сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № */2003 г. е валиден и 5/6 ид.части от описания недвижим имот са придобити през време на брака между страните по делото, и са в режим на семейна имуществена общност. След прекратяване на брака е налице дялова съсобственост между страните по делото при квоти от съсобствеността върху целия имот – 5/12 ид.части за ответницата по жалбата и 7/12 ид.части за жалбоподателя, който е придобил и 1/6 ид.част от имота на основание наследяване от своята майка.
По правните въпроси:
Правният въпрос, който може да се доуточни и квалифицира по п.1-ви от изложението касае приложното поле на чл.17,ал.1 ЗЗД. За да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК според тълкуването, дадено в т.4-та от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва разглеждането на правния въпрос да допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В този случай правният въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите се непълни неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и същото е налице, когато приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делото според точния смисъл на законите. В случая разпоредбата на чл.17,ал.1 ЗЗД е ясна, пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е установена трайна и обилна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос, формулиран в п.2-ри от изложението. Цитираните определения на състави на ВКС, постановени по чл.288 ГПК са извън обхвата на хипотезата противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 453/20.06.2003 г. по гр.дело № 990/2002 г. на ВКС II г.о. е застъпено становището, че искът за установяване на нищожността на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикритата сделка при относителна симулация, че вписването в протокола на съдебното заседание на признание на страната прави допустими свидетелските показания за установяване на симулацията на един договор. С оглед изразеното становище в посоченото решение съдът преценява, че поставеният правен въпрос не е разрешен в същото.
С решение № 367/30.05.2006 г. по гр.дело № 2965/2004 г. на ВКС IV г.о. е прието, че съдът пристъпва към постановяване на решение, когато делото е напълно разяснено, че съдът е длъжен да даде правна квалификация и на възраженията, които ответникът противопоставя срещу иска и да обсъди тези възражения с оглед на всички доказателства по делото и изясняване на действителните отношения между страните. С това решение състав на ВКС се е произнесъл по предявен иск с пр.оснчл.108 ЗС и не е разрешавал поставения правен въпрос. Следователно не се установява предпоставката, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения правен въпрос. За същия правен въпрос не е налице и предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въпросът касае приложението на чл.19 и чл.20 СК/отм./, както и на разпоредбите на чл. 165,ал.2 ГПК, които норми са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена непротиворечива съдебна практика.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателя В. И. Ш..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 03.06.2011 г. по гр.дело № 199/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационна жалба вх. № 4175/11.07.2011 г., подадена от В. И. Ш. от [населено място], общ.К., [улица], чрез адв. И. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: